2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Мразя дни като този... искам да убия накого, а после да го бия, бия, бия и после – не знам.. ако не ми е минало сигурно ще започна да крещя... но най-доброто нещо, което всеки може да направи е да не ме закача за нищо и да не иска нищо от мен, поне докато не съм пуснала бесовете си наяве.
Защо искам да трепя, бия и крещя наред ли? Ами защото екипната работа е нещо прекрасно, но си е ебало майката, когато се превърне в групова безотговорност. Та сега, много умело обирам де що има да се берат плодове от тази безотговорност и несериозност и не само това – аз съм най-виновния за всичко човек – виновна съм даже и за това, че не съм предвидила че определени бюрократи, в определено министерство имат два часа обедна почивка и не съм предупредила някоя си от всичките височайши особи, които...
Ох, да започна отначало а?
Днес е крайният срок за подаване на едни проекти – ние написахме два – един аз и един шефката. Моя проект беше готов в сряда, миналата седмица с идеята шефовете да го прегледат, коригират и т.н. Другата ми шефка, която ми се явява нещо като междинна такава, имаше грижа, докато ние пишем проекти да подготви всички прилежащи документи и да окомплектова екземплярите – не е трудна работа, нали? Да, ама не, но колко е трудно ще разберете малко по-надолу, ако ме изтърпите и дочетете.
Речено и сторено – ние с шефката залегнахме над проектите и те бяха готови в предварително определения срок. На нея не и остана време да прегледа написаните от мен измислени аргументации и изградени логически конструкции, но пък помоли, онази дама, която е междинна шефка да го направи. Тя го направи толкова добре и качествено, че през цялото време ми задаваше въпросите, на които и бях отговорила преди две седмици и ме питаше за неща, които са написани като за олигофрени в проекта и ми пречеше ли пречеше. Не е обаче само това – тя толкова внимателно е прочела проекта, че не е открила огромна техническа грешка, коятосъм направила и която проваля целия бюджет, но пък иначе се бием в гърдите с това, че сме го прочели и колко много работа сме били свършили.
Нека да обясня малко за приложенията – това са едни документи, които са зафължителни към всички проекти и в случая се искаха по един оригинал и две копия. Моята междинна шефка, започна да се разхожда със списъка на приложенията в сряда, още тогава започна да преснима, разпределя, подрежда и незнам си какво. Резултатът – днес снимах и правих всички комплекти сама, защото тя много добре е симулирала дейност последните три дни. Да, ама не е само това... тъй като тя каза, че ще се погрижи за всички приложения и изисквания, аз се успокоих и прецених, че не е нужно да чета глупостите отново и отново и си го спестих, за да открия днес, че сме забравили да копираме бюджета на електронен носител, а в същото време дамата, която ми е междинна шефка вече се беше курдисала пред министерските порти и чакаше да подава проекта. Беше прекрасно, че това курдисване съвпадна с двучасовата почивка на милите държавни служители, че поне спечелих малко време, за да отида да и занеса нещата. Това спестено време, бе много добре използвано от баш шефката, за да ми се накара и навика и да ми каже, как е трябвало да дойдем вчера ида си пригласим всичко.
Е добре де, ама нали шефката трябваше все пак да ми прочете проекта и днес да го коригираме? Не искам да обяснявам каква беше реакцията на междинната ми шефка, когато и казах, че смятам, че е добре да дойдем в събота, за да оправим проектните комплекти. Не искам да казвам, как приложенията и липсващият диск с бюджета не са по моя вина и не искам да обяснявам колко бясна съм в момента и как ще убия някого. Надявам се само този, върху когото ще излея гнева си, да може да го понесе, защото днес ми е ебати критичния ден. Не искам да работя в екип – искам да си бачкам сама, за да знам, че когато ми се правят забележки и някой ми овиква, причината за това са мои грешки, а не някой непрекъснато да си бърше гъза с мен.
Мамка му... дано не ме закачи някой!
Когато нещата станат сериозни всеки бяга от отговорност и си избърсва ръцете с когото му попадне, страха е гадно нещо.
Не си хаби нервите с хора, които не заслужават.
Една огромна усмивка за ТЕБ :)))
Както казва една моя позната "работа ще има и след нас..."
Поздрави и усмивки! :)
понякога ми върши работа
А сега сериозното - лошото е че трябва да работя ежедневно с тази жена и че хам нищо не прави като хората, хем като направя нещо, без предварително да съм я информирала и поискала височайшото и съгласие ми вдига скандали и много ми се е насъбрало, ама това сериозно - надявам се само да не избухна, защото ще наговоря неща, които може да ме направят щастливо безработна :)))
Благодаря за усмивката ;)))
Комфи,
аз по принцип си я пестя и съм доста търпелив и спокоен човек и да - знам, че работа ще има и след нас, но сега има срокове, има ангажименти и много други неща, а и става въпрос за пари, така че - няма как да не искам да я удуша и после да я ритам по стълбите надолу... а ако знаеш как ме е вбесила днес - повече от вчера...грррррррррр
Усмивки и на теб
Митко,
нямам шанс да върша работата си сама, тъй като тя е силно честолюбива и властна и си е ебало майката...любимата ми комбинация: некадърна+надута+жадна за признание+мързелива = умиргам да работя с такива хора
А здравият екипен секс е невъзможен, както апропо знаеш - поне един мъж да имаше, пък то не...ама виж може да помисля само за себе си ;)))
Миакара,
на мен ще ми свърши по-добра работа някое дърво по средата на някоя поляна, което да бия и да крещя... с боксова круша съм пробвала - ефекта е нулев, после съм още по-бясна, ама се адвам, че поне на теб помага ;)
Мерси за съвета все пак :)))
А сега сериозно, не виждам голям избор в тази ситуация или си тръгваш или оставаш и си слагаш очилата за дебелоочие. Не бих могъл да преценя вместо теб, но имаш моята подкрепа каквото и да си решиш.
С риск да се повторя, пак една огромна усмивка за теб. :)))
А не, не съм пораженец, защото тръгна ли си заради това, означава че ще си тръгна и от следващото място и от по-следващото, а и работата ми харесва. Цаката сигурно е друга, ама ще видя какво и как да направя, че да я открия :)))), а дебелокожието не ми е присъщо - к'во да правиш - много съм чувствителна :)))
Благодаря за подкрепата... с риска да се повторя усмивки и на теб :))))
Една сърдечна усмивка и от мен за теб :)))
СЪрдечна усмифка и от мен :))))
Митакат,
значи требе да си много радващ се, защото рядко съм намръщена и сърдита, а глупешкия смях и идиотски коментари са второто ми АЗ... и все пак... мерси...
Поздрави и усмифки от старите мифки :)))
Поздрави сърдечни, драги ми Смехурко, твой приятел вечен - весел Патиланчо :)))))))
А това, което надушваш може да е просто новият ми парфюм, който според приятелите ми е "смърдящ" :))), но може да е и сходната ни порода :)))
Хайде Патиланчо, поздрави и на теб и на Баба Цоцолана, че ми се изгуби нещо... крие се от врремето горещо... :)))
Баба Цоцолана,
синоптичка стана.
Седи до климатика
и само цъка със езика.
Поздрави сърдечни. :))))
Усмивки
Сърдечно благодаря за усмивките, връщат ти се двойно. :)))
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)