Кога си отива приятелството и как се ражда? Кога решаваш, че един човек може да ти е приятел и какво се случва, че му подаряваш част от сърцето си?

Замислих се за това отново, защото станах свидетел на скандал – грозен и разтърсващ – скандал между двама приятели, които делят всичко и които са били заедно във всичко – в мизерията, в успехите, в сътворяването и реализирането на общите им планове – във всичко. Хора, които толкова много държат един на  друг и които толкова много се нараниха и обидиха.

Не мога да повярвам. Какво се случва и кога? Защо?

Какъв беше поводът ли – няма никакво значение, защото това е ще е само поредното оправдание, но не и истинската причина?

Коя е истинската причина? Не знам.  Мога само и единствено да гадая, защото съм говорила и с двамата, знам какви са проблемите им, знам какво се случи, но какво можеш да направиш, когато единият не иска да говори?

 Какво можеш да направиш, когато човек, когото обичаш почти колкото себе си, действа прибързано и необмислено и се дъни непрекъснато?

 Какво можеш да направиш, когато ти се тревожиш повече за бъдещето и успеха на другия, отколкото той самият?

 Какво можеш да направиш, когато си го показал и си го помолил да направи дадено нещо, с единствената цел да го предпазиш и той започне да крещи и да те зашлевява със заучени фрази, в които се казва как той е единственият, който може да си дава тон в живота?

Какво можеш да направиш, когато този, когото чувстваш като собствен брат отказва да приеме истината, отказва да говори и просто отказва да Бъде?

Как можеш да пробиеш нечия черупка, за да съзреш отново онзи, който си обикнал и който се спотайва под нея в продължение на месеци?

Какво можеш да направиш за себе си, за него, за приятелството ви и след такъв скандал, можеш ли да го възродиш отново?

Как да се примириш с това, че някой когото обичаш толкова много тръгва надолу и най-вече с това, че иска да го оставиш да набере инерция, за да падне болезнено?

Можеш ли да си забраниш да обичаш и можеш ли да бъдеш безразличен?

Изобщо можеш ли да направиш нещо, освен да се вбесиш или да се разплачеш, защото ти е отказано да говориш?

 

На сила можеш да вземеш, но не и да дадеш. А липста на диалог утежнява проблема

Много неприятна ситуация наистина... Доколкото разбирам, ти държиш много на тези хора (и на двамата), и си достатъчно емоционален, небезразличен и "огнен" човек, че да искаш да спасиш нещата, дори и когато не зависи от теб... Ами какво да ти кажа- разбирам те... Най-добре е може би да се оттеглиш за момента, и да изчакаш този, който не ти дава думата в момента, да се поосъзнае, да излезе сам от черупката си (насила не можеш да го извадиш оттам наистина), и да ти даде думата... Тогава си излей обичта и болката...

наистина е толкова сериозно, дори и някога орново да се почувстват близки, няма да е същото.

Иначе не можеш, а пък и не знам дали трябва да правиш нещо. Това са много лични неща, а знаеш какво казват за посредниците в един от най-яките филми на всички времена - "Синьо лято".

Да, има вариант, в който бих се отдръпнал от някой близък човек, който съвсем съзнателно наранява себе си и колкото и да му говориш все едно не си казал нищо. В такъв случай вероятно ще се оттегля малко по-встрани, защото този човек, на когото държа, причинявайки на себе си някакви неща, би ме карал да се чувствам идиот. Не за друго, а защото бидейки до него ще се измъчвам без това да проемня кой знае колко нещата. Но ако той си е избрал да бъде такъв и нищо не може да го разубеди - ок... да си чупи главата и да неме занимава със себе си... Поне да се опита. Имам аз една таква случка... Ще взема да я разкажа някой път.

Така че, опитвай се да не страдаш и остави нещата да се случват докрай и от самосебе си.

Поздрави!

Това е една от най-кофти ситуациите, най-лошото е че ако се опташ да помогнеш, може и да навредиш.
Good things come to those who wait. Търпение и сила.

прави сте, че дистанцирането от проблемната ситуация е сигурно най-правилния подход, но със сигурност няма да се дистанцирам от хората - просто не искам :)))
А обичта...хм, винаги съм се чудила дали я показвам по правилния начин, т.е. така че да ме разберат? Ето това ще го проверя ;)

@Митко,
Не бих желала да ставам посредник - обикновено избягвам тази позиция, но радушно я приемам, когато става въпрос за сватосване :)))))
Лошото е, че в случая това, което говориш е чуто, но гордостта пречи да се покаже и оттам идва голямото разминаване и многото нерви. Едва ли е толкова сложно да покажеш, че приемаш дадена позиция и да кажеш, че другият е прав, като в момента не говоря само за конкретната ситуация, а по принцип.
А за страдането - обещавам, че няма :)))

@ Митакат,
и аз мисля, че ако се намеся само ще си навредя и имайки предвид опита си до момента, ще съумея да отнеса всичката негативна енергия, или поне ще си го изкарат майсторски на мен и ще излеят всичко върху бедната ми малка главица :)))
Така, че...мдам...търпение и може би малко сила ;)))