Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2007 00:49 - Нещо за гледането в очите и за грижата за другите
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5179 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 14.03.2007 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Случвало ли ви се е да вървите по улицата, да се смеете или пък да се шляете неебателно и да усетите нечий пронизващ поглед в себе си?

Има хора, чийто поглед усещаш дори да са на километър от теб и такива, които са под носа ти и не ги усещаш по никакъв начин. За погледът ме накара да се замисля една книга, която не спирам да препрочитам отново и отново и всеки път, откривам нещо ново и нещо различно, но това е друга тема....

Винаги съм обичала да гледам хората в очите и винаги съм се опитвала да разбера какво се крие в душите им. Едно от любимите ми хобита в София , докато вървя към работа или към в къщи е да гледам хората. Не ме интересува как са облечени, какви са аксесоарите или цветовете на косите им... искам да хвана погледа им и да видя какво ми казват очите им.

Правили ли сте го? Вървели ли сте по улиците, търсейки погледа на хората? А усещали ли сте как не можете да го откриете? Не успявате, защото тези, които срещате ви гледат, но за тях е важно какво е цветовото съчетание на дрехите ви и дали обувките и чантата ви са в тон с тях?

Хората са спрели да се гледат в очите. Забравили са как да го правят или пък са преценили, че е безсмислено пилеене на времето. Започнали са да обръщат внимание на материята и са превърнали душата в треторазреден герой от нискобюджетен филм. Интересуват се от другите, по същия начин, по който гледат латино сериали. Интересът им се ограничава до това да придобият някаква повърхностна представа за нещата, за да могат после да коментират и да оплюват.

Изборът на тези хора, обикновено се ограничава до задействане само на определена група рецептори, които обаче не са свързани с кой знае колко активна мозъчна дейност.

Винаги, когато вървя се опитвам да уловя нечий поглед. Малко са тези, които ме поглеждат в очите... малко, но ги има. Изпитвали ли сте го? Онова усещане, когато погледите на двама непознати се срещнат... когато се случи толкова бързо, че устните не могат да се усмихнат, но виждаш как очите го правят? Онова усещане за споделеност... за това, че има друг - с чиста съвест, желание и най-вече готовност да разкрие душата си. Това са наистина смели хора, защото очите разкриват много, много повече, отколкото понякога сме готови да покажем и разкрием.

Сутрин, докато пътувам с метрото /което е пълно с хора/ се опитвам да уловя нечий поглед... но не се получава... магията я няма... реакцията на отсрещната страна е като хванат да преписва второкласник – навежда глава и забива поглед в земята. Защо? Плашещо ли е? Погледът ми е пронизващ? Или просто сме спрели да се гледаме в очите? Ужасно... живеем в болно време и в болно общество. Във време, в което деца, свирят на цигулка в подлезите и никой нищо не прави, за да не са там. Те сигурно си имат семейства, но къде са те? Къде са институциите, които трябва да ги закрилят? Къде е онова прословуто гражданско общество, за което се говори, че се е съживило около измислената кампания „Не сте сами”? Живеем във време, в което човек със зрително увреждане е оставен сам да се оправя и да се качва на трамваи и минувачите го подминават, при все че виждат, че се опитва да се качи не там, където трябва.  Живеем във време, в което майки удрят децата си на улицата и никой нищо не прави. Живеем във време, в което хората не се гледат в очите и нямат желание да започнат да го правят или поне да се опитат. А това е толкова тъжно, защото има толкова прекрасни души, които са станали невидими, защото са  хлопнали кепенците на прозорците си...

 А може би нямаше да е така, ако ни пукаше повече един за друг? Но на кой му пука, освен на луди идиоти като мен? :(((





Тагове:   очите,


Гласувай:
0



1. desenchantee - ...
10.03.2007 09:55
Тъжна констатация... Ама е истина... Спрели сме да се гледаме в очите, в душите... Казвам ние, защото и аз често не го правя... Някога бях като теб, понякога когато се чувствам спокойна и щастлива също седа/вървя и оглеждам очите на хората... Сега по всяко друго време в очите позволявам да ме гледат само приятелите ми.. Но така и не спрях да гледам в тяхните, дори и да не ми отвръщат на моменти...
Може би от страх, може би от това, че е спряло да ни пука за другите... Ала душите се крият.. Никой не иска да да видят черните дупки в душата му.. Всички гледат,но малцина виждат... Това е света в момента...
Поздрав за поста.. Накараме да осъзная колко съм се променила.. Благодаря ти ...
цитирай
2. vanini - Значи имало и други смели хора, к...
10.03.2007 10:43
Значи имало и други смели хора, които не ги е страх да гледат в очите на другите... А аз си мислех, че вече никой не се интерисува от човешките души или поне никой освен мене.Казвам, че е смелост, защото е страшно да гледаш празни очи.Очи,в които понякога ти се ще да съгледаш омраза дори, но да разбереш, че са живи.Преди няколко дни пред колата ни изскочи момиче,което без дори да се огледа се бе втурнало да пресича улицата.Синът ми свирна с клаксона и момичето обърна глава към нас-в погледа на това дете не се прочете нито учудване,нито уплаха,нито раздразнение даже.Просто един безизразен празен поглед.Същия поглед срещнах, когато на една спирка до мен се свлече човек и аз молех минаващите да ми помогнат да го вдигнем на пейката-не разбираха сякаш какво им говоря.Не смея май често да гледам в очите на другите защото ми става страшно,а и защото ме тълкуват погрешно -не е много на мода днес да се гледаме в очите!
цитирай
3. pill - ***
10.03.2007 11:06
Дистанцирането е типично по-скоро за големия град - следствие на модерния начин на живот. И да - хората забутват душите си в най-скритите ъгли, щото днес е времето на рационалното, а оголването на емоцията те прави уязвим. Железни маски навсякъде :/
Хубав пост, поздрави :)
цитирай
4. ady - Замислих се
10.03.2007 12:21
прекрасно написано:)
цитирай
5. sis - :):):):)
10.03.2007 12:33
Гледам ги хората. И с усмивка ги гледам. В малкото погледи, които улавям - чета сила и изумление.
и да..-хората ги е страх да не бъдат уязвими, а така са по-силно, поне според мен!
:):):):)
цитирай
6. darkwolf - (:
10.03.2007 13:19
Съгласявам се с Пакостника.
Хората не се гледат в очите напоследък. Момичетата/жените забележат ли, че ги поглеждаш в очите или забиват поглед в земята или гузно обръщат глава в някоя друга посока.
При мъжете/момчетата е почти същото само, че там често се случва умишлено да задържат поглед казвайки на ум "Ти к'во са? Проблеми ли търсиш, а?"
А никога не съм виждал някой непознат да се усмихе или да прояви приветливост като му хванеш погледа...
цитирай
7. sunyto - Да ,гледането в очите е много важно...
10.03.2007 18:31
Аз лично обичам да гледам и да ме гледат в очите при разговор.И в работата ми го правя непрекъснато,защото работя с много хора.И ми е направило впечатление,че те търсят погледа ми.Има и такива,които се притесняват,но като че ли са по-малко.Хората не са чак толкова лоши и уплашени,колкото се говори...просто зависи как ще ги погледна аз.Ако се усмихвам и те го правят...Нека всеки да започне пръв-с погледа и усмивката...така ще се получат нещата...:)Поздрави за интересния пост!!
цитирай
8. isis - :)
10.03.2007 19:27
Я, имало и друг, който се занимавал с моето хоби! ;) Гледане в очи по време на шляене по улиците... само дето понякога има опсатност с теб да забием нос в земята... :)
цитирай
9. blagorodnik - Хм,
11.03.2007 01:50
добре дошла в София!
цитирай
10. comfy - На мен ми пука!
11.03.2007 08:32
...
цитирай
11. candysays - И на мене...
11.03.2007 10:55
И аз си гледам най-спокойно хората в очите /това за мен наистина е мерило, че си с чиста съвест по някакъв начин.../ и да ви кажа хич не ме притеснява дали ми отвръщат на погледа или не... Нали АЗ ГЛЕДАМ :) Всеки разбира се решава сам. А е съвсем вярно и онова, което казва pill- че това е предимно проблем на големия град /на мегаполиса, така да се каже/, на /свръх-/ урбанизацията, глобализацията и прочие... На село никой никога няма да те подмине така... Но да мислим, че на село /само заради това!/ хората са с по-чисти и съвестни души, би било прибързано и твърде еднозначно тълкуване... Поне според мен :)

...И на мен ми е много приятно иначе, когато ми отговорят с усмивка на погледа... Че даже поздравяват понякога, сякаш сме познати, /само защото ги гледам!/ а ние се виждаме за пръв път в живота си... А с тебе може и да сме си срещали погледите в метрото- и аз пътувам с него всеки ден за работа... ;)
Както и да е. Поздрави за поста. Прекрасен е...
цитирай
12. pakostinka - Радвам се,
11.03.2007 20:06
че има хора на които им пука и такива, които гледат в очите на другите и показват душите си.
Накарахте ме да се усмихна... а това дали е характерно за големия град или си е тенденция е отделна тема... ще пиша за нея... обещавам :)))
цитирай
13. анонимен - xm...
16.03.2007 20:16
Относно погледа-често някои хора ми казват,че гледам странно.Други-витаещо и,че съм на друг свят,трети-че просто е хубав.А не разбират,че не витая,а се опитвам да ги разбера.Да проникна в душите им,да уловя и техния поглед.Онзи ден така се бях загледала в една съученичка,като си мислех на какво ли се дължи тъжната и усмивка,а тя ми каза "Колко сладко гледаш блузката ми!"...Доказателство,за това,че хората напоследък са станали доста повърхностни и явно за тях е важна само материята.Тъжно наистина....иначе и аз се вглеждам в хората,в очите им.Ала не успявам да уловя поглед.Авеждат глави,а повечето всъщност си ходят със сведени глави.И единственото,което чувам за себе си е или,че съм вятърничава и мечтателка или,че съм надута.Защо?!Защото не навеждам глава никога и винаги гледам напред,право в очите....Колко тъжно....От какво ли се страхуват хората?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940562
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170