След почти двумесечно обикаляне по магазините ги открих – перфектните сандали, тези, които търся цяло лято. Видях ги и любовта беше споделена. Застанах срещу тях зяпнала от възхищение, подпряла ченето на витрината и молеща се да има моя номер. Почувствах се благословена, когато разбрах, че освен че имат моя номер са и намалени с повече от 40 лева. Ето на това му се казва душевен оргазъм, който усещаш  почти физически и на това му се казва любов от пръв поглед. А те – сандалките – перфектни. Елегантни, ненабиващи се на очи, с перфектна извивка, която прави крака съвършен и очертава всяко мускулче на прасеца. А нагоре по крака, се извиват връзки, които паснаха, така както си пасват само стари любовници. Просто прекрасни.

Като всяка една уважаваща себе си жена с нова придобивка, реших да продължа с пазарната терапия и да купя наколко парцалки, които да се вържат перфектно с новите сандалки / не че гардеробът ми не среща трудности при затварянето, задушен от камарите дрехи, но все пак...няма жена, която да каже че има достатъчно дрехи J/.

След стабилната терапия на следващия ден, се понесох гордо и достолепно по софийските улици със самочувствието на стилно облечена жена, която се забелязва от всички. Гледах гордо, събирах погледите /злобните/ на жените, които се зазяпваха в сандалките и отговарях на погледите на мъжете ;))).

И така, цял ден. Чувството може да бъде разбрано и споделено само от друга жена, както и това, което изпитах малко по-късно.

Часът: 17.30 / доста пиков такъв/.

Направлението:  „Витошка” към метростанция „Сердика” / ама им знам вече имената/ ;))).

Точното място: „Министерство на здравеопазването”

Утежняващи ситуацията обстоятелства:

Обстоятелство 1: Стабилен човекопоток, прииждащ и обграждащ героинята от всички страни, след подаден зелен сигнал от сфетофара на бул. „Стамболийски”

Обстоятелство 2: Странни фигури от павета, които незнайно защо главната героиня не е забелязвала до момента

Обстоятелство 3:  Неудобството да се придвижваш по неравен терен с новопридобити обувки

 

Ситуацията:  Героинята се разхожда  със самочувствието на урбанистична полубогиня и гледа предизвикателно  екземплярите от мъжки пол. В един момент, погледът и се среща с този на очарователен младеж,  с дълбоки кафяви очи. Тя потъва в тях и в същия този момент, заобикалящите я хора, включително и въпросният младеж стават свидетели на потъването или по-скоро на изумителното падане на лирическата героиня. Тя обаче не се предава и не пада толкова лесно. Напротив. Изкриви се първо десният и крак, тя съобразително се опита да запази равновесие, разчитайки и стъпвайки на другия крак, който се оказа на поредното издадено паве / което беше под някакъв странен ъгъл с останалите и крещеше да бъде забелязано или бе просто мръсен саботьор/, след което приближавайки се към земята, успя да потърси опора в другия крак, но я намери единствено в лявото си коляно, което натресе на едно друдо павенце, мамичката му. И в този момен главната героиня искаше паветата да я затрупат и да се скрие.

Развръзката: Докато героинята, беше заела една не особено божествена, нито пък достолепна поза, вървящите около нея хора я наобиколиха, като някъде в тълпата изгуби, свалилият я с поглед  младеж.

Брой обсадили героинята хора: 5 души

Роли на окупиралите я:

Окупатор 1: Заинтересован да разбере сериозни ли са щетите и надигащ полата, с която бе облечена героинята, за да види колянцето.

Ключова реплика на окупатор 1: „Нищо, моето момиче, не е толкова страшно – ще го промиеш и ще мине”

Окупатор 2: Зяпащ отстрани и казващ, че такива неща се случват непрекъснато

Ключова реплика на окупатор 2: „Ама пък паднахте много артистично”

Окупатор 3: Желаещ да помогне с бумагите и самарите, които беше повлякла главната героиня

Ключова реплика на окупатор 3: „Ама много ви тежи чантата, ето защо паднахте, тя ви накланя”

Окупатор 4: Просто зяпаше и няма ключови реплики

Окупатор 5: Псуващ софийска община и провокиращ героинята да заведе дело срещу бат’ Бойко

Ключова реплика на окупатор 5: „Е, мамка му и кмет, мамка му и град. Трябва сега да отидеш и да го осъдиш тоя. Не може човек да ходи нормално по тези тротоари”

Изводи:

1. Можеш да бъдеш свален с поглед – в буквалния смисъл на думата.
2. Високите и елегантни сандали са предназначени не за ходене по нашите улици, а по европейски такива.
3. Вроденият стремеж на героинята да се зазяпва в разни обекти от мъжки пол и да ги гледа, не в пакетите, а в очите създава предпоставки за падане. Желателно е да промени стратегията си, тъй като ако ги зяпа в пакетите с периферното си зрение, би могла да забележи и спецификите на тротоарната настилка.
4. Младежът изчезна някъде, ама сигурно много се е смял, въпреки че можеше да помогне.
5. Раната не е дълбока, но охлузването е стабилно, а коляното красиво подуто.
6. Има все още хора, които са готови да ти помогнат, за което им благодаря.

Епилог: Падналата главна героиня вдигна гордо глава, извади лепенки от чантата си, шляпна една върху новопридобитата кървяща паст на коляното си и продължи достолепно към метрото. Чувстваше се, не като богиня, а като жена и все пак се молеше единствено да не падне по стълбите и да не среща повече младежи с дълбоки погледи...поне до края на деня ;))))

Хи-хи-хо-хо-ха-ха)) А младежа с кафЕвите очи? Защо избяга?Да не те е хипнотизирал бе пакостничке???Или някоя злобарка те е урочасала??Защо не си върза червен конец на ръката, като излизаш така изтипосана? Все въпроси сложни и неотложни))Поздрави))

съгласен съм и съчувствам на... главната героиня :))
Поздрав!

Пропуснах да отбележа, че е много силно и стилно.А за сезонните намаления и оргазмите около тях може да се напише книга, не трилогия и да се направи филм.Толкова е велико да си купиш нещо на 1/2 цена,че направо от кеф ти идва да се изпърдиш)))

О, много добре разбирам главната героиня - и за сандалките и за момчето, и за падането, и за неприятното чувство след това! Аз паднах от автобуса, докато слизах, бях обула най - прекрасните бутушки на света и докато наближавах спирката получих sms с предложение за кафе от най - големия пич на курса. Толкова се развълнувах, че приех буквално максимата "Любовта дава крила" и реших да прелетя 2-3 стъпалца на автобуса! И като резултат се озовах в голяма, но за сметка на това много кална локва, в поза - пияницата се прибира(т.е. на четири крака)

Приликата с Кари Брадшоу от небезизвестния ТВ сериал май става все по-пълна... :D:D:D

Младежа...кой го знае...плювна си на петите ивместо да се появи като рицар на бял кон / в случая в прекрасни сандалки/ се измъкна като змиеподобно същество. Ех, горката аз - пак залудо паднах :(((
Абе честно да ти кажа си мисля, че една зла лелка нещо много ми завидя и ми пожела това пропадане, ама не съм най-много сигурна и не знам, а пък за червените конци - не помагат. Носех една камара време такива неща и обърнати карфици и всякакви амулети и глупости и пак се потроших, че даже и на грешен влак се качих и за неправилно пресичане ме глобиха и подметката на обувката си, по средата на улицата, загубих. И оттогава - никакви червени конци, освен ако някъде по дрехите ми няма такива, поради производствения им цвят ;)))
За намаленията - не ми идва да се изпърдя, ама мога да опиша какво удоволствие изпитва една жена, когато набара такава офертичка ;)))

@ Dennis,
главната героиня оценява съчувствието, което заявяваш, но иска да внесе едно уточнение. Тя не прилича на Кари Брадшоу или поне не чак толкова. Случват и се идиотски неща, като да падне, да и се скарат, да я навикат, да я зарежат, да я забравят, да плаче самотно, да се смее шизофренично и т.н., но тази главна героиня е прихванала и едни качества на една друга червенокоса такава, от същия сериал, подвизаваща се под името Аманда. Та, нашата главна героиня разползага с доста силни оръжия като сарказъм, ирония, хапливост, манипулативност и острота на изказа, което в комбинация с наивния романтизъм на Кари, прави образа на гореописаната герионя доста по-сложен :)))

@ Сладурана 86,
е твоето е класика. Напомни ми за една друга моя случка, когато преди 8 декември бяхме седнали в едно заведение до гарата в Шумен и аз тръгнах към тоалетната - самоуверена и красива и с някакви стари объвки, но с нова прическа и дрешки и не видях едно стъпало и паднах като жаба напред с ръцете и нагоре със задника в средата на заведението. Ченето и главата ми така изтрещяха, че хората решиха, че съм се претрепала, ама аз станах и после стоях повече от 30 минути в тоалетната, защото чаках онези, които са ме видяли да падам да си тръгнат от заведението. ..въпреки, че твоето падане в локва...ууууучччч, гадно...определено твоето е по-брутално...поздрави и не забравяй, че крилата на любовта понякога са измамни ;)))

реалността,мила, е поразително жестока....всеки красив момент на свръх душевен оргазъм се превръща в груба и болезнена реалност,но ние сме свикнали кефа да е за не 3 дни,а за 3 секунди,но пък затова си е толкова сладък...а кафевите очи на пича едва ли щяха да са толкова дълбоки,колкото си очаквала,просто поредното паве със странен наклон,гравитиращо около секси мацки по софийските улици :)

за какви 5 лева говорим? Падаме и чакаме Този, с мускули, с кафяви-зелени-пъстри-беззначениекакви очи. Той ни вдига / нали сме отслабнали за сезона/ и носи в колата си /черен джип/ уж да ни закара, а ние го благодарим, благодарим...
Да живеят софийски улици!

Едит. Забравих да попитам: нали не си прецакала тока?

Е, много ще е гадно да се е прецакал тока. Аз лично най - се ядосвам когато си съсипя някоя дреха или обувка, чанта...направо откачам. Но да живея софийските улици, познали милиони жени, паднали от захлас по столичните мъже!!! И аз съм падала по средата на заведението, то почния израс е - пльоснах се насред кафенето, такъв срам ме обхвана, че не исках да стана от пода!!!

..аз още търся моите :(

И все се надявах до края на разказа да стане нещо интересно с младежа :):):):)

Аз паднах и със стари такива, последствията бяха - счупване на 2 костички на ходилото!
А иначе, нашите улици си ги бива! :):):)
Поздрави!

повече Аманда с лек привкус на Кари :)))
Честито на сандалките!

Честито за сандалките, да си ги носиш с кеф и радост.
Относно изводите - внимавай какво си пожелаваш, може и да се сбъдне. ;)))

Най-накрая твой пост да ме накара да ти напиша нещо хубаво и позитивно. За първи път не ме провокира да бъда критичен :) . Ще се радвам да ми покажеш сандалите си, а и следващия ми полето до Европата...мога да те взема с мен..та да си джиджиш новите сандалки по европейските булеварди ;)

няма такава история никъде..
Съжалявам че така се е получило.. но... не е като да не е смешно.. :):) надявам се ме разбираш..

az sam maj visok iak i zelenook 4esto mi se sly4va niakoia devoika da se zagleda v men i da po oplete kra4etata no kolkoto i da sam sramejliv nikoga ne bih iz4eznal ot miastoto na prizemiavaneto toest tova koeto izkam da kaja e 4e tozi tip ne e zaslujaval tvoeto vnimanie taka 4e po dobre 4e e iz4eznal ne moje da se raz4ita na nego ne sajeliavai za nihto moje bi pak niakoi den hte srehtneh 4ovek kato men

утре и другото коляно:)