Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
15.03.2007 14:44 -
Караници...разкарваници...и умопомрачително заключение :)
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2340 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2007 22:26
Прочетен: 2340 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 15.03.2007 22:26
Абе има едни дни, в които каквото и да захванеш не върви. На работа, не ти спори… като вървиш по улиците се пънеш, като извънземно турнато преди секунди в човешко тяло, когото и да потърсиш – не го откриваш, а хората, с които ти се налага да общуваш служебно, са или дълбоко и лично разстроени и не им е до работа, или са гневни и решават, че си подходяща и добронамерена мишена, или пък просто си те ебават както пише по книгите… абе кеф….
Та такъв ден ми беше вчерашният, ама имаше едни такива натрупващи се фактори, които подействаха като силен катализатор на моята по природа добронамерена душа и изкараха дзвера наяве. За какво говоря ли? Нека първо да попиша малко за една от любимите ми държавни институции, а именно – най-великата агенция на всички времена – “Държавната агенция на младежта и спорта”…мда, казали са хората, че не можеш да избягаш от късмета си, ама по отношение на тази институция имам чувството, че майка ми ми е метнала пъпа, по някоя от терасите и , непосредствено след моето раждане, щото все нещо натам ме влече и ми се намира работа. Та какво стана? Вчера, се обаждат от таз велика агенция и казват… “Трябва да подпишете един протокол, защото не можем да ви преведем парите без него /тез пари ги чакаме 2 години/ и трябва да стане до края на седмицата”.. Ок, нормално е… има три дни и това е период от време, в което колкото и да си ангажиран, можеш да си разместиш графика и да намериш един час за височайшите властимащи. Да, ама не. Последва второ обаждане. “Ама спешно е, днес да дойдете да подпишете протокола, а това с печата може да се отложи до понеделник”… ми ок… само където те се обаждат на една мацка, която е шеф на организацията и която е се ситуира в малкото градче в средата на нищото, в което и аз до скоро бях, а после тя звъни на мен, а после аз говоря с шефовете, а после ходя и им се обяснявам като девствена ученичка – щото друго си е от ДАМС да те мотаят и да се ебават с теб. Както и да е… организирах се и в 13.30 бях във великата българска институция. Първо не искам да обяснявам къде се намираше стаята, в която трябваше да отида – лудница. За да стигна до нея трябваше да се кача на втория етаж, от там да тръгна по едни скрити стълби и да стигна до първия етаж и там в дъното му е въпросната стая на въпросните бюрократченца. Аз разбира се се вбесих, докато ги издирвах, защото що за институция ще си назначи служителите, които се занимават с регионална координация в толкова забутано място… ама по-забутано и от френските катакомби :)))… а уж работим за улесняването на гражданите и за тяхното благо… да, да…говорете ми… може и да започна да се възбуждам и да ви вярвам.
Та открих стаята, почуках на вратата и “О, чудо на чудесата” – там ме посрещна едно младо, усмихнато и лъчезарно момиче… не можех да повярвам – ведър служител…тея са се сбъркали нещо. Както и да е…градоносният облак, който се беше залепил на челото ми и се отразяваше в очите ми, започна да се разсейва и аз започнах да се усмихвам…започнах процеса, но много бързо беше прекратен. В момента, в който прекрасното девойче ми даде да прочета протокола преди да го подпиша, видях че има грешки, които са чисто технологични такива. Видях, че има промяна на политиката и че ни удържат суми, които са надвишени по разни пера, но не правят баланс с другите пера, където са изразходени по-малко средства, както бяха казали…оф, задълбавам… както и да е… попитах е, поради защо така не се прави баланс, а тя мило ми каза:
- Ами, не знам..правя това, което са ми казали – погледна засрамено и започна да чупи пръсти.
- Добре, когато подписвахме договора и уточнявахме подробностите във финансовият отчет ни казаха, че ще има баланс и че преразходът в едни пера, може да бъде за сметка на неизразходените суми в други пера. От кога е тази промяна, за която ми говорите и в следствие на която изгаряме с известна сума пари? – тонът ми беше спокоен и равномерен, а хората които ме познават, знаят, че започна ли да говоря така , ще стане страшно
- Ами не мога да ви кажа, разбирате ли… правя това, което са ми наредили – момичето започна да се притеснява още повече. На мен ми стана мъчно и с почти благ тон я попитах, дали може да попита някой, а тя още по-благо ми отвърна
– Всичките ми шефове са в командировка. Аз започнах да скърцам със зъби, но си премълчах. Пожелах да видя все пак финансовият отчет, за да знам какви суми ни се удържат и за кои разходи и след това, започна едно много активно издирване на финансовият ни отчет, сред другите бумаги, което отне около 5 до 10 минути. Положително влияние оказа, проведеният от мен телефонен разговор, за същия период от време, така че – хаосът и неспособността на девойчето да се ориентира не ме изнервиха много. Та, след като ми даде въпросният финансов отчет и прегледахме разходите се оказа, че има техническа грешка в изписаните суми и една сума, която изобщо не е вписана. Аз споделих за направената от мен констатация, а то ме погледна кат жертвен агнец палача си, което определено в случая не ми подейства разнежващо и я помолих да коригира грешките и да поправи пропуските. Тя го направи… след като разпечата три пъти тези протоколи, защото имаше някакви проблеми със страницата и текста върху нея, дойде време и да се подпиша. Подписах се и започнах да задавам въпроси от типа:
- Кога ще бъде подписан протокола от Председателя?
- Кога да дойда и да взема копието за нас?
- Кога ще ни преведете средствата?
Момичето ми каза, че г-жа Лечева няма да подпише този протокол без печат и че трябвало документите да бъдат подписани и подпечатани до понеделник. В този момент побеснях и казах:
- А защо беше нужно да идвам ДНЕС, за да се подпиша?
- За да сме сигурни, че сте заинтересовани….
- Моля?! – това беше казано през зъби
- Ами да, за да сме сигурни, че сте заинтересовани и защото на мен така ми казаха да направя? – тя продължаваше да гледа като невинно теле, попаднало в касапница, което не ми повлия по никакъв начин… е може би малко, ама много малко…
- Знаете ли какво ми коства изпълнението на безумната заповед, която са ви дали? Кажете ми какъв е смисълът да разкарваш един път човек, да дойде да се подпише, да го караш да идва втори път, за да подпечатва, трети, за да си вземе екземпляра от протокола и четвърти, за да ви донесе IBAN-а и всички други банкови номера?
- Ама на мен така ми наредиха – продължаваше да повтаря малоумно тя, с което ме изкарваше от кожата ми още повече. В един момент капитулирах. Осъзнах, че с безмозъчни, лъчезарно усмихващи се същества, които са роботизирани и сляпо изпълняват заповеди няма какво да спориш. Направих предложение да ми разпечата в два екземпляра бланката, да си взема, защото така или иначе тази седмица се прибирам в града Х и ще ги подпечатам и в понеделник ще и ги занеса. Момичето, което явно бе силно притеснено и загрижено, да не би да направи нещо нередно замълча и накрая каза:
- Не мога да ви ги дам. Това са документи и е конфиденциална информация? – Ето това беше капката, повярвайте ми…това беше
- Кое е конфиденциалното на тази информация, можете ли да ми кажете? Толкова е конфиденциална, че дори вие преди да ме извикате не сте я погледнали, за да видите сама направените грешки и липсващи цифри. Щом е толкова конфиденциална, защо ми позволихте да изчета съдържанието на протокола по телефона, а не ме спряхте? И бихте ли ми казала какъв точно документ е това? Един документ е такъв, тогава, когато е подписан и подпечатан и то от двете страни, а това което държа в ръката си са просто хартийки…държа преработени дървесни трупове /не го казах точно така, но споменах думите дървета и убити… май/, но не и документи. Ако обаче не можете да вземете решение дали да ми ги дадете или не – вървете да питате някой от липсващите си шефове, а аз ще ви изчакам…. – ето тук спрях, за да си поема въздух и да осъзная какво съм казала… момичето ме гледаше опулено… и наистина излезе… отиде някъде, върна се и ми каза, че може да ми ги даде. Аз казах – Прекрасно. Свършихме ли? - Ми не, точно… - нали ви е ясно това “Не точно” какъв ефект имаше върху врящата ми кръв? Ръмжащо попитах какво още има да се прави, а момичето ми каза
– Ами аз тук така… в перо “Други” сте направили преразход от 1.73 лв, а в протокола е написано 0.47 лв. и искам да ви кажа, че ще си остане така, за наша сметка, защото аз не знам какво да правя и коя сума да пиша, а ми казаха, да се водя от протокола.
- Аууу, колко мило – сарказмът ми пореше въздуха – опростили сте ни 1.40 стотинки? Искам обаче да ви помоля да нанесете реалната сума в протокола, защото ако се окаже, че трябва да идвам още един път, за да подписвам и подпечатвам протоколи, защото се объркали сумата и защото сте решили да следвате сляпо написаното в протокола, ви гарантирам, че ще се срещна с началника ви /не, че ще хване някакъв декиш, ама на мен ще ми олекне/ и ще му разкажа с подробности за разговорът ни днес и най-вече за професионалната компетенция на служителите в отдела. И освен това искам да знам, че взаимоотношенията ми с ДАМС са приключили – веднъж и завинаги. Та, коя сума последно остава в протокола?
Момичето се беше изплашило, въпреки че аз не крещях или нещо такова, само си говорех и каза, че протокола остава така. Пожелах и приятен ден и тръгнах да излизам от катакомбите. Излязох в 14.30 часа.. един час си беше отишъл безвъзвратно и ми го убиха….
После… после последваха две подобни срещи и разговори, като по време на едната ми се наложи да говоря с една силно и дълбоко повярвала си съпруга на един много известен човек, който е със силни властови позиции в момента. Та тя беше решила, че липсата на внимание от страна на мъжа и и желанието и да блести и да бъде център на внимание трябва да бъдат за моя сметка и да си ги изкара на мен… е колкото и да ми е неприятно… мога да кажа, че тая високопарна фръцла ме накара да се чувствам кофти и да се дразня от още една категория жени, а именно – тези, които си намират финансово състоятелни или овластени типове, които да ги чукат, в следствие на което решават, че са най-прекрасните и най-незаменимите и го демонстрират пред всеки. Особен вид удоволствие изпитват, когато го правят с два пъти по-млада жена / такава като мен, например/, за която знаят че зависи от тях и няма какво да направи, тъй като работят заедно… бе мани… понякога ми се повръща от тия жени и ме е срам, че съм такава…
Призив: Мъже, правете по-често секс със съпругите си, за да бъдат по-усмихнати, доволни и мили най-вече да не си го изкарват на мили и добронамерени хорица като мен :)))
Та такъв ден ми беше вчерашният, ама имаше едни такива натрупващи се фактори, които подействаха като силен катализатор на моята по природа добронамерена душа и изкараха дзвера наяве. За какво говоря ли? Нека първо да попиша малко за една от любимите ми държавни институции, а именно – най-великата агенция на всички времена – “Държавната агенция на младежта и спорта”…мда, казали са хората, че не можеш да избягаш от късмета си, ама по отношение на тази институция имам чувството, че майка ми ми е метнала пъпа, по някоя от терасите и , непосредствено след моето раждане, щото все нещо натам ме влече и ми се намира работа. Та какво стана? Вчера, се обаждат от таз велика агенция и казват… “Трябва да подпишете един протокол, защото не можем да ви преведем парите без него /тез пари ги чакаме 2 години/ и трябва да стане до края на седмицата”.. Ок, нормално е… има три дни и това е период от време, в което колкото и да си ангажиран, можеш да си разместиш графика и да намериш един час за височайшите властимащи. Да, ама не. Последва второ обаждане. “Ама спешно е, днес да дойдете да подпишете протокола, а това с печата може да се отложи до понеделник”… ми ок… само където те се обаждат на една мацка, която е шеф на организацията и която е се ситуира в малкото градче в средата на нищото, в което и аз до скоро бях, а после тя звъни на мен, а после аз говоря с шефовете, а после ходя и им се обяснявам като девствена ученичка – щото друго си е от ДАМС да те мотаят и да се ебават с теб. Както и да е… организирах се и в 13.30 бях във великата българска институция. Първо не искам да обяснявам къде се намираше стаята, в която трябваше да отида – лудница. За да стигна до нея трябваше да се кача на втория етаж, от там да тръгна по едни скрити стълби и да стигна до първия етаж и там в дъното му е въпросната стая на въпросните бюрократченца. Аз разбира се се вбесих, докато ги издирвах, защото що за институция ще си назначи служителите, които се занимават с регионална координация в толкова забутано място… ама по-забутано и от френските катакомби :)))… а уж работим за улесняването на гражданите и за тяхното благо… да, да…говорете ми… може и да започна да се възбуждам и да ви вярвам.
Та открих стаята, почуках на вратата и “О, чудо на чудесата” – там ме посрещна едно младо, усмихнато и лъчезарно момиче… не можех да повярвам – ведър служител…тея са се сбъркали нещо. Както и да е…градоносният облак, който се беше залепил на челото ми и се отразяваше в очите ми, започна да се разсейва и аз започнах да се усмихвам…започнах процеса, но много бързо беше прекратен. В момента, в който прекрасното девойче ми даде да прочета протокола преди да го подпиша, видях че има грешки, които са чисто технологични такива. Видях, че има промяна на политиката и че ни удържат суми, които са надвишени по разни пера, но не правят баланс с другите пера, където са изразходени по-малко средства, както бяха казали…оф, задълбавам… както и да е… попитах е, поради защо така не се прави баланс, а тя мило ми каза:
- Ами, не знам..правя това, което са ми казали – погледна засрамено и започна да чупи пръсти.
- Добре, когато подписвахме договора и уточнявахме подробностите във финансовият отчет ни казаха, че ще има баланс и че преразходът в едни пера, може да бъде за сметка на неизразходените суми в други пера. От кога е тази промяна, за която ми говорите и в следствие на която изгаряме с известна сума пари? – тонът ми беше спокоен и равномерен, а хората които ме познават, знаят, че започна ли да говоря така , ще стане страшно
- Ами не мога да ви кажа, разбирате ли… правя това, което са ми наредили – момичето започна да се притеснява още повече. На мен ми стана мъчно и с почти благ тон я попитах, дали може да попита някой, а тя още по-благо ми отвърна
– Всичките ми шефове са в командировка. Аз започнах да скърцам със зъби, но си премълчах. Пожелах да видя все пак финансовият отчет, за да знам какви суми ни се удържат и за кои разходи и след това, започна едно много активно издирване на финансовият ни отчет, сред другите бумаги, което отне около 5 до 10 минути. Положително влияние оказа, проведеният от мен телефонен разговор, за същия период от време, така че – хаосът и неспособността на девойчето да се ориентира не ме изнервиха много. Та, след като ми даде въпросният финансов отчет и прегледахме разходите се оказа, че има техническа грешка в изписаните суми и една сума, която изобщо не е вписана. Аз споделих за направената от мен констатация, а то ме погледна кат жертвен агнец палача си, което определено в случая не ми подейства разнежващо и я помолих да коригира грешките и да поправи пропуските. Тя го направи… след като разпечата три пъти тези протоколи, защото имаше някакви проблеми със страницата и текста върху нея, дойде време и да се подпиша. Подписах се и започнах да задавам въпроси от типа:
- Кога ще бъде подписан протокола от Председателя?
- Кога да дойда и да взема копието за нас?
- Кога ще ни преведете средствата?
Момичето ми каза, че г-жа Лечева няма да подпише този протокол без печат и че трябвало документите да бъдат подписани и подпечатани до понеделник. В този момент побеснях и казах:
- А защо беше нужно да идвам ДНЕС, за да се подпиша?
- За да сме сигурни, че сте заинтересовани….
- Моля?! – това беше казано през зъби
- Ами да, за да сме сигурни, че сте заинтересовани и защото на мен така ми казаха да направя? – тя продължаваше да гледа като невинно теле, попаднало в касапница, което не ми повлия по никакъв начин… е може би малко, ама много малко…
- Знаете ли какво ми коства изпълнението на безумната заповед, която са ви дали? Кажете ми какъв е смисълът да разкарваш един път човек, да дойде да се подпише, да го караш да идва втори път, за да подпечатва, трети, за да си вземе екземпляра от протокола и четвърти, за да ви донесе IBAN-а и всички други банкови номера?
- Ама на мен така ми наредиха – продължаваше да повтаря малоумно тя, с което ме изкарваше от кожата ми още повече. В един момент капитулирах. Осъзнах, че с безмозъчни, лъчезарно усмихващи се същества, които са роботизирани и сляпо изпълняват заповеди няма какво да спориш. Направих предложение да ми разпечата в два екземпляра бланката, да си взема, защото така или иначе тази седмица се прибирам в града Х и ще ги подпечатам и в понеделник ще и ги занеса. Момичето, което явно бе силно притеснено и загрижено, да не би да направи нещо нередно замълча и накрая каза:
- Не мога да ви ги дам. Това са документи и е конфиденциална информация? – Ето това беше капката, повярвайте ми…това беше
- Кое е конфиденциалното на тази информация, можете ли да ми кажете? Толкова е конфиденциална, че дори вие преди да ме извикате не сте я погледнали, за да видите сама направените грешки и липсващи цифри. Щом е толкова конфиденциална, защо ми позволихте да изчета съдържанието на протокола по телефона, а не ме спряхте? И бихте ли ми казала какъв точно документ е това? Един документ е такъв, тогава, когато е подписан и подпечатан и то от двете страни, а това което държа в ръката си са просто хартийки…държа преработени дървесни трупове /не го казах точно така, но споменах думите дървета и убити… май/, но не и документи. Ако обаче не можете да вземете решение дали да ми ги дадете или не – вървете да питате някой от липсващите си шефове, а аз ще ви изчакам…. – ето тук спрях, за да си поема въздух и да осъзная какво съм казала… момичето ме гледаше опулено… и наистина излезе… отиде някъде, върна се и ми каза, че може да ми ги даде. Аз казах – Прекрасно. Свършихме ли? - Ми не, точно… - нали ви е ясно това “Не точно” какъв ефект имаше върху врящата ми кръв? Ръмжащо попитах какво още има да се прави, а момичето ми каза
– Ами аз тук така… в перо “Други” сте направили преразход от 1.73 лв, а в протокола е написано 0.47 лв. и искам да ви кажа, че ще си остане така, за наша сметка, защото аз не знам какво да правя и коя сума да пиша, а ми казаха, да се водя от протокола.
- Аууу, колко мило – сарказмът ми пореше въздуха – опростили сте ни 1.40 стотинки? Искам обаче да ви помоля да нанесете реалната сума в протокола, защото ако се окаже, че трябва да идвам още един път, за да подписвам и подпечатвам протоколи, защото се объркали сумата и защото сте решили да следвате сляпо написаното в протокола, ви гарантирам, че ще се срещна с началника ви /не, че ще хване някакъв декиш, ама на мен ще ми олекне/ и ще му разкажа с подробности за разговорът ни днес и най-вече за професионалната компетенция на служителите в отдела. И освен това искам да знам, че взаимоотношенията ми с ДАМС са приключили – веднъж и завинаги. Та, коя сума последно остава в протокола?
Момичето се беше изплашило, въпреки че аз не крещях или нещо такова, само си говорех и каза, че протокола остава така. Пожелах и приятен ден и тръгнах да излизам от катакомбите. Излязох в 14.30 часа.. един час си беше отишъл безвъзвратно и ми го убиха….
После… после последваха две подобни срещи и разговори, като по време на едната ми се наложи да говоря с една силно и дълбоко повярвала си съпруга на един много известен човек, който е със силни властови позиции в момента. Та тя беше решила, че липсата на внимание от страна на мъжа и и желанието и да блести и да бъде център на внимание трябва да бъдат за моя сметка и да си ги изкара на мен… е колкото и да ми е неприятно… мога да кажа, че тая високопарна фръцла ме накара да се чувствам кофти и да се дразня от още една категория жени, а именно – тези, които си намират финансово състоятелни или овластени типове, които да ги чукат, в следствие на което решават, че са най-прекрасните и най-незаменимите и го демонстрират пред всеки. Особен вид удоволствие изпитват, когато го правят с два пъти по-млада жена / такава като мен, например/, за която знаят че зависи от тях и няма какво да направи, тъй като работят заедно… бе мани… понякога ми се повръща от тия жени и ме е срам, че съм такава…
Призив: Мъже, правете по-често секс със съпругите си, за да бъдат по-усмихнати, доволни и мили най-вече да не си го изкарват на мили и добронамерени хорица като мен :)))
Следващ постинг
Предишен постинг
умопомрачително заключение.... ;)))
цитирайсте на далавера левче и 40. Не знам направо за какво ще ги похарчите :)))))
цитирай ми то тоя гняв някъде трябваше да се излее и къде, ако не на финала :)))
@Lemonpie,
келепир голям... и аз не знам за какво... ще събираме екипа, че те такива големи суми се харчат трудно... :)))... въпреки, че моите дълбоки и надявам се неверни мисли, ме теглят в посока - писане на нови протоколи и преподписването им, ама тогава вярно ще яхна метлата :))
цитирай@Lemonpie,
келепир голям... и аз не знам за какво... ще събираме екипа, че те такива големи суми се харчат трудно... :)))... въпреки, че моите дълбоки и надявам се неверни мисли, ме теглят в посока - писане на нови протоколи и преподписването им, ама тогава вярно ще яхна метлата :))
4.
анонимен -
Призив:
15.03.2007 21:47
15.03.2007 21:47
Жени , слушайте повече pakostinka всички ще живеем по-дълго и щастливо :)
цитирай
5.
анонимен -
P.S.
15.03.2007 21:53
15.03.2007 21:53
И ще има повече деца :)
цитирайда ме слушат всички... направо "Строй се, преброй се" да има, без значение възрастовите и полови характеристики и признаци...
А за повечето деца...моля, моля... аз съм за контрацепцията, така че - може да има бебета, ама ако са планирани...иначе не подкрепям :РРРР
цитирайА за повечето деца...моля, моля... аз съм за контрацепцията, така че - може да има бебета, ама ако са планирани...иначе не подкрепям :РРРР
жени а? Кофти парчета са, нали ти казвам!
Да не ти дреме. Важното е, че сме млади и хубави, това ги убива достатъчно :):):):):):)
цитирайДа не ти дреме. Важното е, че сме млади и хубави, това ги убива достатъчно :):):):):):)
ако продължава така, че инициирам създаването на сестринство, което да се казва нещо от типа "Да пречупим кучките" или нещо такова и тогава не само, че няма да ми дреме, ами направо ще се размажа от кеф...мани, че днес пак ме ядосаха... нещо ми ескалират емоциите, обаче... два дни - никакви жени... това си го гарантирам... искам да си почивам от тях :)))
цитирайЗа лев и 40 можете да им купите две кифли, с мармалад, едната за девойката, другата за шефа й :-Р
цитирайА призивът - ще го имам предвид! :))))))))*
цитирайаз определено си мислех за нещо по-радикално, ама и кифли стават...тъкмо препратката и олицетворението ще са интересни, ама те едва ли ще се сетят :)))
@Comfy,
а така....за призива де... много съм доволна...ще те давам за пример на всички непослушни мъже около мен, които не искат да имат предвид това, което им говоря :)))
А за писането, благодатя /каза тя изчервено ;)))/
цитирай@Comfy,
а така....за призива де... много съм доволна...ще те давам за пример на всички непослушни мъже около мен, които не искат да имат предвид това, което им говоря :)))
А за писането, благодатя /каза тя изчервено ;)))/
Търсене
За този блог
Гласове: 12170
Блогрол
1. Обичам го това говедо
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)