Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 16:42 - ***************
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2053 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 13.07.2007 17:01


Замисляли ли сте се как в големите градове се чувстваме много по-самотни отколкото в малките населени места?

 

Не познаваме съседите си, не виждаме познати лица по улиците, докато вървим към работа, заобиколени сме от високи бетонни или панелни сгради, опитваме се да разберем възрастта и броя на съседите си, според шумовете, които издават докато обитават жилищата си...

 

Скоро проведох два разгвора по кю-то с двама мъже, които ме попитаха две различни неща – единият ме попита „Щастлива ли си?”, а другият „Самотна ли си?” и това бяха единствените хора, коити ми зададоха тези въпроси с искрен и истински интерес или поне съм сигурна, че единият го направи така, а другият наистина искаше да чуе отговора ми и... се разплаках... започнах да плача, докато четях написаното от тях и осъзнах колко много ми е липсвал някой, който да ме попита по този начин, осъзнах че и сега нямам такъв човек до себе си и разбрах колко съм  сама.

 

Заобиколена от множеството хора, с които се рзминавам безмълвно и обградена от десетки познати, осъзнах, че нямам приятели или че тези, които имам не ми дават онова от което имам нужда, че не се интересуват наистина от мен, а че използват присъствието ми, за да говорят за себе си.

 

Осъзнах, че за няколко месеца съм съумяла да стана такава актриса, че съм излъгала дори самата себе си и съм си повярвала, че съм наистина щастлива, че хората които имам около себе си, са онези които съм търсила и от които имам нужда...осъзнах, че сама съм изиграла пред самата себе си, роля която съм приела за естествено състояние и съм станала марионетка на себе си и бледа сянка на това, което бях...станала съм робот...

 

Осъзнах, че днес взех важно решение за себе си – поредното и разбрах, че отново съм отлагала дълго, защото съм мислила да другите, за онези на които не им пука за мен. Почувствах се свободна, така каквто съм се чувствала само един път в живота си до сега, но осъзнах, че живота в големия град ти дава свобода, която е илюзорна и измамна и че това е част от коварството му – да те кара да си мислиш, че можеш да направиш всичко и същевременно да си ограничен и задушаван отвсякъде.

 

Променила съм се, започнала съм да прикривам себе си и да не споделям, научила съм се да задавам правилните въпроси и да прилагам успешно тактиките за доминиране и отклоняване на вниманието, играя успешно ролята на свръхщастлива и свръхзадоволена жена, която се среща с много мъже, зарибява ги и ги зарязва, научих се да съм комерсиална, научих се да се продавам, научих се да изглеждам все едно контролирам всичко и всеки.

 

Дали за това ми е повлиял големият град, който по подразбиране те кара да се чувстваш по-самотен или се опитвам да намеря оправдание за пред самата себе си не знам, но ще се опитам да разбера.

 

Проблемът е, че не съм сигурна, че аналитичността и познавателния подход са правилните инструменти и все пак...  важно е желанието нали?

 

 






Гласувай:
0



1. blagorodnik - Да!
13.07.2007 19:11
Да.
цитирай
2. nio - Това е въпрос на свикване. Аз никога ...
14.07.2007 00:46
Това е въпрос на свикване.Аз никога не се чувствам самотен и не ми е скучно.И нямам потребност да познавам комшиите за повече от едно здрасти.

Когато човек свикне с дистанциите, всичките му приятели са относително близко.Има средства за комуникация.Естественно до колкото в тоя забързан живот остава време и за такива контакти.

Ще свикнеш:-)
цитирай
3. анонимен - Грешиш, не си се научила да бъдеш ...
14.07.2007 05:40
Грешиш, не си се научила да бъдеш комерсиална, лицемерна и фалшива. Нито пък да си продаваш измисления фасон на умна и преуспяла жена. По една проста причина. Всичко това ти е вродено по природа, а не "научено и усвоено".
цитирай
4. pakostinka - @ blagorodnik,
14.07.2007 12:26
нали?! ;)

@ Nio,

със сигурност ще свикна, убедена съм, че ние хората можем да се адаптираме навсякъде и да свикнем с всичко - въпросът е дали си струва цената, която ще платиш? Но иначе - убедена съм, че това е още един урок, който трябва да науча, което означава, че е поредното предизвикателство :))))

@Falkner,
любимецо мой, прав си - за всичко и за винаги и тъй като ти си съвършен и безгрешен - приемам тезата ти и да, съгласявам се, че знаеш по-добре от мен каква съм, но.... явно природата е ощетила и теб при раждането - не само мен.

Усмихнат ден на всички :)))
цитирай
5. furiika - Хм,
14.07.2007 12:34
ако такава каквато си се научила да бъдеш, се чувстваш добре......
Но ако не, не се преструвай! Бъди себе си!
цитирай
6. artanis - кои големи градове
14.07.2007 17:50
и кои малки населени места? Не е задължително в големите градове да има бетон и панелни сгради. Защо не си признаеш, че не харесваш София и ти липсва малкия град откъдето идваш?

Докато живеех в София винаги си спусках щорите и завесите, за да не гледам грозния пейзаж. Хората и те, само се блъскат по цял ден в градския транспорт.

Има много интересни места - и големи и по-малки. А това как се чувстваш зависи само и единствено от твоя подход.

поздрави от едно приятно малко градче в Алпите:
цитирай
7. darkanion - хм,
14.07.2007 19:25
не знам, ама аз съм от малък град и... Абе нали знаете - хората искат това, което нямат; е, аз пък искам да дойда в Софията; и ще дойда.. някой ден...
Всичко е до човека, относно това за "съседите". Дето не ги познавате :) (казвам така щото нашите съседи си ги знам мн добре; знам повечето хора в града, но повечето - само знам че са от тука, и горе-долу характерите им). И сега като се замисля - трудно ми е да си представя да не познавам съседите си. Но пък аз живея в къща; тия които живеят в партаменти, съм забелязвал, както каза nio, се познават до едното "здрасти - здрасти" и не си обръщат голямо внимание.
цитирай
8. анонимен - Мила, мисля си, че това откровение не се отнася до темата за големия град, а до тази за твоето голямо сърце!!!
24.07.2007 19:49
Понякога, човек несъзнателно губи контрол върху себе си! Понася се по течение, което мисли че добре познава и че дори контролира, но всъщност именно течението контролира него, мислите му, действията му,, даже чувствата му... Важното /поне за мен/ е, когато успееш да се откъснеш от течението и останеш насаме със себе си- да се чувстваш добре! Да си имаш доверие, да знаеш, че това твое "Ти" си си ти и никой не може да те отдели от "него". Да се познаваш... Да знаеш, че,въпреки че за известен период от време си се откъснала от себе си, можеш да намериш обратен път, а аз съм сигурна, че ти можеш!!!
Също така съм сигурна, че доста хора от обкръжението ти, които понякога забравят да те питат как си, наистина се интересуват от отговора! Но /ето тук ще се съглася с теб, за това че не си си обърнала внимание, заради другите/ ти просто караш другите да се държат така с теб! Ти предразполагаш хората да говорят, да споделят и ги караш да се чувстват важни и интересни! Защото това си "ТИ"- Едно наистина прекрасно същество, което въпреки себе си е готово да помогне на друг /без значение колко близък/ човек! Едно същество, което замисляйки се над живота си открива неща, които не му харесват и страда, защото е ЧОВЕК! Едно уникално същество, което ще съумее да запази себе си, въпреки всичко, защото Ру- ти си най- силният и способен човек, когото познавам... И ти имаш право да страдаш за нещата, които се случват или, които не се случват, но не страдай затова че си ранима, защото всеки има такива моменти, не страдай и заради другите, защото понякога /доста комерсиално/, но- не си заслужава!!! И, по дяволите pakostinke, стига си гледала да угодиш на разните там хорица, ми вземи че поглези себе си, и задаи въпроси на себе си, и, което най-добре правиш- отговори правилно на тези въпроси... :)

P.S. С много добри чувства от една човечка, дето и пука за нейната Ру!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940778
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170