Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2007 17:18 - Домашното насилие - 2 част
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2239 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2007 21:14


В този си пост искам да премина към закона и към нещата, които пряко или косвено са свързани с него и показват за пореден път създаването на нормативни актове на конвейр и липсата на каквато и да е мозъчна и мисловна дейност в черепните кутии на родните законотворци. 


Започвам конкретно с нещата и ще цитирам и коментирам /не съм юрист, така че нещата които ще напиша имат за цел да покажат само личната ми позиция/. Започвам с това, което ме гложди най-много, а именно – как се осъществява защитата срещу домашно насилие… как ли мили дами и господа.. изключително елементарно, разбира се… чрез: 


1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие – на мен този вид защита ми е най-интересен… как ще задължиш един човек да се въздържа? Това е като все едно да го задължиш да се въздържа от хранене, ходене до тоалетна /това е интересна и обсъждана тема напоследък и реших и аз да съм модерна / или пък да го задължиш да не говори… ми няма такова нещо… на мен и пилешките ми мозък и акъл това ни звучи изключително несериозно и абсурдно и нереално, а обикновено когато има сигнали за насилие се прилага първата мярка, т.е. задължаване за въздържане. В повечето случаи, налагането на този вид защита, помага единствено на насилника и то в посока да бъде по-изобретателен, така че следващия път като бие да не оставя следи и нищо да не може да се докаже… освен това става по-изобретателен и в това как мръсното млатене да изглежда като безобидна кавга между обичащи се хора… 


2. Следват няколко мерки, които аз лично смятам, че са наложителни, звучат тежко но не са особено приложими, въпреки това аз няма да ги оплювам… мерките за защита са….отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда… и т.н. Имам няколко въпроса, които искам само да подхвърля, въпроси от типа какво се случва след изтичане на срока, за отстраняване от съвместното жилище? Какво се случва с ключовете, които той има и възможността му да влиза спокойно там? Как се доказва психическия тормоз, който може да бъде налаган на жертвата /като звънене на звънеца в 2,3,4 часа през нощта, хвърляне на камъни по прозорците и съответно тяхното счупване и др./ и съответно да се докаже, че има неизпълнение на наложена мярка? Ако той преследва жертвата ежедневно, но спазва наложеното ограничение от Х метра – какво става? 



3. Идват ред на любимите ми неща… в чл. 5, т. 5 се посочва, че защитата се осъществява, чрез задължаване на извършителя да посещава специализирани програми… какви са тези програми и кой ги управлява, защото аз не знам за такива… аааааа, може би става въпрос за пробационните служби като служби, които реализират такива програми, или може би за Дирекция “Социално подпомагане”… или пък за МВР…? Интересно… в повечето градове пробационните служители делят по един офис с още две институции… служителите в дирекция “Социално подпомагане” в повечето случаи са толкова професионално деформирани и ограничени от своята некомпетентност и липса на елементарни комуникативни умения, че не могат да направят нищо друго освен да викат, крещят и да се държа като богопомазани… МВР? Ми лично аз не смятам, че е тяхна работа… а, май пропуснах… да не би тези специализирани програми да са онези същите, в които се полага общественополезен труд, като мярка целяща корекция на поведението и които се реализират съвместно от общините и пробационните служби? О, да… това са едни изключително високоспециализирани програми, които според мен могат да бъдат осъществявани само от високоспециализирани експерти с най-малко докторантура в дадената област… /оф, почнах да ставам зла/ Както и да е… по всичко личи, че този вид работа с насилника, не е особено ефективна и е необходимо да се правят доста повече неща от пробация и метене на улици, защото това не променя нагласи и не помага на никого, освен на пробационните служители, които си получават заплатки и на тромавия държавен апарат, който запазва статуквото… 


4. Следва т.6 от същия член, в който се казва че пострадалите лица се насочват към програми за възстановяване… и тук на книга нещата звучат прекрасно… само че дали на практика е така? Изхождайки от това, че става въпрос за държавна политика се предполага, че трябва да има и някакви единни критерии и стандарти за тези програми, които да бъдат финансирани от държавата. Такива национални програми – няма. Има много неправителствени организации, които предоставят социални услуги и средствата за тяхното предоставяне са от републиканския бюджет по линия на делегираните държавни дейности. Аз лично съм за децентрализацията и за поетапното оттегляне на държавата, тъй като държавата не може да предоставя адекватни социални услуги – няма човешкия ресурс, който да може да го прави, не познава проблематиката и не се интересува от хората. Това са причини и мотиви да смятам, че държавата час по-скоро трябва да се оттегли напълно, социалните услуги да се предоставят само и единствено от организации, които могат да го правят реално, а тя да осигурява съответното финансиране и да определя основните рамки в които трябва да се реализира политиката на национално ниво. Та да се върна към програмите за възстановяване… липсата на национални програми, липсата на каквато и да е политика да рехабилитация на жени и деца, жертви на насилие води до един невероятен хаос… има населени места, в които се предоставят множество услуги за жертви на домашно насилие, но има и много места, където няма нито една такава, насочена към тези групи лица… какво се случва в тези градове и селца? Кой работи с тези жени и деца? Искам да спра със закона, защото както съм го подкарала скоро няма да финализирам поста си… има обаче две неща, които трябва да се споменат… мерките се налагат за срок от един месец до една година, а глобите са в размер от 200 до 1 000 лева… да, ето това са санкциите предвидени в този закон… 


Искам само да спомена нещо, което обикновено убягва на доста хора, от които зависи изхода на дадено дело… Ако имаме случая Х, в който съпругата У, след стабилно домашно превъзпитаване се сдобива със спукано тъпанче и тя сигнализира на съответните органи, то има два варианта за изход от тази ситуация – единият е именно по закона за защита от домашно насилие, а другият е по наказателно-процесуалния кодекс, според който вече се говори за средна телесна повреда и санкциите са значително по-големи. Та искам да обърна внимание на това, че всичко опира до познаваемостта на материята и на законите и за това, че ако непознат пребие една жена на улицата и и спука тъпанчето се наказва много по-тежко, отколкото ако тъпанчето е спукано от съпругът и…и тук въпросът ми е защо се толерира насилието в семейна среда? 


Искам да премина малко по-нататък… в една от заключителните наредби на Закона, пише, че в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона – Министърът на финансите, Министърът на правосъдието, Министърът на труда и социалната политика и Министърът н образованието и науката трябва да разработят “Програма за превенция и защита от домашно насилие”… Само да припомня, че законът е в сила от 1 април 2005г, което ще рече по прости сметки, че горепосочените дами и господа министри е трябвало да са готови с програмата към дата 1 октомври 2005г…. познайте дали е имало такава програма в срок? 

Не, разбира се… те не са спазили законовите разпоредби… но тъй като са изключително натоварени, и тъй като става въпрос за високопоставени особи и за техните протежета, които не са се свършили работата нищо не се казва и не се говори… та и аз по този повод ще си замълча, защото нали… все пак, те богоизбраните са над закона и неговите разпоредби… и кога си мислите, че е била готова тази програма? До края на 2005? Не! Средата на 2006? Не! Програмата беше приета на 24 октомври 2006г., което е 1 година 6 месеца и 24 дни след влизането в сила на закона и това е очевадна немарливост, но явно на никой вече не му пука от такива неща… 


Но нека не бъдем дребнави… да не обвиняваме хората за това, че са се забавили толкова много и да отдадем този факт на желанието им да изпипат нещата както трябва, т.е. да са се забавили, защото желанието им да напишат адекватна програма е било огромно… мдааааа… 


Я да видим програмата…. Тя е за периода 2007-2008г. Година и половина се прави двегодишна програма… това означава, че има-няма един-два месеца и управляващите трябва да почнат да правят следващата двугодишна такава… тук въпросите, които ми идват на първо четене са много, но най-големият е – защо програмата е за две години, когато всички си говорим за съгласуваност с Европейския съюз и защо не беше направена една по-дългосрочна програма – до 2013г., както се правят почти всички документи в последните 2 години? Не знам, а и нямам хипотеза… единственото нещо, което ми хрумва е че въображението на написалия програмата не е било достатъчно и той е успял да съчини дейности само за две години… лошо дами и господа Министри – следващия път дайте такива документи да ги пише някой, който се занимава с научна фантастика, че поне ще ви гарантира запълване на 7 години с дейности и ще бъде определено по-добре и по-аргументирано звучащо от това, което сте приели сега. Но нека да поговорим за този така трудно родил се от труда на толкова Министри плод… 


Започва с някакви бозави препратки към редица документи и продължава с невероятното изречение : “Стандартът на живот влияе върху преценката за степента на разпространение на насилието… /на чия преценка влияе стандартът на живот и не трябва ли тя да е обективна и как именно и влияе? И продължава…/ "Бедните, в по-голяма степен от живеещите без лишения смятат, че насилието е много разпространено” … Уникално е нали? Просто не успявам да се сдържа. Има два варианта:

1/ Жалък опит, използвайки жалки причинно-следствени връзки и беден речник да се фокусира вниманието върху проблема “домашно насилие” и в същото време да се акцентира върху класовото разделение;

 2/ Още по-жалък опит да се изкарат всички граждани всички граждани на Република България бедни. Защо смятам така ли? Ами защото, дори и най-богатите се лишават от някои неща, като например – по 5 хотела на Кайманите, Карибите и в Хавай и по този начин, фактът че се лишават от нещо, автоматично ги категоризира като бедни и съответно като лица, които определят насилието като силно разпространено. 

3/ Посланието има скрита цел – за пореден път да бъде показано и доказано на малкото хора, четящи подобни документи какви хора ги пишат и що за идиоти ни управляват… 

Продължението на тази гениална мисъл е: “Това е така, поради факта, че нискостатусните социални групи се чувства в по-висока степен незащитени от посегателство” – ето това няма да го коментирам, защото не ми е ясно каква е официалната дефиниция за понятието “Нискостатусна група” и как е доказано, че се чувстват по-незащитени…? Не, че нещо… но съм некомпетентна и ми е любопитно. Искам да премина по диагонал през програмата, която има три основни глави…..

Превенция / в тази глава се говори основно за разработване и въвеждане на учебни и образователни програми, специализирани програми в детските градини, в т.ч. и за персонала, проучване на междунардния опит и издаване на някакви информационни пакети, като това трябва да е готово до септември 2008… подчертавам…2008г. 
Институциите все пак са предвидили дейности, които да се извършват 2007г., които отново са изключително високо ефективни, но най-вече реалистично планирани. Предвидените дейности за 2007г. са – разработване и въвеждане на специални програми за изграждане на основни социални и житейски умения у лицата лишени от свобода, провеждане на разяснителни кампании в обществото, изготвяне на справочник със съвети за лица, пострадали от насилие, изготвяне на методическо указание а работа с жертви на насилие и създаване на 24-часова телефонна линия…. 

Другото нещо, което е трябвало да бъде свършено, но не е е включване и поддържане в съществуващите страници на всички институции секции с правни съвети, относно насилието, информация за доставчиците на социални услуги и др….

Другите две глави са Програми за възстановяване на пострадалите лица и Законодателни промени…но вече не ми се пише, защото май ми писна да критикувам… имам само един въпрос… не можеше ли да проучите европейската практика преди да напишете тази програма и защо са нужни две години, за да проучвате тази практика? 

Всеки един уважаващ себе си човек може да го направи за максимум един месец, но както се убедихме за пореден път… в нашите ведомства работят специалисти, които освен това са и перфекционисти, които държат на качеството и внимателно преценяват всяка написана от тях дума, за което е нужно повече време, а понякога години… ех, де да бях като тях…


Тагове:   насилие,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nio - Каго се оттегли държавата и почне да ...
06.04.2007 00:08
Каго се оттегли държавата и почне да плаща на частни агенции да вършат тая работа,ще мзема да си направя и аз една такава.Не знам дали ще мога обаче да се вреда от свързаните с политиците подобни такива.Управляващите работа не вършат,ама бързо подушват къде има далавера да се точат държавни пари.:-))

Сега на сериозно.
Има решения,в две посоки.Харчат парите на данакоплатците без да ги питат съгласни ли са да отиват за Айшето дето Асан и троши кратуната всеки път като се напие.
Другия начин е държавата се грижи за минимален брой проблеми,а потърпевшите търсята правата си в съда.Това обаче не може да стене при сегашното състояние на правораздаването ни.

При всеки случай обаче държавата се грижи за тези които не могат сами да го направят за себе си.
Това са деца,инвалиди и възрастни хора без роднини.

Този вариянт намалява прахосването на пари,които държавата не е изкарала,а е иззела от данакоплатците.Прахосване на пари е да се грижиш за някоя дето е търпяла и не си е потърсила правата в съда.Още по-голямо прахосване е да се дават пари на партийните обръчи от фирми,фондации и т.н.
Тъй като децата не могат да си търсят правата в съда,за тях трябва да се грижи държавата при невъзможност да получат грижи в семейството си.

Забележи,че за децата не пиша само при "домашно насилие".Важи и за родители алкохолици,такива дето карат децата да просят и крадат,вместо да ходят на училище,или просто не ги пращат там.

Частни фондации и организации,могат да работят като се самоиздържат.В противен случай става въпрос за бизнес и трябва да се състезават на свободния пазар,а не да са под нечие партийно крило.Да припомня само Елена Костова:-))

Това е гадния и оплюван либерален подход към решаване на въпроса.Всеки си има право на мнение,но аз не съм привърженик на бездънната яма наречена "социална политика".
цитирай
2. artanis - pakostinka
06.04.2007 15:40
Не искам да бъда краен, но според мен всички закони в България са неприложими, защото конституцията на България е откровено идиотска и неспособна да защитава основните права на гражданите. Толкова за държавата. А Европейският Съветски Съюз няма да реши проблемите, които трябва да решим сами. Семейството ми е помагало на жена жертва на домашно насилие и съветвам хората да направят това, ако искат да помогнат по някакъв начин.

поздрави:
цитирай
3. lemonpie - Артанис, за пореден път си писал глупости :)))
06.04.2007 17:15
Пакостинка пише това, именно за да изтъкне необходимостта от законност и ред. Навсякъде проблемите се решават с нормативна уредба. Друг е въпроса колко е добра у нас.
И всеки трябва да осъзнае, че домашното насилие е сериозен проблем.
Поздрави за темата, Пакостинка, дано са се замислили достатъчно хора.
цитирай
4. artanis - ми добре
07.04.2007 11:37
глупости съм писал. На колко жени помогнахте вие? И на колко ще помогнете с разсъжденията си на тема какви били законите? И с какво ще помогнат хората на такива жени като се 'замислят'?

Приятно 'замисляне' на тези, които ще 'мислят'. Пожелавам на хората да си помислят и по други въпроси като ниските си доходи, организираната престъпност, некомпетентността на хората с власт, телевизиите пълни с пропаганда. Мислете усърдно и не предприемайте нищо, защото може да сгрешите. Като помислите малко, помислете още малко, след това се обадете на някой друг да помислите заедно. После с гордост кажете "Ние сме мислеща нация" и си връчете награда за мислене. След това го отпразнувайте по обичая с хоро, питка със сол, вино и плакати "Не сте сами"

толкова от мен
цитирай
5. pakostinka - @ Нио,
17.04.2007 13:45
не говоря за този вид "социална политика", която ти визираш. Съгласна съм с теб - има хора, които не могат и никога няма да могат да се справят сами и то не защото са неспособни, а защото живеем в страна, която не предприема конкретни мерки, които да правят лицата в неравностойно положение по-независими, а предприема мерки, които ги превръщат в маргинализирани групи и ги правят още по-зависими от социалната политика.
Според мен, това е някаква стратегия на конкретния управленски апарат, защото ако средата беше достатъчно достъпна и хората с увреждания можеха да излизат от апартаментите си и да работят, едва ли щеше да се налага да има толкова много мерки насочени към тях и най-вече толкова много структури, в които са наблъскани наши и ваши хора.
Та, понеже се отплеснах - не говоря за социална политика, базирана на помощи и оказване на непрекъсната подкрепа. Говоря за политика, която маркира основни проблеми, установява кои от мерките за тяхното решаване трябва да се приложат от някое министерство, определя срокове, които спазва и оттам-нататък прави конкурси, за да делегира правата надолу - било на неправителствени организации, било на общински структури или каквото и да е.
Искам само да напиша нещо, с което съм тотално несъгласна с теб и то е свързано със защитата на децата. Тази защита на децата не трябва да се прави от държавата, защото служителите в институциите, които трябва да се гржат за това са малко на брой и в повечето случаи са изключително некомпетентни и незаинтересовани -те си получават заплатите така или иначе, защо да се товарят допълнително, след като няма да има финансово отражение?
За това се налага тези услуги да се предоставят от неправителствени организации, но такива които са истински и не са част от обръчите, за които спомена и не са създадени за да перат пари. За съжаление тези организации трудно оцеляват, тъй като постоянното финансиране, което гарантира устойчивост в повечето случаи липсва - то съществува в онези структури, които играят заедно с партиите.
Само да ти кажа, че тезата ти: "Прахосване на пари е да се грижиш за някоя дето е търпяла и не си е потърсила правата в съда" според мен е неправилна и показва наложителността от предприемане на мерки, които да променят нагласи. Искам да ти кажа, че не е толкова лесно да спреш да търпиш и причините са много - като тръгнеш от това, че имаш дете и че си частично икономически зависим, защото трябва да отглеждаш това дете, минем през това, че ако решиш да си тръгнеш едва ли има къде да отидеш / квартирите утежняват бюджета, а няма предвидени апартаменти, които да се дават под наем на такива жени, които да позлват някакви облекчения, а роднините в повечето случаи казват "оправяй се сама"/ и стигнем до липсващите реални мерки за защита от домашно насилие. Така, че мисля, че е важно да се говори за тези неща и да се опитаме да се поставим от другата страна - трудно е, когато си мъж и когато не ти се е случвало, но все пак, от опит глава не боли нали? ;)

Артанис,
това, което твоето семейство е направило е похвално, но искам да ти кажа, както каза Lemonpie, че е важно да има нормативна уредба...това, за което ми говориш е човечност и е хубаво, че я има..това, че мислим не означава, че не правим нищо, но явно за теб нещата стоят по този начин. Не искам да споря с теб, нито да се оправдавам и да пиша отчет какво и как съм правила, но си мисля, че смесваш нещата - това, за което пиша няма нищо общо с последния ти коментар, който е доста емоционален, между другото.
Искам да напиша само едно, че за да настъпи социална промяна е необходимо да има нужната критична маса, която да поеме инициативата, а такава критична маса можеш да сформираш, ако говориш, обсъждаш, мислиш и най-вече - създаваш чувствителност по даден проблем. Така, че... можеш ако искаш и да помислиш за това, тъй като ако я няма тази маса нищо няма да направиш - просто ще ти бият шут в гъза и ще те изгонят ако си сам, но ако сте 1 000 души едва ли ще е така, а ако се мобилизират 10 000 - със сигурност ще има ефект. Да ама, за да накараш тези хора да направят нещо, първо трябва да ги убедиш че има смисъл нали?
Поздрави
цитирай
6. artanis - отговор
24.04.2007 23:53
Да, реагирах емоционално, защото още малко и хората ще спрат да дишат, защото дишането не е регламентирано със закони, не е 'социално' и не се облага с данък.

поздрави:
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940246
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170