Има ли дефиниция за човешката благодарност или неблагодарност? А има ли механизми за измерването им? Как разбираш кога един човек, когато ти казва „Благодаря” е искрен и кога не? Какво ми се случи вчера? Нищо особено. Цял ден бях на работа – правехме едно обучение. След като се разплатихме с фирмата, която го направи,след като изпратихме участниците и разчистихме, реших да взема храна за в къщи. Та минах през едно любимо местенце, грабнах манджа за двама и се запътих към в къщи, носейки две порции храна в една кутия, които веднага реших, че ще стопля и ще изконсумирам със съквартирантката с по чаша вино и знаех, че тя ще се изкефи страхотно. На центъра, докато си крачех за метрото, обаче ме спря едно бабе, което ми поиска пари...казах и че нямам /което никак не бе лъжа/, но реших да и дам храната.  Желанието ми дойде от едно много дълбоко място в мен, за което не подозирах... имах толкова силно желание да и помогна и да направя нещо за нея. Погледнах я в очите...невероятни и...изстрадали и тъжни...настръхнах...така, както отдавна не съм го правила. Подадох и кутията и и казах „Заповядайте. Не мога да ви помогна с пари, но мога да ви дам малко храна.” Тя ме изгледа странно и ме попита „Какво е това?”, а аз и отвърнах „Китайска храна, спокойно... никой не е ял от нея и  е вкусна”... тя ме погледна... различно... в очите и разчетох недоволство и неудовлетвореност от полученото... усетих мислите и с почти всички части на тялото си... а после... после отминах и отнесох емоциите със себе си, като се опитах да забравя за случилото се. Да, ама не... гризе ме... днес още си мисля за това... ако днес бях попаднала в същата ситуация, със същата жена сигурно пак щях да и дам храната, но след това бих реагирала по друг начин.... това обаче няма значение... минало е.

Замислих се за просяците и за това защо просят? Една част от тях просят, защото нямат нищо. Говорила съм си с много такива и знам, че е изключително унизително хора, които са работили по 30-40 години да получават пенсия 60-70 лева, които не им стигат само за лекарства и които са принудени да просят. Докато бях в Търново си имах един любим просяк... бивш служител в сферата на здравеопазването. Съпругата му бе починала, а синът му му казал да се оправя сам и не го беше потърсвал в продължение на години. Този човек, който се е грижил за здравето на толкова хора, човек който е държал ръката на умиращи с тази същата ръка няколко години по-късно просеше и молеше за помощ. Обичах да говоря с него. Невероятно достоен човек. Той осъзнаваше съдбата си, но  не обвиняваше никого и нищо. Казваше много често, че така му е било  писано и че единственото нещо, което има човек е достойнството му. Разказваше ми за децата си... с толкова много любов и с толкова добре прикрита болка. Разказваше ми за живота си, а аз го слушах и не можех да направя нищо за него... нищо, освен да се уча и да се опитам да бъда по-добър човек. Този човек, ме научи че има хора, които наистина са принудени да просят... той не лъжеше... знам го... беше искрен и съм му благодарна, защото изкорени част от цинизма, който така умело подхранвах, спрямо всички, които протягат ръка и молят за помощ. Този човек ме научи и на друго... от него разбрах, че ако един ден ти се наложи да просиш и да протягаш ръка, молейки за пари, можеш да го правиш с достойнство и с финес. Имаше нещо много елегантно в този човек, имаше много болка, много самота и в същото време много оптимизъм. Не знам какво е станало с този човек. Идеалният вариант е синът му да е разбрал колко самотен и тъжен е или да се е сетил, че има баща и да са се видели  /той искаше само това, да се срещнат и да види какъв човек е станал, да разбере има ли внуци и ако има какви са те,  след толкова години/...но едва ли е станало така... тъжна и истинска история.

 

 Има, обаче и хора, които просят, за да си докарат пари за цигари и други неща, които не попадат в категорията „Продукти от първа необходимост”. Вчера дадох храната си точно на такъв просяк. Просяк, бохем, използващ наивността на хора като мен и добронамереността на другите. Дадох храна, на човек, който не го оцени и за който съм почти сигурна, че ще я изхвърли. Всъщност ме е яд. Не ме е яд от това, което съм направила, защото както казах, бих го направила отново, а че съм го направила за неподходящия човек. А какво означава неподходящ? Ами такъв, който няма нужда от това... такъв, който като проси иска само пари, защото за него това е занаят, а не стечение на обстоятелствата. Човек, който едва ли е работил някога или ако го е правил, то е било от онази – леката работа, с идеята после да хапне мекото на баницата, да прецака другарчето, за да е добре той. Сега се замислям, че може би съм крайна, че съдя, без да имам това право, че преигравам , ама ме е яд, мамка му. Яд ме е за това, че едва ли ще спра да давам, когато имам възможност и че не мога да преценявам хората, за които го правя, а с това си поведение съм като малоумен олигофрен, който пикае срещу вятъра. Не можеш да запълниш всички дупки, но можеш да се опиташ да ги разграничаваш и да запълваш само тези, които можеш и за които има смисъл да го правиш.

А за благодарността, с която започнах и какво общо има тя? Ами тя е в усещането, че това което си направил е оценено, тя е в погледа, който не е нужно да бъде като на доволен кокер шпаньол, но е достатъчно да я усетиш и да настръхнеш, защото този поглед ти е показал, че си направил нещо добро за някой друг и защото този поглед ти помага да останеш добър човек. Защото този поглед ти показва, че най-важното нещо е да сме хора и да си помагаме когато можем, независимо че не се познаваме. Защото един такъв поглед те кара да подаваш ръката си, когато видиш протегнатата ръка на някой срещу себе си. Защото липсата на този поглед те кара следващият път да държиш своята в джоба и да позволиш на цинизма да те превземе. Защото липсата на този поглед те кара да се замислиш за това има ли смисъл да го правиш, а тогава, когато започнеш да си задаваш този въпрос е късно, тъй като вече си намерил твърде много аргументи, за да не го направиш.
И все пак... аз ще продължа да го правя, защото знам че има смисъл :)))

давам пари на хора които имат талант и с него искат да изкарат някой лев да преживеят. но онзи ден докато бях на път да си платя екскурзията мечта за хиляди левове, и спрях на бензиностанцията едно малко циганче с мръсна муцуна и сополи ми се лепна на прозореца и ми вика " бате дай некой лев" изгоних го. оставих да ми сипят бензина и след като го платих, излязох видях го малкия сополанчо на бордюра замислих се дали той ще сбъдне една от неговите мечти, някога? и след това му дадох един лев, поне една баничка да хапне, ако това му е мечтата за деня.

историята ме подсети за една от мите......... :). Права си, че когато направиш нещо добро за непазнат се чувставаш някак си усмихнато!!! Доволно! Дори не само на хората, които просят! Но пак се сетих и за друго преди 2-3 години се бях запътила за работа, бързах (защото както обикноено закъзнявах) и пред една аптека ме спря клошар. Изглеждаше много зле......... И ме помоли да вляза и да му купя спирт, за да си промие раните.........И аз влязох........едно шише спир.нищо не и костваше, а и щях да помогна.........Да ама - не! Той влезе веднага след мене и поиска от аптекарката чаша вода........за разредител! Само че аз вече не можех нищо да направя заветния спит вече беше в ръцете му! Толкова се ядосах на себе си, че цял ден ми беше криво! Можех да не спирам, можех да не влизам в оная аптека, можеше да не се напие тоя ден! И така вместо да направя добро му навредих! От тогава гледам да отбягвам всички просяци! И се получава като в оная приказка за лъжливото овчарче. Заради такатива кото мой клошар и твоята жена на много други хора никой не им протяга ръка!

давам пари на просяци поради всички гореизброени причини и заради няколко неуспешни опита да помогна на едно детенце.
Вчера обаче ни спря на улицата един човек, който нямаше пари за лекарства. Обясни, че е епилептик. Не знам, нещо ме жегна. Не той, нещо вътре в мен стана. Дадох му, после за секунда си помислих дали не съм поредната будала, но си казах "Здраве да е, имала съм, дала съм". Предпочитам да мисля, че наистина е имал нужда от тези пари, за да си вземе лекарства...

Твоят постинг ме накара да се замисля.. сетих се и аз за един от моите случаи:
http://dusha.blog.bg/viewpost.php?id=50799
Всеки един се е сблъсквал с такива лъжливи просяци...

То някой и да има нужда от тия лъжливите просяци не може да прокопса:-))
В началото на демокрацията видях как една пенсионерка със стари дрехи и скъсани обувки спря до една румънска циганка с дете и отчупи половината хляб който носеше.След като бабата замина,циганката хвърли хляба на земята.След няколко часа видях същата циганка с още няколко себеподобни седнали на кебапчета с картофки и бира.
Това е било някъде 92-93 год когато имаше нашествие на румънци из градовете на Северна България.От тогава на просяк не давам.

или наркомани. Не говоря за уличните музиканти. Последния път дадох 2 еуро на една млада циганка от Румъния с дете. Питах я: Di dove sei? Romania. Io sono di Bulgaria. И й дадох монетата. Направих го заради себе си. Колкото до твоя случай, като е питала жената "Какво е това?", е трябвало да си вземеш обратно китайското и да го изядете със съквартирантката :)

поздрави:

Давам пари само на инвалиди и то гледам да усетя дали не миришат на алкохол или смърдят на цигари. Защото 1-2 долара не са много, но не би ми се искало да отидат за пиячка...
Лятото на 2004 в Пловдив обаче, докато чаках на едни масички пред офиса на М-тел на бул. Васил Априлов, една жена с интелигентен вид започна да забърсва масите. Поразговорихме се и разбрах, че е била учителка по български език и литература, а сега е на 70 лв. пенсия. Едва се сдържах да не се просълзя, като си помислих колко деца е обучила на родния им език (някои от които може би са журналисти и си изкарват хляба с това), а тя самата беше в това окаяно положение. На нея и дадох пари без да ми иска...

не вярвам на просяците. Живея в чужбина, оставал съм "на улицата" без пари и покрив, но винаги съм имал приятели, които са ми помагали и аз им отговарям със същото. За да стане просяк, за мен този човек няма приятели. А на такъв не бих помогнал. Може и да не съм прав, но съм готов да дам на всеки който знам че ще ми е благодарен, а няма да се напие с парите. Това и аз мога да направя доста успешно...
преди една седмица ми се обади една българка, че компютъра и не работи. отидох у тях мъжът й ме почерпи, стояхме до 3 през нощта, но го оправих. В петък жената ми се обади и ми каза че съм имал златни ръце и че ще се радват двамата ако могат да направят нещо за мен. Пари не им взех. Кой знае някой ден може да ми се наложи наистина да прибягна до помощта им.

Но на просяци не давам.

Vidia li detca da prociat c maikite ci ili bez tiax me izkarva izvan kojata mi. Idva mi da i c4upia glavta ot boi. Ne moga da razbera 6to za xora ca tia jeni/"maiki"? Kak 6te izkara6 dete da ti vadi parite triabva da clojat zakon za takaiva roditeli li4no az miclia 4e te ne zaclujavat titlata roditel. Tova gi u4i na lecen na4in da ce prexranvat i da izdarjat texnite roditeli no ca6to taka ubiva vci4ko v tiax te niamat nikakvo doctoinctvo jivota za tiax e podal i gaden bez cvetlinka. Detcata ca da ci igraiat pred bloka cled u4ilishte i roditelia da ce griji za tebe a ne obratnoto. Ako ne mojesh ne gi cazdavai.
A za pencionerite 6te kaja camo tova ako deteto ti ne te uvajava i ne dava 5 pari za tebe e mnogo losho. Kolko ca ictinckite clu4ai 1% - 5% vci4ki drugi ca moshenitci.

Грях ми на душата...

Поздрави

ако са те излъгали - за тяхна сметка е, не за твоя. И ме питай после, защо на едни хора се случват само хубави неща, а на други - лоши. Всеки си има сметка, и си я пише сам.
Не се ядосвай!
:):):)
в този дух, и в духа на поста ти за погледите - в цигънските погледи - има смелост и хитрост. /или поне аз това виждам/

...въпреки всичко. Това е важно, дори и само заради 1 до 5-те процента (цитирам анонимния по-горе), които наистина имат нужда от помощта ти... Най-добре, според мен, е да се научиш да ги различаваш... някакси... не че е лесно, даже може би е малко невъзможно, като се замисля, но все пак... Интуиция трябва и тука.

Поздрави :)

Тези, които ми искат пари на заем не са ми приятели (те не искат, защото знаят, че няма да им дам). Има си банки за такива хора, а ако банката не вярва в тях, защо аз да вярвам?

Този номер е често срещан сред българите в чужбина и се практикува особено от онези, които откраднаха спестяванията на хората от банките, емигрираха в Щатите, но примерно са похарчили парите, развели са се и са станали пълни нещастници, каквито междувпрочем би следвало да бъдат във всяка нормална държава. Та тези индивиди обикновено са приятели на всички българи и постоянно им искат пари на заем.

За учителите по литература, да се оправят. И аз сега вдигам рамене, както те вдигаха когато са ми пишели тройки на темите за чувствата на лирическия герой. Има и изключения, разбира се, но изключението няма как да бъде в подобна позиция. Not in a hundred years :)

Колкото до просяците: просията е начин на живот, а не временна трудност, така че няма смисъл да давате пари на просяк. Пак казвам, че не включвам уличните музиканти, артисти и тези, които правят нещо, каквото и да е, за да оправдаят парите за които претендират. Колкото до румънското момиче, дадох й пари, защото ми напомни за България, а нещо бях изпушил тогава - не спада към графа "милосърдие".

поздрави:

sis,нарочно ли се опитваш да създадеш впечатление че толкова лесно се лъжеш:-))
Това на майтап.
Написаното от тебе може да важи ако срещаш един просяк на седмица.Когато обаче седнеш на кафе и те почнат да се редят през 5 минути...
Нали се сещаш:-))

да не си сам лапнишаран... :)))
Fallen,
това със спирта е наистина гадно и неприятно, ако аз бях попаднала в такава ситуация със сигурност щях да побеснея, ама много въпреки, че нищо нямаше да мога да направя :(((
Нио,
това което си написал за хляба ми прилича на една друга моя история...докато бях в Търново, дадох пари на едно дете... ама някакви стотинки и със сигурност не бяха жълти...то ме погледна в очите, каза ми "Како, тея не играят" и хвърли цяла шепа стотинки на земята...тъжна и брутална гледка...
Сис,
мисля си, че си права...всичко се връща...
Злика,
голем грях ти е на душата...дай поне един път, че да видиш какво е :)))
Естрела,
ето за това усещане ти говоря и аз...
А на всички останали...много усмивки и поздрави :)))