Любовта... можеш ли да я контролираш и можеш ли да я предизвикаш или предвидиш? Според мен, отговорът е: „Частично”, но според повечето ми приятели не можеш, което ме навежда на мисълта, че истината е по средата и че единственото нещо, което можеш да направиш е да я  убиеш.

Знаете историята на Ромео и Жулиета. Сигурно знаете и другата по-съвременна и модерна история за една красавица и един набеден за звяр младеж, сблъсквали сте се с много истории за погубена любов, само заради класовото различие или пък заради наличичето на някакви лицемерни морални норми, които не само че не са актуални и демоде, но изглеждат дивашки и варварски в 21 век. Всеки знае по една такава история. Всеки е чувал за несъстоялата се любов, за онази любов, която не се е случила, защото момчето и момичето са били от различни етноси, националности, класи и т.н. 

Ето я и моята история...кратко описание на едно убийство на което бях косвен свидетел...историята на едни модерни Шрек и Фиона, които се бориха с идиотските предразсъдъци, на които робуват всичките им близки и които загубиха.

Тя е млада, красива и успяваща. Той е млад, красив и успяващ. Тя е завършила висше, той също. Тя е от малък град, той от голям. Тя е българка, той – циганин. Тя го обича, той нея също... 

Запознаха се в един парк. Тя беше седнала и довършваше поредната книга в живота си, а той се мотаеше, защото имаше няколко часа, които да запълни и доста  време, което да убие. Всички пейки в парка бяха заети, а тя беше сама. Той се притесни,  да седне до нея, защото имаше излъчване на императрица – елегантна, нежна и съвършена...и все пак нещо в нея го привлече толкова силно, че той се престраши и я попита дали може да седне до нея, а тя... тя надигна погледа си, усмихна се и му каза „Разбира се, че може да седнете до мен”... и така започна приказката... тя му разказа какво прави, какво обича и за какво мечтае. Той и сподели за неговите мечти. Те решиха да бъдат заедно и бяха заедно няколко месеца. Един ден, докато се разхождаха в парка хванати за ръце той попита:

-         Не те ли притеснява това, че съм циганин? – попита я плахо и неуверено. Усмихна се несигурно, а белите му зъби и красивата усмивка бяха едно от многото неща, които обичаше в него, а в този слънчев следобед усмивката му беше още по-прелестна на фона на матовата му кожа, защото чак сега забеляза, че тя е по-матова, отколкото нейната.

-         Трябва ли? Теб притеснява ли те това, че съм българка?

-         Не, за мен това няма значение, но за семейството ми има...

-         Аз ще живея  теб, а не с родителите ти и ще ги уважавам, независимо дали ме одобряват или не. Ще ги уважавам заради теб.

 

Това беше единственият случай, в който те говориха за етноси и за първи и последен път обсъдиха това различие между тях... за първи път той изказа на глас опасенията си и тя за първи и последен път ги опроверга, а те – продължиха да се разхождат в парка и гледаха прегърнати минаващите наоколо хора... и приказната история - свършва тук.

 

Месеците, в които бяха заедно Малката затворена общност, от която произхождаше тя не можа да приеме факта, че е избрала за спътник в живота си циганин. Сегрегацията, като явление и статукво в неговата общност отрече  възможността той да бъде щастлив с българка. Двете общности определиха,  направения от тях избор за недостоен и унизителен. Двете общности за пръв път, без да се договарят  се обединиха и мобилизираха – направиха го защото искаха да убият тяхната любов... и успяха. Вярно е че любовта е силна и може да победи, но този път всичко беше против нея и тя умря. Издъхна в една самотна септемврийска нощ, когато двамата си казаха, че няма смисъл...Любовта се стаи под един храст и започна да плаче...плачеше, защото и двамата бяха позволили на тези, които ги заобикаляха да ги убедят, че тя е невъзможна... слушаха хората, а не сърцата си... думите им кънтяха в нея...”ЛЮБОВТА НИ НЯМА СМИСЪЛ! НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПРЕБОРИМ!”... тя се сгуши още повече в храста и го прегърна, а бодлите му я прободоха – право в сърцето, така както я бяха пронизали техните думи. Не се отмести, а продължи да се притиска в бодлите на храста. Погледът и се премрежи и последното нещо, което видя бяха силуетите им, които се отдалечаваха в нощта. В момента, в който Любовта поемаше за последен път въздух и двамата усетиха студенина, обърнаха се и погледите им се срещнаха. И двамата усетиха тръпката отново, а Любовта се размърда, защото надеждата в нея не беше умряла. Мигът, в който те се гледаха, беше най-дългият в живота на двамата младежи. Беше тъмно, но и двамата знаеха, какво говорят и искат сърцата им и двамата знаеха как изглеждаха очите им в този момент, и двамата знаеха, че не е късно и че е нужно да направят само една крачка един към друг, и двамата осъзнаха, че нещата зависят само и единствено от тях... и двамата се колебаеха и се страхуваха. Никой от тях не тръгна към другия. Те продължиха по пътя си. Тя към малкото градче, от което беше и където я чакаха  родителите и – българи, а той към големия град, където в малкия панелен апартамент бяха родителите му – роми.  

А любовта... никой не виждаше смисъл от нея.. тя се оказа слаба и не успя да победи дори предразсъдъците и стереотипите.

Няколко месеца след раздялата на момчето и момичето, когато научих историята се замислих, че щом българи и роми могат заедно да убият една толкова красива любов, то могат заедно да създадат и един прекрасен свят, в който да няма повече разпиляна и неизживяна любов. Колко по-красиво би било, ако преди да изтръгнем любовта от сърцата си, изтръгнем предразсъдъците от умовете си, защото само по този начин любовта би могла да бъде неуязвима.

аз пак отдавна деля хората на мислещи и губещи в безмислието си....расите са за други общества.. за други векове, за друг свят...

извинявай...

сигурно нямам право да коментирам точно тук точно това, но преди година се запознах с едно дете-номад,живеещо в пустините на Сахара и когато разбрах че е си е отишло,милех че още един живот ни е оставил...

мъдростта е голяма, а истината с много страни. :)

остане като едно недоразвито дете и бъде убито нейното свободолюбиво начало... Именно на едно не може да се поддаде Любовта - и това е страха... Когато човек се научи да гледа през очите на любовта, страховете ни отстъпват място на нейната необикновена сила и преобразяване... Много жалко, че обстоятелствата около нас позволояват любовта да бъде убита.....
Но Любовта има силата да побеждава нашите страхове!

аз от 19-годишен съм се изнесъл от нашите, работил съм и съм се оправял сам, и затова те не могат да ми влияят на никакви избори.
щом са били "успяващи" и двамата, какво им пречеше да се оправят сами. той повече звучи като "мамино синче" - върнал се в панелката на родителите си. ами то каквато и да беше гаджето му, трябваше само затова да го зареже.

принаджежността към етнос, различен от българския си има своите специфики...да, и според мен е постъпил детински, но аз лично не го обвинявам, защото е достатъчно само да видиш колебанието в очите на един човек и повече няма смисъл да говорите за каквото и да било, независимо какво ще реши - има някои неща, за които човек няма право да се колебае, но все пак това е друг етнос с малко по-различни разбирания за живота и с по-различно отношение към родителите и семейството.
Някак си шареността на света, понякога ни сварва неподготвени :)))

Теглете една майна на всички и отивайте в чужбина
Няма нещо по важно от човека до теб