Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2007 13:11 - Учението на един човек и урокът на един пръст...
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1778 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 17.09.2007 16:08


Винаги се държеше арогантно и ми казваше нещата в прав текст. Болеше ме от прямотата му, но в същото време копнеех за нея. Усещах го, беше различен – всъщност той е различен. Не го познавах, но го усещах – свръхестествено и неестествено, но го усещах.   Умееше винаги да усети кое е слабото ми място в момента и къде е раната и да бръкне с пръст в нея. Казваше, че го прави, за да разбера най-вече себе си, но в този момент разбирах единствено болката, която извираше от цялото ми същество и давеше душата ми. Болка, която те оставя без дъх и която усещаш в ставите си. В тези моменти го ненавиждах и не знаех защо го прави. Мразех го и го обичах. Проклинах го и му благодарях. Исках да го забравя, но жигосваше душата ми.   В един такъв момент се вбесих.  Искрено, истински и станах зла. Показах, че съм бясна и му го казах. Казах му, че не знам как, но точно в този ден успя да пъхне дълбоко пръста си във всички съществуващи рани и му се извиних, защото реагирах импулсивно.   Той каза – „Ок. Спирам...сменям посоката”.   Тогава усетих пръста му – как отмества косата ми, как се спусна по врата ми и слезе към гърдите ми, как продължи надолу и се отпусна върху корема ми...
  Някъде между сладостните изживявания го помолих да спре, но той не го направи... Попита ме дали усещам топлината на дланта му...не беше нужно да отговарям – знаеше го...   Каза ми, че мога да зачена само от тази топлина и аз знаех, че е така. Казах му, че от чисто физиологична гледна точка не може да се случи, но от метафорична такава – да... Попита ме „Има ли по-голяма метафора от мен?”...не, не бях срещала...   Върна се към зърната, защото им стана изоставено...помолих го да спре...каза, че не може, защото едното ще се сърди на другото... после каза „Сега са по равно” и отново се спусна надолу...движеше ръката си на милиметър от кожата ми, за да я усетя с най-нежните косъмчета на тялото си...   Каза ми „Вече си топла, преди малко усещах хлад, а сега не. Поемаш топлината ми и ти е хубаво...но още си напрегната...”   Попитах го „Защо го правиш?”   - За да разбереш, че пръстът може да бъде добър.


Тагове:   човек,


Гласувай:
0



1. buket - !
17.09.2007 22:30
(...********...)
цитирай
2. pavlof - http://www. blogdecine. com/i...
18.09.2007 14:02
http://www.blogdecine.com/images/tarantino.jpg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938219
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170