Слънце, Честит Рожден Ден.

 

Днес щеше да станеш на 24. Знам, че щеше да си много щастлива и знам, че щяхме да сме заедно.

Не ми се отдава да пиша за това колко ми липсваш, просто защото все още не мога да приема, че те няма. Все още съм с усещането, че си на почивка, някъде далеч от мен. В един от последните смс-и, които получих от теб, докато беше в болница, ми пишеше да не се притеснявам и да си мисля, че си в отпуска... че си излязла в онази отпуска, за която така мечтаеше.

Последните месеци си мисля, често за теб и знам, че не си се загубила. Не вярвам в това, че прекрасната ти и красива душа е изчезнала. Вярвам в това, че си някъде горе и знам, че ме наблюдаваш. Знам, че ме пазиш и знам, че преживяваш, заедно с мен всичко, което и аз изживявам... Знам, че те има, независимо от това, че на всички некролози пише колко много ще ни липсваш.

 

На мен не ми липсваш...не и по онзи начин, за който говорят всички останали.

Липсваш ми физически...

Липсва ми онова усещане, което изпитвах, когато с часове си говорехме за безсмислени неща.

Липсва ми изражението ти и големите ти кафяви очи, в които виждах всичкото добро на света...

Липсва ми възможността да те прегръщам непрекъснато...

Липсва ми това да се бъзикам с теб и да виждам колко сладко се връзваш, на всяка шега, казана от мен, а ти го правеше, защото толкова много ме обичаше и ми вярваше и защото знаеше, че каквото и да говоря, го правя добронамерено...

Липсва ми начинът, по който сядаше срещу мен и по който ми разказваше за всички трудности, с които си се сблъсквала в работата...

Липсва ми възможността да те наблюдавам как стоиш срещу компютъра и как винаги му ставаше нещо...

Липсват ми онези факсове, които получаваше и странното ти поведение на моменти, което беше толкова сладко....

Липсва ми начинът, по който се шегуваше с мен...

Липсват ми толкова неща....

 

Знаеш ли, сега стоя и изпивам поредната чаша с алкохол и си говорим за теб. Спомняш ли си Свети Валентин миналата година? Бяхме заедно и бяхме на работа. Аз те попитах дали нямаш подарък за мен, а ти ми каза: „О, Радоске, ами аз исках да ти направя нещо, но не ми остана време...може ли да ти го подаря малко по-късно, пък ти ще си знаеш, че е за Свети Валентин?”. Аз се усмихнах и ти казах, че се шегувам и че го правя, за да видя изумената ти физиономия, а не защото искам наистина подарък... ти ми каза „А, не. Аз наистина съм ти измислила подарък и искам да ти го подаря, но ми трябва време, за да го направя”..продължих да се усмихвам и ти казах, че ако ми подариш нещо ще те набия J. Три часа по-късно, ти ми подари един от най-красивите подаръци, които съм получавала. Подари ми наниз от сърца, които сама беше направила. Всяко сърце беше червено, а в средата имаше още едно – по-малко сърце, което беше розово. На края на наниза имаше картичка направена от теб с едно от най-искрените пожелания, които съм получавала....всъщност, всичко получено от теб е било искрено и истинско... никой друг не е бил толкова искрен с мен... никой!

Оооо, маймуно, а спомняш ли си как мръсно се беше зарибила да правиш презентации и да се учиш да работиш с power point? Лелеееееееее, колко забавна беше...тази вечер прегледах всичките презентации, които беше направила за мен, защото ти ги правеше за мен и Цвети. Първата ти презентация е уникална... няма такова нещо...всъщност няма такова нещо, освен втората ти... J. Спомняш ли си, тогава тъкмо се беше научила да слагаш и тайминг на слайдовете. А спомняш ли си как слайдовете се сменяха на всеки 5 секунди и не успя да ги коригираш, защото не знаеше как – беше се научила да слагаш, но не и да го променяш J. Тогава те помолих да го оставиш така, защото само такова ще напомня истински за теб. Ти се противеше като магаре на мост, но все пак... аз победих J и сега я изгледах, такава каквато я направи тогава – със слайдове, които се сменят на всеки 5 секунди и слайдове, които ако искаш да прочетеш, трябва да върнеш... ах, колко е сладко J.

 

Изроде, искам да ти кажа, че съм ти бясна. Как можа да умреш? Знам, че си горе и както вече споменах, знам че ме гледаш и си те представям как се хилиш – с тази твоя сладурска и леко олигофренска усмивка.

Янке, един ден ще се срещнем и ако знаеш какво ще ти кажа и как ще ти говоря, след като те напрегръщам... леле...свят ще ти се завие... а колко ще ти се карам ... след като се наприказваме... J

 

Всъщност, аз не знам дали ще съм при теб, защото едва ли съм достойна за рая, ама ще измисля нещо – ще подкупя някой дявол и ще покваря някой ангел и ще те намеря, пък било то и за да те видя за малко.

 

Слънце, наистина ми липсваш, но искам да ти кажа нещо и знам, че няма да ми повярваш, защото никога не си ми вярвала, когато съм ти казвала колко прекрасна и уникална си и никога не си ми вярвала, когато съм казвала, че си ме научила на толкова много неща... ама понеже не ми вярваш, аз пак ще ги напиша. J

 

Научи ме на нежност – тиха, истинска и мълчалива нежност...

Научи ме на любов – деликатна и съзерцателна...

Научи ме на искреност – извираща от сърцето и душата ...

Научи ме на дипломатичност – усмихната, но твърда...

Научи ме да вярвам  в това, че ако не се отказвам от мечтите си, мога да ги сбъдна...

Показа ми какво е да си боец и да оцеляваш в свят, в който всички те възприемат за различен...

Научи ме да не съдя за съдържанието по опаковката...

Научи ме да не предлагам помощта си, без да са ми я поискали /още си спомням начинът, по който ми го каза и ситуацията, която го провокира/...

Научи ме...

 

Повярвай ми, уроците, които ми предаде ме направиха по-добър човек и едва ли някога ще разбереш, колко много ти благодаря.

Слънце, днес щеше да станеш на 24...всъщност за мен вече стана....

Честит рожден ден... знам, че си на едно по-красиво място и знам, че там си по-щастлива. Знам, че се усмихваш така, както го правеше и тук – на това място. Обичам те...тооооооолкова много /така ми го казваше ти и беше толкова сладко J/

 

Няма да те видя, докато съм тук, но няма и да те забравя...

Айде, слънце... наздраве! J

 

 

 

Искам да ги кажа нещичко... но ми стана тъжно. Помни. Едно гуш.

.......................

...

Прегръщам те///

Ангел...

И аз... не зная какво да ти напиша, макар че искам...
...Наздраве!.......

...П.С. Прекрасно си го описала.... всичкото.... в този пост................

благодаря :)))

Milo,az iskam da ti blagodaria ot neino ime...za6toto tia to4no tova 6te 6e da napravi sled kato go pro4ete...tia te obi4a6e sa6to mnogo i ti go znae6...A i badi sigorna,4e nie sa6to mnogo i lipsvame makar i da ni gleda ot niakade...Obi4am te

благодаря ти... знам, че би го направила и знам, че и липсваме, ама и тя на нас, нали?
И аз те обичам... мило, пази се :)))

abe momi4e li si mom4eli si ne si dobreeeee nz koi tapanar bi se ebaval sas takiva spomeni ebavka ebvaka ma pak takaaaa.... hoi se opraii malkooo 4e ne6tto ne si kakto trqbva