Шантави неща за шантави хора

Когато човек иска да се заяжда винаги може да го прави...дори когато темата е "времето" - удобна е някак си, а и можеш да се учиш от англичаните, ако гордостта ти го позволява J

petkov123 ‎(11:00 PM):

За времето и пътищата предлагаш да си говорим значи (гледал съм го този филм). Колкото до времето и чувстването... времето те кара да се чувстваш някак си, когато няма други фактори, които да те карат да се чувстваш.

Radost ‎(11:01 PM):

не искам да си говорим за времето и пътищата и това не е филм, а е някакво предаване в някаква телевизия. Какво искаш да кажеш с репликата "когато няма други фактори" и как трябва да те карат да се чувстваш? Явно си експерт.Би ли ме светнал?

petkov123, note:

Zzz...

I"m either taking a nap or getting my beauty sleep. I"ll read your message when I"m up.

petkov123 ‎(11:04 PM):

Не само на мен ми се заяжда значи... Когато си лудо влюбен, когато си много разочарован, когато ти се е случило нещо, за което не можеш да спреш да мислиш - тогава не ти дреме какво е времето, нямаш време да го мислиш, нито свободни чувства, които да му отдадеш.

Това разбирам под "други фактори"

Radost ‎(11:06 PM):

Не се заяждам, саркастична съм. Нали знаеш за мимикрията - това правя, адаптирам се...а не смяташ ли, че красивият залез, срудените капки върху лицето ти, хладният вятър са достатъчно заслужили сами по себе си да им отделиш внимание или както ти казваш "да им отделиш малко свободни чувства и да им се отдадеш"...означава ли, че са маловажни и незначителни за теб?

petkov123 ‎(11:09 PM):

Не съм казал, че са маловажни, по-скоро второстепенни. Не би било добре да си позволяваме времето да определя как да се чувстваме, вместо да оставим това на взаимоотношенията ни с другите хора. ХОРА, не залези и капки. Не че не харесвам залезите, изгревите и дъжда. Но не приемам нещо такова да бъде най-важното нещо, което ми се е случило през деня и да определя как да се чувствам.

Radost ‎(11:13 PM):

Казала ли съм, че това е най-важното нещо, което се е сллучило през деня ми? Мисля си, че това е твоята версия и метаморфозата която ти причини и да... прав си не би било добре времето да определя, но то влияе. Навява мисли, спомени, усещания...бури от страсти, разочарования, признати грешки...с ХОРА, както ти се изрази...залези и капки, които заслужават внимание, изгреви и вълни, които са съвършени и заради които трябва да спреш дори за миг...заради тях, заради природата и нейното съвършенство, заради цялата лудница и въртележка от страсти, от която ти позволяват да се измъкнеш за миг...понякога им отделяш внимание защото искаш да останеш сам, а не защото си наистина сам...това беше пак твоето продължение

petkov123 ‎(11:17 PM):

Да, съгласен съм, влияе, един дъжд може да те разплаче, защото напомня. Само ако няма нищо по-важно, за което да мислиш, вълнуваш и притесняваш. Нещо, което не е свързано с миналото, което идеализираме, за да го приемем.

Radost ‎(11:20 PM):

Знаеш ли, напомняш ми почти като дъжда за нещо... едно момче ме попита "Обичаш ли ме", а аз му отговорих "Не, точно"...та и ти така, все едно ми казваш "права си, но не съвсем". Ок, ще си позволя да бъда малко по-агресивна - кой определя кое е по-важно и означава ли че ако за теб дъждът е маловажен, та такъв трябва да е и за останалите хора? Къде са правото на избор, приоритизирането, приемането... говориш като егоцентрик, но не съвсем J

petkov123 ‎(11:23 PM):

Не схващаш идеята ми като че ли. Не ти отнемам правото да си ревеш всеки път, когато завали, нито да летиш от щастие на всеки залез. Прави каквото си искаш. Цялата ми теза е изградена върху следния диалог:
- Всичко?
- Всичко. Каквото кажеш.
- Можеш ли да накараш листата да спрат да падат?
- Мога да направя така, че това да няма значение.

Radost ‎(11:27 PM):

О да, не ми го отнемаш - просто се присмиваш и гледаш надменно на нещата, качен на собствения си пиедестал и чувствайки се велик и извисен... разбирам тезата ти, приемам я и се съгласявам, но винаги ли можеш да направиш така, че падането на листата да няма значение и колко пъти са го правили за теб? И колко пъти е имало значение? Не е ли това смисълът - всеки един от нас знае какво може да направи, но колко от тези, с които се срещаме и споделяме нещата от живота може и иска да направи това?

petkov123 ‎(11:28 PM):

Отказвам да отговарям на въпросите на простосмъртните, качен на своя пиадестал. Навън май заваля - време е за рев.

Radost ‎(11:30 PM):

О да не би да се засегна? Извинявай, на мен просто ми се заяжда, а когато съм такава не ми се реве. Освен това, знаеш какво си мисля за реакцията ти - не е особено зряла и си мисля - дали без да усетя е станали време за детински реакции? Извинявай за камъните - станаха ми много и смятам, че е време да започна да ги връщам.

petkov123 ‎(11:31 PM):

Построй си алпинеум.

Radost ‎(11:32 PM):

Да, но аз искам да има цветя, а камъните са твърде много - няма място за пръст.

petkov123 ‎(11:33 PM):

Е, мило, кой ти нахвърля толкова много камъни? Кажи, та да му скъсам ушите...

Radost ‎(11:34 PM):

Хората, които съм смятала за по-важни от дъжда...

А ушите - няма смисъл, важни са душите.

petkov123 ‎(11:35 PM):

Да разбирам ли, че дъждът те приютява, когато те наранят хората?

Radost ‎(11:36 PM):