Продължавам да пускам и тук, нещата които пиша в рубриката "Сблъсъци", защото искам да покажа по-различната гледна точка...тази на толерантността, която всеки от нас може да има, ако пожелае да види...


Българите и ромите... тези два етноса са винаги в двата полюса. Символизират различни неща, животът им е облечен и диктуван от различни цености, децата им живеят по различен начин.

Винаги съм се питала, защо се противопоставят именно българите и ромите? Защо не – турци и арменци? От кога датира това взаимно нехаресване и какво може да се направи, за да се променят нещата?

Това са въпроси, които си задавам непрекъснато, а отговорите ми ги дават обикновените и нормални хора, с които се срещам ежедневно...

В Шумен, например, имаше една женица която е на около 60 години. Погребала е син, погребала е и други близки хора, които са си отишли по-рано отколкото трябва. Тя ми каза „Мило дете, българите и ромите се обичат, или поне така беше до преди десетина години. Преди десет години някой почна да ръчка с някакъв прът, изкара им всичките кирливи ризи и ги накара да се мразят. Не! Не ми казвай, че е естествен процес, а и който се опита да ме убеди в това ще го заплюя. Не може до вчера българите и ромите да са комшии, да си дават брашно и мляко, а днес да се бият и да трябва да ги карат в болници. Не. Някой го направи, не е от самосебе си”

Но каква е ползата от враждата между българи и роми?

Ясни са ми ползите на политическите партии. Ясни са ми и тези на ромските лидери.

Не ми е ясно обаче, защо обикновените хора, които до вчера са танцували заедно кючеци и са си ходели на гости за Гергьовден го позволяват, каква е тяхната полза?

Няма я.

Какво се случва – българите и ромите са непрекъснат контрапункт, българите не харесват ромите заради тока като генерализират и са убедени, че на всички роми някой им плаща тока, а ромите не харесват българите, защото българските политици само ги използват.

Българите не харесват ромите, защото смятат, че за тях образованието не е ценност и защото са убедени, че пускат децата си на училище, заради закуските, а ромите не харесват българите, защото ситуацията е такава, че няма с какво да облекат децата си.

Българите не харесват ромите, защото има много работа, но те предпочитат да вземат социални помощи, а ромите не харесват българите, защото не виждат нищо лошо в това , тъй като не е луд този, който яде зелника, нали?

Ако продължа ще напиша много неща, които не харесваме един в друг, но за колко от тези, които харесваме ще се сетим?

Ако всеки един от нас се опита да открие поне три неща в другия етнос, които му харесват можем да променим нещата и можем да ограничим враждата.

Убедена съм в това и ще кажа нещата, които аз харесвам в ромите, защото смятам, че някой трябва да постави началото:

  Харесвам умението на ромите да живеят тук и сега. Наслаждават се на момента и са изцяло в него. Те мислят за утре, мислят и за денят след утре, но го правят по по-различен начин. За тях е важен моментът, танцът, звездите и аз обожавам това поведение – да грабиш с пълни шепи от живота и да се опиваш от сладостта му.

Обожавам гостоприемството на ромите, защото това на българите е малко прехвалено. Никога не съм се чувствала така желан гост и толкова добре приета, както когато съм била в ромска къща или в ромска махала – чувстваш се уважаван и желан гост.

Уважавам семейните ценности, които са съхранили – почитането на по-възрастните и поставянето на семейството на първо място.

Обожавам топлината в сърцата им, защото не съм виждала студен и коравосърдечен ром, досега.

Радва ме оптимизмът им, защото колкото и зла да живеят те вярват, че нещата имат положителен завършек.

Аз поставих началото... от всеки един от вас зависи какъв ще е краят.

 

 

за поста.

:)))))))

накара ме да се варна назад.. в къщата на баба ми идваше една циганка да чисти, переше килимите, почистваше двора, Янка, сбръчкана, на неопределена възраст с няколко поли една върху друга, идваше от съседно село в което живееха в циганската махала... всяка неделя. Аз умирах от страх, плачех неиcтово като я виждах как се качва по байра и се криех. Янка се смееше и говореше някак странно но със нежност.
Била сам на 5-6 години когато хванах една жестока морбили, сега знам че не е страшно , но тогава изгарях от температура, в просъница я видях до леглото, беше преминала целия град пеша, когато разбрала че съм болна, за да ме види, седя доста време, говори нещо, даде ми да пия разни неща,успокои маикa ми и мен. От този ден вече не ме беше страх, когато ни поканиха на Гергьовден в махалата имаше семеен съвет.
Дядо ми винги е бил адски сух, сериозен, от "Голямото добро" утро, накрая приехме. НИкога няма да забравя една бедна искраищо чиста къща, едно агне на чевермето, и гордостта в очите на цялата огромна фамилия на Янка.
Наскоро чух един коментар на майка ми ,че Циганите са страшно племе, нима е забравила. Поздрав за поста :)

Ето и от мен. Хареснам любовта на циганите! Щот са огнени жените им и люти - мъжете им. Не се кълнат във вярност до гроб - знаят, че такваз няма. По-честни са пред себе си и пред другите.
А циганин да ти е приятел! Там вече вярност има. Не кат нашенската:))
:))))))))))

за поста.
))))
Сега по темата.Няма просто вражда, има нетърпимост.Органически не понасям мърсотията,простотията,необразоваността,профанщината,смрадта,крадливостта,
въшките,
крастата,болестите......Иначе проблем никакъв.....))))

... нетърпимост е думата! Няма да се правя на широко скроена, точно по тази тема и да лея любвеобвилни думи. Интересно ми е как ще потръгне коментара, защото доста парлива тема подхващаш.

Иначе, поздрави за поста! :)))

Ходила съм като малка и съм си искала хлаб от цигънка и тя ми е давала.

Харесвам им живота - тук и сега!!!

Имам много примери за по-чисти цигъни от доста българи.

:):):):)

когато съм се родила и аз съм сукала от циганка, но не защото са ме объркали, а защото майка ми не е имала кърма и тогава една жена е отишла при нея и е казала, че щом има за нейното бебе, ще се намери и за още едно :)))
Усмивки...много хубави примери...
@ voivoi,
идеята не е да казваш какво не ти харесва - това всички го могат - цаката е да кажеш какви ТИ харесва, а знам че има такива неща, нали?:)))

Имах един познат, който все мрънкаше, че ....видиш ли на циганте все им давали помощи, дърва и незнам какво си. Аз му казвам: "ми добре ве човек, ти работиш, ама се водиш безработен /демек без договор/, отивай и ти да се пишеш за помощи." А той: "да, ама...не мога да се излагам тъй". Ми не се излагай да мрънкаш тогава.

Разделението ни прави по-слаби!!!

сплотяват се бързо,ако се посегне на някого от тях и ще го защитят,за разлика от нас.
Ученолюбиви са.
В миналото бяха още по добри,докато съвременния живот не поквари и много от тях.

И горди са,не търпят обиди,затова и оцеляват...
Сред тях се чувствам по сигурен,а сам в гората за гъби и аз се страхувам от тях и те от мен.

Кой ли пося недоверието ?