Понеделник и вторник – конференция. Много професионална и много изпипана… най-добрата и най-полезната, на която съм била. Темата беше много специфична – говореше се за неправителствени организации и какво ще се случва с тях след оттеглянето на американските донори, които са създателите на т. нар. “трети сектор” в България и които са инвестирали огромни суми за повишаване организационен капацитет, за реализиране на множество иновативни проекти, граничещи на моменти с лудостта, но все пак успешни и полезни… отговорът на въпроса е, че ще се случват много неща и че парите ги има, но за целта българските неправителствени организации трябва да променят много бързо подхода си на работа и да започнат да се консолидират. Нещо, което на българина му е много сложно и много трудно и ще му бъде основен препъни-камък по пътя към “светлото европейско бъдеще”. Проблемът идва и от това, че не знам дали като нация, но поне като сектор, сме свикнали да приемаме нещата твърде лично и отказваме да си партнираме с организации, които работят и са се доказали, само защото някой от шефовете в тях е засегнал егото ни… и после как да имаме активно гражданско общество, когато самите граждански организации са се хванали за гушите една за друга и не се пускат и не щат да работят заедно… разделят гражданите на “наши” и “ваши”, на “бенефициенти” и “не бенефициенти”, на столичани и провинциалисти, на хора със специфични потребности и хора със стандартни такива, на представители на малцинствени групи и представители на мнозинството… С това си твърдение не искам да казвам, че всички трябва да се обединяваме и групово да правим мазало, но все пак може да се направи обединение на някакво ниво и да се пренебрегнат част от гордостта, самовлюбеността и манията за величие. Другото нещо, което ще ни извърти курвачка е тоталното нежелание за споделяне на ноу-хау, което формира среда, в която по различно време, различни организации откриват едни и същи неща и понеже действаме на принципа “Защо на мен да ми е трудно, а на него да му е лесно” си траем и гледаме сеира на хората, които си бият главите в стените. Абе ще е трудно и то много трудно… ще е трудно, не само защото си вадим един на друг очите, а и защото българските неправителствени организации са в тотално информационно затъмнение, от което едва ли ще излязат скоро, тъй като не се интересуват, а и самите хора, които вземат решения не са наясно с всички новости и изменения, а малкото които могат да ти отговорят предоставят в повечето случаи остаряла информация, за която се разбира, че е такава твърде късно – тогава, когато допуснатите грешки са толкова много, че възможността за корекция е нулева. Истината е, че много малко от неправителствените организации в България са наистина готови да играят с големите корпорации, които могат да вземат пари от структурните фондове, имат средства за да покрият банковите си гаранции, имат достатъчно контакти и пари, за да наемат компетентни консултанти, които да им разработят и управляват проектните предложения… абе имат всичко. Малкото неправителствени организации, които имат достатъчен финансов ресурс, за да покрият банкова гаранция, да приемат да реализират проекти по утвърдената схема за рефинансиране и да се нагърбят с преодоляването на всички сложни и тромави процедури се броят на пръстите на едната ми ръка. Третият сектор в България е изправен пред проблеми, идентични с проблемите на Полша след присъединяването им в Европейския съюз… какво се случва в Полша? При присъединяването на Полша 70% от неправителствените организации са заявили ясно желанието си да кандидатстват за финансиране от Структурните фондове, от тях 25 % са онези,които отговарят на изискванията и имат шанс, кандидатствалите с проектни предложения са 9%, а са финансирани едва 3% от тях. В България, почти всички прогнозни резултати посочват, че съотношението ще е същото. Разликата е, че в Полша има невероятно добър механизъм, законово регламентиращ сътрудничеството между неправителствените организации и представителите на властта. За да бъде изготвен този механизъм са поредица от срещи между всички заинтересовани страни, които срещи са имали за цел да се решат основните принципи на финансиране на неправителствени организации и най-вече как ще се осъществява техния подбор, като целта е да се приложи стратегията “Печеля-печелиш” и средствата да се използват в рамките на дадена община или област. Какво се случва в България? По линия на Министерство на финансите се отпускат едни средства, които се водят като целева субсидия за финансиране на юридически лица с нестопанска цел. До преди три години, средствата от държавния бюджет бяха предвидени само за преки субсидии на едни 20 организации, които са в един списък, попаднали там без да има особено голяма прозрачност и яснота. Сега през 2007 г. тези организации са си неотменно там… няма значение как и дали работят, защото аз познавам една голяма част от тях и според мен, те не работят, но получават пряка субсидия на стойност около 6 500 000 млн. Лева и се разпределят между тях, а само 740 500 лв. са предвидени като резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел. Какво се получава в България? Получава се това, че няма значение как работиш, какво правиш и как го правиш… важно е дали си в един списък, присъствието в който ти гарантира голямо парче от една още по-голяма баница, без да си мърдаш особено много частите на тялото, и без да се налага да амортизираш малкото останали мозъчни клетки, които и без това са се амортизирали от системното лентяйство… но не искам да съм емоционална… въпросът е в това, че не може толкова много пари да се дават на организации, които не правят нищо, освен да поддържат съществуващото статукво… не може да се дават такива суми на хора, които стоят зад едни бюра и за които общностното развитие е мисия невъзможна и непосилна и поради което непривлекателна… Кога най-накрая в тази страна измерител за големината на дадена сума ще бъде качеството на свършената работа? Кога ще спрем да се борим, да влезем в някакви списъци и ще започнем да се конкурираме на база добре свършена работа и максимална ефективност на направените разходи? Кога това статукво ще бъде разбито? Кога тези организации, които държавата финансира ще успеят да напишат читав проект за пари от Еврофондовете? Това последното, с такива екипи, каквито имат по общини и области няма да стане никога, ама хайде… Та мисълта ми беше, че пари има, но че когато говорим за американски или европейски пари играе принципа на конкуренцията, а когато се играе за български пари – на шуробаджанащината. А сега да видим дали може да откриете милионите разходи и да предположите аз къде ще играя… моля, не си и помисляйте, че ще играя в кварталната чалготека… ще го направя поне в областната такава 

Знаеш ли .. .в много от случаите, още преди да е публикувана поканата за участие, някой вече е направих схемата и се знае кой ще спечели финансиране .. но пък има и случаи, когато наистина дават пари и парите наистина се ползват по предназначение ...

А иначе програмите и възможностите са много, но .. малко са НПО-тата, които знаят къде и какво да търсят.

си дала отговорите сама...
мен ако ме питаш и европроектите са мъглява работа. като че ли при американците са най-прозрачни нещата.
кой организира тази конференция ?

Хей :Р където и да играеш не забравяй да ми се убадиш:) искам и аз да играя с теб;)
Междо другото тоя лаф за курвачката ми е много познат от някаде... Ти от кои квартал си:Р

права си, че има много излобирани проекти, което е малко нечестно, но нали ти е ясно, че ако проектът е добър е малко трудно да го отрежеш, а и съвсем скоро и аз попаднах в позицията на оценител... или по-скоро на четящ и изказващ мнението си човек и се ужасих... нямаше проект, който заслужаваше финансиране - толкова кошмарни бяха, а толкова неграмотни неща не бях чела никога не бях чела и се чудехме кой е по-малко лошият, за да можем да дадем пари за него... така, че нещата са различни и винаги зависят от много фактори :)))

Рейни,
да май съм дала отговорите, а конференцията я организира Демократичната комисия на САЩ, защото се оттеглят и направиха отчет на направеното от 1994 до 2006 година

Подло пионерче,
ще те имам в предвид :)))
А това за курвачката не е от никой квартал... не знам защо ти е познато ти ще ми кажеш, предполагам :))))

Пакостинка не е никва мацка, а е як пич! Прави се само на мацка, но не става...

чак ме кефиш... ма това си е ебати комплимента... мерси... ама не се правя на мацка... няма как, щото нали съм пич :)))

Пакостинке .. може да си чела и нещо, писано от мен .. хихи, дано не си се смяла много ;)

аз си мислех, че работим в доста различни сфери... ето с това си изказване определено успя да ме объркаш, което не се случва често :))))

То щото Мей работеше това, а сега го работи от време на време :)

В момента, на пример, а иначе, другата ми ртабота в дооста различна област, да :)

работата е дебела и Мейчето прави много и все различни неща... страхотно :)))
Значи може и да сме се засичали негде на НПО събитията :)))

Може ;) :)))))))

Я приберете ноктите и ме заведте и мене на някое събитие;))))
:Р

Речникът на Пакостинка е кат на некой пакостник от гара Подуене, а туй значи че е мъж, който само се докарва на мацка...С някаква цел очевидно.

пионерче... получи си поканата... следващият път си с мен и Мейчето :)))

Анонимен,
щом ксазваш, че съм мъж - ок... няма да споря и да се занимавам с глупости... ама речникът ми не е толкова добър... Подуене е твърде висока летва за мен... надценил си ме нещо, май а?

Анонимен, как пък ти хрумна, че Пакостинка звучи като мъж?! Лелей

SupaaAAA DUpaaaaaaAAAa;)
:PPpPPp