Преди около два месеца НССЕДВ обяви конкурс на тема „Какво е за мен 8 април”... написах есе, с което исках да участвам в конкурса, а после се отказах и реших, че крайният продукт е насочен към друга аудитория , така че нека да разнищя темата и да се опитам да обясня какво е за мен 8-ми април? 

Нека преди да отговоря на този въпрос да ви разкажа за детството си и за срещите си с роми, но най-вече- нека да споделя стереотипите, които са върлували в моето битие и са обръщали представите ми за ромите и ромския етнос на 180 градуса. 

Израснала съм в семейство, което винаги е било толерантно и което е насърчавало приятелствата ми с ромчетата в детската градина и в училище, но въпреки това, когато бях малко дете те непрекъснато ме караха да си изяждам всичко, защото ако ли не щяло да ме набие циганчето и това звучеше наистина много унизително и страшно...много се и притесняваха да не би да имам гадже, което да е ромче, защото било непрестижно и защото все пак съм била дама, а ромите с които се водих не бяха от най-представителните, според техните представи.

После, имах много приятели, които не се славеха с огромна толерантност, но не бяха и крайни, като скинарите, с които всеки един от нас се е сблъсквал. Въпреки това, винаги когато играех карти с  тях се казваше, че  си пипал циганчето и за това си такъв късметлия и ти идват карти, които са повече от акъла ти.

 Няколко години по-късно, когато димът от цигарата ми отиваше към някой човек, който стоеше до мен на масата се казваше, че ще го вземе циганчето и след това изказване, всички започваха да мятат ръце и да прогонват дима, защото виждаш ли, нямало по-голямо нещастие от това. 

Повлияна от всичките тези суеверия, аз също започнах да се пазя от цигарения дим, но не защото се страхувах толкова много от това да се видя един ден, омъжена за ром, а защото всички други правеха така, а и си спомних какво ми бяха говорили родителите – не е престижно да се омъжиш за ром. 

Малко преди това, бях формирала доста крайни представи за ромите – живееща в град, в който те почти липсват и с брат – скинар, който смяташе, че всички трябва да са изолирани, започнах да вярвам на всички стереотипи, които чувах за ромите. 

Бях убедена, че всички роми крадат – особено след, като един ме пресрещна на улицата и ми свали всичките бижута, взе ми портмонето и ми открадна нещо, което имаше огромна сантиментална стойност за мен. Няколко месеца след това – роми разбиха къщата ни и бяха взели дребни неща, сред които фотоапаратът ми и касетофона, които бях купила от джобните и стипендиите си – след като една година бях спестявала и които си бях купила с желание, присъщо на тийнейджър, който за първи път има нещо свое си, купено със собствени средства. Тези, същите роми, обраха около 15 къщи в селото, в което живеех. Къщи, в които живееха самотни баби и дядовци. Не бяха взели кой знае какво – буркани и всякаква зимнина, но за тях това беше всичко, беше храната, която си бяха осигурили с цената на много труд. Видях как това съсипа част от нашите съседи и разбрах какво означава да си наистина ограбен и разочарован... и озлобен.

След този случай бях убедена, че всички роми са крадливи и мързеливи , не искат да работят и предпочитат да просят или да крадат. В повечето случаи не правех разлика между просяк и крадец, а убежденията ми се затвърдиха няколко години по-късно. Бях студентка. Присъщо за всеки студент, който предпочита да си прави кефа, отколкото да бюджетира правилно имах доста периоди, в които оставах без пукната пара и нямах какво да ям. В един такъв период видях как жена, от римски произход хвърля на улицата пълна шепа с монети, крещейки че за нея това не са пари и че ако ще и дават монети то трябва да са от един лев и че монетите от по 20 и 50 стотинки не вървели. Тази жена изхвърли поне 5 лева – ей така, както си просеше и казваше колко нуждаеща е. Направи го, в момент, в който с тези 5 лева, аз лично можех да живея поне три дни. Момент, в който за мен това бяха ужасно много пари... стана ми болно, от начина, по който тя злоупотребяваше с човешкото състрадание. Видях, че е ромка и затвърдих негативните си представи за ромите, като цяло. Разбрах, че просията и кражбите са ромските стратегии за оцеляване. Разбрах, че имат и още една такава – да се раждат деца на конвейр, да се вземат помощи и да не се търси работа. 

Това беше преди няколко години и това беше първият път, в който генерализирах и поставих окончателно цял един етнос под общ знаменател.

Малко след това, нарамила предразсъдъците си на рамо и убедена, че ромите не струват и не си заслужава, попаднах в среда, която ми показа, че не съм права... или поне, че не съм напълно права.

За първи път, тази стена пропука един мой колега от Лом, който беше ром. Много късно си призна, че е ром, а аз в началото не му повярвах, защото бях убедена, че няма такива роми, но когато ми каза, че просто се срамува от етноса си и за това е криел – разбрах, че съм го обидила и му се извиних. Тогава за първи път видях ром, който учеше, работеше и който се развиваше, но много бързо реших, че това е само изключение.

След като завърших се срещнах с още един ром. Млад, красив, самоуверен и знаещ 10 пъти повече от мен във всяко едно отношение. Гледах го странно – като индианец мънисто и не можех да повярвам, че има такова чудо. След известно време, когато го опознах, разбрах че е живял през цялото време сред българи и си казах „Ето, защо този е толкова свестен”. Не исках да избягам от предразсъдъците си, а и не можех – за мен тези хора бяха изключения от личните ми правила за ромите, а и спомените ми бяха твърде пресни и ярки.

Една-две години по-късно, познавах много роми. Бях се научила да не генерализирам и в един момент осъзнах, че думата циганин ми звучи неприятно, а обръщението „ром”, беше станало неделима част от речника ми. Беше станало неусетно, а аз дори не разбрах. Осъзнах, че съм се променила когато един приятел на брат ми, настоящ расист се изказа негативно за ромите и аз го приех твърде лично, защото изказването му обиждаше хора, които бяха много по-ценни от 2/3 от българите, които обичах и наричах свои приятели. Вечерта, в която спорих с него, той ми каза, че съм предател и че съм станала помияр, а аз за първи път знаех, че постъпвам по единствения правилен начин. Доволна от случилото се, се прибрах в къщи и на следващия ден проведох разговор със семейството си, от който останах изключително доволна – те също се бяха променили. Хората, които казваха, че е непрестижно да си омъжена за ром, казаха, че няма значение какъв е етноса на човек, а какво иска и може да прави и казаха, че се гордеят с мен и че са изключително щастливи от факта, че познавам толкова достойни роми. За тях етноса вече нямаше значение – бях успяла да ги променя и това беше най-голямата ми победа.

Сега, живея с две момчета – единият е етнически ром, а другият етнически българин, а за семейството ми това няма никакви значение, защото знаят, че и двамата са достойни хора.

Нека да се върна към това какво е за мен 8-ми април... За мен това не е празник. Не е и повод за помен. 

Единственото нещо, за което си мисля на 8-ми април е, че никой не е застрахован от това да бъде краен. Знам, че всеки един е такъв, защото става подвластен на стереотипи и предразсъдъци, тъй като това е най-лесно. Другото нещо, в което съм убедена е, че ако хората влагаха малко повече енергия и стремеж да се опознаят нямаше да има над 500 000 души, които са заличени завинаги, заедно със своите мечти, желания и светове. Знам, че е нужно много малко, за да промениш хората около себе си. Знам, че можеш да се пребориш със стереотипите и предразсъдъците си, но също така знам, че трябва да видиш хубавото, за да се хванеш за него и да направиш света и отношението си към хората по-добро и по-човешко.

 

Обикновено имаме навика да делим хората на бели, черни или жълти, а всъщност правилното деление е на добри и лоши.
Поздрави,

когато група хора се слага под един знаменател и им се приписват едни и същи качества.

Дано съм извинен, защото тогава даже не съм бил в България, какво е имало - нещо за ромското включване?
Иначе какво да ти кажа... стереотипите имат две страни (както и всичко друго в живота) - и добра, и лоша. Помагат бързо и лесно да си изградиш мнение за нещо ново - например човек, когото срещаш за първи път. Ако 70% от ромите крадат, не работят и т.н. нормално е да се отнасяш по-предпазливо към всеки един нов ром, когото срещаш.
Но това е всичко - изграждане на първоначално впечатление. След това, ако опознаеш повече човека лично, стереотипът губи значение и е важно само лично той какъв е.

Хората наистина не трябва да се поставят под общ знаменател и да се разглеждат като индивиди.
Не съм убеден обаче че си наясно какво значи това.
Всички НПО се борят за групови политики относно малцинствата,а не за индивидуални права.
Ако кажеш че не всички цигани са лоши,ще трябва да кажеш че не всички са бедни.
Ако кажеш че към всички ще трябва да се отнасяме индивидуално,ще трябва да кежеш че и всички ще трябва да си плащат тока и т.н.

Това животно "индивидуализма" е в полза само на честните и работни хора без значение от етноса.

именно това се опитвам да кажа с това - нека да се делим на добри и не толкова добри хора...всички останали признаци са идиотски...

@Margoto,
така е, но замисляла ли си се колко често го правим - аз също го правя, просто ми е много лесно да обобщавам... не ми отнема време, за да анализирам и търся разликите...генерализацията е по-краткият път, според мен, но не е правилният :)))

@Stone,
мда, така е - но за да опознаеш човека, трябва да пожелаеш да го направиш, а за тва дали ще пожелаеш или не - влияние оказват стереотипите, не мислиш ли?
А 8 април е международен ден на ромите.

@Nio,
за съжаление знам каква е политиката на повечето НПО-та. Освен, че реализират политики насочени към общата маса, те не работят за реалната независимост на въпросните групи, а само за привидна таква. Правят го не защото не е възможно, а защото те нямат полза от това тъй като ще се наложи да спуснат кепенците.
Но съм съгласна с теб - не всички роми са бедни, не всички са неграмотни, не всички се женят на 12, не всички имат по 10 деца, не всички живеят в коптори, не всички не си плащат хора и има много роми, които се срамуват от това, което правят другите роми, така че повярвай ми знам какво значи да разглеждаш хората като индивиди и знам, че хората, които искат да работят и да се развиват ще спечелят - всичко останало е без значение, но дали е възможно?

Да жиееят ромите и ромското включване! Обожавам факултета, там са истинските мъже и джентълмени!

от мен печелиш първа награда!

айде стига си гледала филми, ами се хвани напиши нещо за блога. От 11-ти не си пускала нищо... ние тръпнем.

На 2-3 странички си събрала всичко най-вярно за етническите стереотипи и възможния изход от тях!

заради такива като теб българия загива

Ще бъдеш изритана от България заедно с уродите, които си изсрала

..Но пък нали затова са блогролловете :)

Авторке - разбери, че такона нещо като "ром" не съществува в природата, освен в течно състояние !!! В нашата държава има 50-80 000 ЦИГАНИ - мургави хорица, изкарващи си хлябът с честен труд, вярно повечето по-тъпички, по-мързеливички и по-мръснички от нас, но като цяло свестни хора, на които може да се разчита. Има обаче и над 1 000 000 МАНГАЛИ - гнусни същества, които макар и човекоподобни, във всяко отношение стоят по-долу от плъховете - някъде на нивото на чумните бацили - и те трябва да бъдат унищожавани безмилостно !!!!

Жалко само, че мнозинап риравняват едните с другите - и от това страдаме всички ние, но най-много честните цигани !!! Неслучайно тоя от Лом се е срамувал от произходът си, без всъщност да е виновен за нещо !!!

...ще кажа само едно - всякакви инициативи, насочени към подпомагане под каквато и да е форма на група лица, подбрани на етнически или расов признак е противозаконно, защото противоречи на Българската Конституция и на Всеобщата декларация за Правата на човекът - адин от основополагащите документи на ООН, под който е подписана и България. Нека ги цитирам:

"Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата ИЛИ ПРИВИЛЕГИИ, основани на раса, народност, ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

"Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Право на човека да не бъде дискриминиран."

...следователно всякакви инициативи като:
- Строеж на безплатни или почти безплатни жилища САМО за мангали;
- Безплатен училищен транспорт САМО за чаавета;
- Финансово подпомагане под една или друга форма САМО за мангали;
- Безплатно здравеопазване, ток, вода, транспорт на ЕТНИЧЕСКИ принип
- Както и съществуването на всевъзможни фондации и организации, подпомагащи и "приобщаващи" САМО мангали -

- са дълбоко, грубо и нагло НАРУШАВАНЕ на Българската Конституция и конвенциите на ООН, актове, нарушаващи основните човешки права на нормалните хора в тая държава -

- във връзка с това всякакви циганозащитни организации трябва да бъдат поставени извън законът, представителите им да бъдат третирани като престъпници, а политиците, допуснали, или съдействали за тези безобразия, да бъдат съдени за геноцид !!!!


НЕКА ВСИЧКИ СЕ ОБЕДИНИМ И ДА СЕ БОРИМ ЗА ТОВА - защото заради престъпната толерастия към нисшата раса, ние живеем в най-бедната страна в Европа, а мангалите ни тероризират и грабят безнаказано !!!

Hi! my rank is Jully. I would like to meemeet good urchin :)
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l