Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2007 22:34 - Тя... Обяснението... Сърцето... и Изборът...
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3377 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 08.03.2007 15:21


Стоеше на бара. Допушваше цигарата си и си мислеше за толкова много неща. Всъщност не мислеше. Чувстваше. Сърцето И не спираше да препуска в гърдите И и не Я оставяше да си поеме дъх. Усещаше, че се задушава. Не можеше да си обясни какво се беше случило, а и не беше сигурна, че иска да открие обяснението. То, Обяснението щеше да обърка всичко. 


Доскоро беше пристрастена към Него. Беше неделима част от същността И. Опитваше да дава рационални обяснения на всичко. Опитваше се да бъде практична и да подхожда теоретично и гностично към нещата, особено към чувствата. Обяснението Я беше открило. Стана случайно. Срещата им беше кратка, но Тя все още си спомняше всичко. Беше вечер и беше сама. Болеше Я... толкова силно и толкова раздиращо. Мислеше си, че ако разбитото И, в чисто метафоричен смисъл, сърце кървеше наистина, щеше да е мъртва преди стотици мигове, от загубата на червената и гъста течност. Слушаше U2, пиеше водка и палеше цигара от цигара. Слушаше и си задаваше въпросите, които и Боно задаваше. Разочаровах ли те или разочаровах себе си? Оставих ли лош дъх в устата ти или го направи ти? Мога ли да ти простя и дали ти можеш да ми простиш? Димът от цигарата И придобиваше странни форми. Форми, които даваха частичен отговор на въпросите И. Частичен, но не пълен. Тогава се появи То - Обяснението. Докосна Я нежно, така както искаше и знаеше, че няма да бъде докосната скоро. Каза И „Аз мога да ти дам отговорите, но преди това искам да си сигурна, че си готова да ги узнаеш”. То Я гледаше мило, почти интимно и Тя знаеше, че Я познава и че наистина може да И отговори.  Беше ли готова? Не. Но искаше да разбере. Обяснението И каза, че няма да може да се върне назад и че Знанието ще я промени. Осъзна, че ще Я промени, но не беше ли Я променила и болката? Явно И беше период за метаморфози и искаше да стигне до края. Не знаеше дали ще оцелее, но пък си струваше да опита. Обяснението се усмихна и Я целуна – нежно и И даде всички отговори. Каза И това, което искаше да чуе и тя почувства блаженство. Блаженството започна да Я обгръща – бавно и страстно. Тя му се отдаде, а Обяснението беше онзи невидим участник в тяхното любовно и страстно отдаване. Дирижираше акта с невероятна прецизност. Знаеше какво да направи във всеки един момент, така, че тя да изпита удоволствието от което имаше нужда. Когато всичко свърши и тя и Блаженството се отпуснаха Обяснението каза „Ще остана с теб ако искаш... за да се чувстваш по-малко самотна”. Тя прие и сключи сделка, изричайки: „Аз също ще остана с теб” и скрепи съюза им с целувка, независимо, че допреди малко бе в прегръдките на Блаженството. Знаеше, че единствено Обяснението, може да извика Блаженството и да Я накара да се чувства толкова добре.


Връзката им продължи много дълго време. Бяха заедно няколко години. Обяснението се бе вкопчило в Нея и бе завладяло всичките И сетива. Тя също се беше вкопчила в него. Имаха нужда един от друг, за да се чувстват по-малко самотни. Бяха станали едно цяло и се бяха изгубили един в друг. Всеки път, когато Тя срещнеше някой, който се опитваше да Я накара да повярва, че може да извика Блаженството, се появяваше и Обяснението, което И казваше, че той не е такъв и че Я лъже. Напомняше И болката и Я умоляваше да Му повярва, а  Тя Му вярваше, защото То беше до Нея, когато имаше нужда и когато бе слаба... когато си мислеше, че болката ще Я задуши. Всеки път Я питаше дали иска да си тръгне, но и казваше, че вероятността да се почувства отново така е голяма, защото вярва на хората и им се предоверява. Казваше И, че То е единствената бариера между сърцето И и всички хора, които искат да се изгаврят с Него и да Го разбият. Всеки път Я питаше дали иска да си тръгне и Тя всеки път Го молеше да Я прегърне и да остане. След няколко месеца не можеше да усети или почувства нищо, без преди това да се посъветва с Обяснението... без преди това да зададе каскадата си от въпроси и То да И даде всички отговори. Така изминаха няколко години. Блаженството започна да се появява все по-рядко, а Сърцето И беше здраво, но самотно. Обяснението не можеше да Го докосне, а след още няколко месеца спря и да чувства. 


Няколко месеца по-късно сърцето И спря да И говори, защото Обяснението Я беше обсебило и Тя не искаше да го слуша. Сърцето се сви тихо и спокойно в гърдите И и започна да плаче. Плака толкова дълго и толкова искрено, че дойде деня, в който Тя усети неговите сълзи в гърлото си. Тогава извика Обяснението. То И каза, че това са сълзите на Сърцето И. Тя го попита „Защо сърцето ми плаче, не е ли щастливо?”. Обяснението каза, че Сърцето е глупаво и че не знае какво иска. Тя Му каза, че не е така и че Сърцето е онази част от Нея, която наистина знае какво иска и какво може да Я направи щастлива. Обяснението се ядоса и И каза, че това е едно глупаво нещо, чиято роля е само да пулсира в гръдния И кош и да И пречи да бъде щастлива. Каза И, че никой друг, освен Него не може да Я направи щастлива. Тя разбра, че не е право и че трябва да се разделят. Помоли Го да си тръгне и да Я остави. Нямаше нужда от Него. Или поне така си мислеше. Искаше да чувства отново, но искаше да чувства не с разума /ако може да се говори изобщо за чувства в този смисъл/, а със Сърцето си. Обяснението наведе тъжно глава и си тръгна. Каза И, че няма да може да се върне, след като е прогонено веднъж. Тя Го целуна и му благодари за това, че беше до Нея през всичките тези години.


Сега стоеше на бара. Допушваше цигарата си и си мислеше за толкова много неща. Всъщност не мислеше. Чувстваше. За първи път от толкова много години. Сърцето И не спираше да препуска в гърдите И и не я оставяше да си поеме дъх. Не можеше да диша, защото Сърцето И бе толкова щастливо. За първи път се чувстваше така. За първи път Му позволи да Я води и за първи път Му се довери безрезервно. За първи път чувстваше щастието толкова силно и толкова дълбоко в себе си. За първи път се срещна с Блаженството, което Сърцето И извика. За първи път му се отдаде. За първи път, знаеше, че е взела единственото правилно решение и че това е пътят, който Тя трябва да извърви, заедно със Сърцето. А то, милото И прости всичко и много бързо забрави колко глупаво се беше отнесла с него. Прости И, защото знаеше какво е болка, знаеше какво е да обичаш, знаеше какво е да те разбиват и пак да се сглобяваш, знаеше, че хората са добри, стига да им покажеш добрината, знаеше, че Тя заслужава да обича и да бъде обичана, знаеше че ще му даде шанс и И бе благодарно, както и Тя на него. Те бяха готови за следващата среща с чувствата и знаеха, че са добър тандем. Знаеха, че няма да се предадат и че ще са заедно до края... истински... и обичащи...нещо, което Обяснението не можеше да и даде... То беше добронамерено, но неговият свят беше друг... То живееше в света на заблудите.





Тагове:   Обяснението,


Гласувай:
0



1. анонимен - ...
06.03.2007 23:19
наистина ме докосна!!
цитирай
2. radalia - ,,,
06.03.2007 23:33
просто думите са излишни...
цитирай
3. candysays - ....И мен...
07.03.2007 12:04
ме докосна... Красиво описана среща... между една жена и сърцето й.....................

П.С. Това наистина е правилният път. Единствено правилният.
цитирай
4. outfaced - поздрави от заблудената страна ... уж :-)
07.03.2007 21:43
нищо лично разбира се ... просто прекаленно жестоки може да бъдете, за да се остави човек само на едното сърце да го води ... и в това няма и капка заблуда уви.

их, щях да забравя ... хубаво написано все пак :)
цитирай
5. comfy - Страхотен текст - и като литература и като идеи!!
08.03.2007 10:40
Моите най-искрени аплодисменти - четох с голямо удоволствие, Радост!!!
Честит празник! ;)
цитирай
6. sis - разплака ме
08.03.2007 14:18
ама...малко...:):):):):)

цитирай
7. pakostinka - :)))))
08.03.2007 17:07
благодаря... исках просто да напомня на себе си и на всички за едни чувства и за едно сърце, за което забравяме често :)))

Сис,
нема да плачеш много...само по една-две сълзи за драматизъм и показване на емпатия :)))

Outfaced...всички сме жестоки - и мъже и жени... за съжаление май повече се нараняваме, отколкото да се обичаме, но все пак... сърцето знае пътя, дори да трябва да минаваме през тръни :)))
цитирай
8. анонимен - Love is all we need.
13.03.2007 20:59
The Greatest thing we'll ever learn, is to Love and to be Loved :)
цитирай
9. pakostinka - Няма какво да кажа,
16.03.2007 14:16
освен, че си напълно прав Анонимчо :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940454
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170