2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5179 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2007 23:03
Случвало ли ви се е да вървите по улицата, да се смеете или пък да се шляете неебателно и да усетите нечий пронизващ поглед в себе си?
Има хора, чийто поглед усещаш дори да са на километър от теб и такива, които са под носа ти и не ги усещаш по никакъв начин. За погледът ме накара да се замисля една книга, която не спирам да препрочитам отново и отново и всеки път, откривам нещо ново и нещо различно, но това е друга тема....
Винаги съм обичала да гледам хората в очите и винаги съм се опитвала да разбера какво се крие в душите им. Едно от любимите ми хобита в София , докато вървя към работа или към в къщи е да гледам хората. Не ме интересува как са облечени, какви са аксесоарите или цветовете на косите им... искам да хвана погледа им и да видя какво ми казват очите им.
Правили ли сте го? Вървели ли сте по улиците, търсейки погледа на хората? А усещали ли сте как не можете да го откриете? Не успявате, защото тези, които срещате ви гледат, но за тях е важно какво е цветовото съчетание на дрехите ви и дали обувките и чантата ви са в тон с тях?
Хората са спрели да се гледат в очите. Забравили са как да го правят или пък са преценили, че е безсмислено пилеене на времето. Започнали са да обръщат внимание на материята и са превърнали душата в треторазреден герой от нискобюджетен филм. Интересуват се от другите, по същия начин, по който гледат латино сериали. Интересът им се ограничава до това да придобият някаква повърхностна представа за нещата, за да могат после да коментират и да оплюват.
Изборът на тези хора, обикновено се ограничава до задействане само на определена група рецептори, които обаче не са свързани с кой знае колко активна мозъчна дейност.
Винаги, когато вървя се опитвам да уловя нечий поглед. Малко са тези, които ме поглеждат в очите... малко, но ги има. Изпитвали ли сте го? Онова усещане, когато погледите на двама непознати се срещнат... когато се случи толкова бързо, че устните не могат да се усмихнат, но виждаш как очите го правят? Онова усещане за споделеност... за това, че има друг - с чиста съвест, желание и най-вече готовност да разкрие душата си. Това са наистина смели хора, защото очите разкриват много, много повече, отколкото понякога сме готови да покажем и разкрием.
Сутрин, докато пътувам с метрото /което е пълно с хора/ се опитвам да уловя нечий поглед... но не се получава... магията я няма... реакцията на отсрещната страна е като хванат да преписва второкласник – навежда глава и забива поглед в земята. Защо? Плашещо ли е? Погледът ми е пронизващ? Или просто сме спрели да се гледаме в очите? Ужасно... живеем в болно време и в болно общество. Във време, в което деца, свирят на цигулка в подлезите и никой нищо не прави, за да не са там. Те сигурно си имат семейства, но къде са те? Къде са институциите, които трябва да ги закрилят? Къде е онова прословуто гражданско общество, за което се говори, че се е съживило около измислената кампания „Не сте сами”? Живеем във време, в което човек със зрително увреждане е оставен сам да се оправя и да се качва на трамваи и минувачите го подминават, при все че виждат, че се опитва да се качи не там, където трябва. Живеем във време, в което майки удрят децата си на улицата и никой нищо не прави. Живеем във време, в което хората не се гледат в очите и нямат желание да започнат да го правят или поне да се опитат. А това е толкова тъжно, защото има толкова прекрасни души, които са станали невидими, защото са хлопнали кепенците на прозорците си...
А може би нямаше да е така, ако ни пукаше повече един за друг? Но на кой му пука, освен на луди идиоти като мен? :(((
Може би от страх, може би от това, че е спряло да ни пука за другите... Ала душите се крият.. Никой не иска да да видят черните дупки в душата му.. Всички гледат,но малцина виждат... Това е света в момента...
Поздрав за поста.. Накараме да осъзная колко съм се променила.. Благодаря ти ...
Хубав пост, поздрави :)
и да..-хората ги е страх да не бъдат уязвими, а така са по-силно, поне според мен!
:):):):)
Хората не се гледат в очите напоследък. Момичетата/жените забележат ли, че ги поглеждаш в очите или забиват поглед в земята или гузно обръщат глава в някоя друга посока.
При мъжете/момчетата е почти същото само, че там често се случва умишлено да задържат поглед казвайки на ум "Ти к'во са? Проблеми ли търсиш, а?"
А никога не съм виждал някой непознат да се усмихе или да прояви приветливост като му хванеш погледа...
...И на мен ми е много приятно иначе, когато ми отговорят с усмивка на погледа... Че даже поздравяват понякога, сякаш сме познати, /само защото ги гледам!/ а ние се виждаме за пръв път в живота си... А с тебе може и да сме си срещали погледите в метрото- и аз пътувам с него всеки ден за работа... ;)
Както и да е. Поздрави за поста. Прекрасен е...
Накарахте ме да се усмихна... а това дали е характерно за големия град или си е тенденция е отделна тема... ще пиша за нея... обещавам :)))
16.03.2007 20:16
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)