Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2007 21:07 - Поредната доза странни и забавни случки... и този път с неочакван край :)))
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4018 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 22.02.2007 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ей, има дни, в които аз и всички около мен се побъркваме и ошашкваме от нещата, които ми се случват. Такива дни са последните ми два, че даже и три.

Както всички хора, които са запознати с номадския начин на живот, така и аз преминавам и изживявам подобни тревоги, свързани с обзавеждането и по-точно със закупуването на легло… не че нещо лошо, ама нещо настроението ми за покупки беше изчезнало. Та, като един новодомец, който се нанася в почти изцяло празна квартира, едно от нещата, които ми беше важно да си закупя беше легло, тъй като съквартирантите се завръщат в неделя, така че ща  или не… требеше да се купува легло. Като един типичен плановик, предварително бях изготвила списък с критерии и изисквания, щото нали… J. Та критериите бяха: да е лесно преносимо, лесно сглобяемо, да се закупи от магазин, намиращ се в близост до квартирата ми и да не е скъпо.

Първоначалното ми решение се спря на едни много прекрасни легълца, на каквито спят съквартирантите ми и направо реших да си купя такова, а и на около 300 метра от квартирата има магазин, който предлага пълен асортимент от гореспоменатите. Реших, обаче да не си давам много зор, щото съквартирантите са две седмици в Датско и можех безпроблемно да изпробвам техните легла… та спах си аз на тях, тихо и спокойно и удобно, но не щеш ли две сутрини подред, докато издирвах телефона, който бях метнала някъде на земята, за да изключа алармата и докато немощно мятах ръчички във въздуха се оказах, паднала на земята, а леглото се беше пообърнало отгоре ми. Искам да споделя, че такъв вид събуждане не ми е много по вкуса и понеже беше немислимо да го издържа повече от една седмица, реших, че трябва да променя концепцията си за закупуване на легло. Тази промяна ме отведе в Люлин – седми микрорайон, от където си купих легло, без матрак, което струваше почти, колкото предварително заделения ми бюджет. После ми се наложи да пазаруваме и матраци, ама лошото дойде от това, че две момичета, не могат да пренесат един матрак, колкото и близо да е магазина, така че се наложи да се вика транспорт с носачи, тъй като всички приятели, които можеха да свършат тази работа се оказаха извън града в този момент, за да не кажа – направо в чужбина. Ама не е само това – то леглото трябва да се сглобява, а пък онея болтове /май види се казваха/ така трябва да се забият, че аз мога да го направя само с крак, ама не съм усвоила още въртеливите движения на ходилата... иначе щях да го направя... та сега трябва и някой да ми го сглобява... както и да е... рекапитулацията е – никакво покритие на критериите... ама никакво... нито във финансово отношение, нито като географско местоположение /живея малко в центъра... ама лекинко и Люлин никак не ми влиза в представите „да е наблизо”/... нито пък е леснопреносимо, щото не знам как ще мине процеса по сглобяване и дали няма да се сцепи още в началото, а за разглобяване и повторно сглобяване направо не искам и да си мисля...

Ок, видях, че планирането ми си е чиста загуба на време и енергия, щото никак не ми се осъществяват плановете и т.н.

В дните, в които търсехме легло, матраци и т.н. глупости ми се случиха и други произшествия с моята личност, като например – блъсна ме два пъти кола или по-точно, не особено елегантно ме подпря странично, докато си ходех спокойно по Витошка... ми какво да направя, като тея модерните коли не бръмчат и като не мога да чувам двигателите им на фона на дрънкащите трамваи. След второто блъскане съм със сериозен стрес и още по-сериозна синина на крака.... а и с няколко нови псувни в репертоара си. Освен това съм и силно изненадана от реакциите си в такива ситуации, особено след случая с трамвая, когато заплаших един дядо и една баба, че ще ги ударя с книгата, която нося /тя беше дебела и с твърди корици/ J...

Аз, обаче съм силно възмутена от шофьорите на колите, които ме повлякоха... щото нали Витошка е затворена? Аз като мятам крачоли по нея се оглеждам само за трамваи, а колите съм ги изключила от съзнанието си като опасност, която може да ме дебне...

Инцидентите ми с коли, обаче не свършиха само с това... докато пресичах от Съдебната палата към НДК /или както му се казва там на този булевард, щото аз се отказах да се опитвам да им уча и помня имената/ си изтървах една книга... ама точно на средата на кръстовището. За мой късмет, точно в този момент светна зелен светофар за автомобилите и те бясно тръгнаха към моята ярка личност, която точно в този момент беше клекнала като гъба и се опитваше да си вземе ценната книга от асфалта... да, ама обикновено в такива моменти нещо не ми се получава, та и сега така... наведох се, много бързо и в бързината пропуснах да я взема... после се наведох и я взех, но я изтървах, та успях чак на третия път... докато се изпълнявах всичките тези клекове на централното кръстовище, бесните шофьори на автомобили вече ме псуваха и ми бибиткаха, а събралите се пешеходци искрено се забавляваха за моя сметка... е лошо няма... поне ги накарах да се усмихнат... изключително нагло от моя страна беше обръщането ми и узмивката, която изпратих на най-нервният шофьор, с която си изпросих най-тлъстата и цветуща псувня... ама не ми пука, честно... май даже почнах да свиквам J

Сега, когато си стоя кротко в къщи и поне засега няма заплаха за живота и здравето ми си мисля, за нещата с които свикнах и за тези, с които едва ли ще успея... едно от тези неща е липсата на каквато и да е култура на поведение на пешеходците. Както вече съм споменавала неколкократно, аз съм много отнесена особа. Обикновено като ходя по улиците гледам напред или разглеждам сградите или други интересни неща, но не и хората, които вървят преди мен. В следствие на това ми поведение, често се забивам в някой нещастен и невинен човечец, който се е спрял, за да поговори с познат или, за да направи нещо друго. Ама така го отнасям, че направо го премествам. Обикновено реакциите на хората в първият момент са да решат, че някой ги обира, ама като ме видят и чуят колко много им се извинявам, се усмихват и ми казват, че няма нищо. Един човек преди три дни ми каза да внимавам, щото можело да се нараня... не че нещо друго J... та с това приклчих... обикновено на ден, отнасям минимум един човек... има и едни телефони срещу църквата Св. Неделя, с които обичам да се сблъсквам и които определено ме нараняват, ама на тях почвам да им свиквам и стигаме до такава интимна близост все по-рядко J

Най-голямата ми издънка, обаче беше днес. Приятелката, с която ходихме, за да си купувам матрак имаше среща с едни мои бивши колеги в Халите и то не какви да е, ами с зам. кмета на общината, в която работех. Аз, както обикновено закъснях и докато ходех като лумпен из Халите, ми се обадиха, за да ми кажат, че са станали, защото трябвало да си тръгват. В момента, в който излязох и ги видях на отсрещния тротоар се провикнах и казах, че освен да им пожелая „лек път” няма  време да кажа нищо друго и в този момент, под носа ми спря и самият Кмет на Общината, който видя бившият си служител, да вика като мръсен хамалин, в опит да бъде чут и посланието му да не се загуби между колите и най-вече, в опит да му продъни тъпанчетата /което в Щатите можеше да се изтълкува и като опит за атентат, за осъществяването на който се използва силата на звуковата вълна, произведена от моята особа/... както казах, обикновено не гледам какво се случва пред мен и под носа ми, а в случая пред мен стоеше Кмета, свалил стъклото за да подиша чист въздух и не знаеше как да реагира. След първоначалният шок, който идентифицирах в погледа му, видях как ми се усмихва, след като му казах „Добър ден... аз малко не ви видях J”... всъщност той се разхили, като някой баща на лудото си дете... аз използвах момента, за да се измъкна, пожелах им лек път и се обърнах , за да скрия изчервяването и срама си своевременно.

Приятелката ми се спука от смях и заяви, че не може да повярва, че ми се случват такива неща, но че е сладко и забавно, а пък аз точно тогава си мислех, че е забавно, ама да не си ти човекът на когото се случват тези работи, а да си онзи, който играе ролята на страничен наблюдател.

Сега обаче си мисля, че си ми е направо кеф... щото осъществявам странен контакт с разни хора и поне ме виждат в най-лошата ми светлина, а оттам-нататък мога да си правя спокойно само добро впечатление J

ПС: Час и половина след завършването на постинга, се оказа, че на капачката на мивката и е станало нещо, докато напористо съм хигиенизирала, в следствие на което до преди 5 минути бяхме леко наводнени /тук под леко се визира един шкаф, пълнен с вода, която се лееше тихо и кротко по пода/... мдам... а казах, че съм уж на сигурно място у дома, а?... а сега ще спя пак на онова шантавото легло J






Тагове:   път,   край,   неочакван,   доза,


Гласувай:
0



1. анонимен - ДК:..
22.02.2007 22:32
Шмат.. Глей де въриш :Р
цитирай
2. andreytcho - пакостинкеееее ти май си единствената жена
22.02.2007 23:56
която ме побърква само докато я чета :)))

мммммммммм (няма да казвам нищо ти знаеш)
цитирай
3. nio - И последно купи ли матрак. Ако не си, ...
23.02.2007 00:03
И последно купи ли матрак.
Ако не си,намери някъде където продават дунапренени.Отговаря на всичките ти изисквания.12см дебелина на 140 см ширина е около 70 лв.Може да се навива и като се върже в това положение се носи без проблем.
И се спи супер.Няма и опасност някоя пружина да изкочи в неподходящ момент:-))
цитирай
4. pakostinka - Desify,
23.02.2007 00:31
опитвам... ма няма начин... трябва някой да ме шляпва по врата, че да се сафиресам и да гледам къде ходя, ма обикновено на бач хода сама :)))

Андрейчо,
ех, Андрейчо... направо нямам думи... а за другото...хмммммммм, знам ли си ? :РРРР

Нио,
мдамммммм, купих си матрак и събрахме целия блок, докато го качвахме... и не само тях... а иначе мерси за предложението, ама съм си взела такова легло, което иска специфична форма и разни там специални изисквания за матрака, та тези, леснопреносимите ама хич нямаше да ми свършат работа щото ако бях зела такъв и решетка и после като почна да се изнасям ще трябва да събирам цяла орда хамали... абе мани... така си се нареждам, че направо не е истина...
А пък ми гарантираха, че този матрак, който си взех бил със специални уплътнения и дъра-бъра, ама като си знам късмета още след няколко седмици, някоя ще ме набоде някъде... ма ако стане, със сигурност ще споделя и ще се псувам... гаранция... и мерси пак :)))
цитирай
5. nio - Голям майтап си:-)) Има решетки ...
23.02.2007 08:08
Голям майтап си:-))
Има решетки които се навиват,а и има легла които се сгъват.Нищо като смениш няколко квартири ще се научиш.Пък и никой не се е родил научен:-))
цитирай
6. pakostinka - Леле, леле, леле...
23.02.2007 10:43
ако това го знаех по-рано, колко панаири и сеири щях да си спестя :)))
Ама аз знам за сгъваемите легла, ама падам от тях - редовно... толкова редовно, че ходя насинена, още по-редовно :))), а за решетките... еми обогатих си общата култура, определено... ма какво да правиш - припряна мома - взех си голям и тежък матрак, ама пък е удобен :)))
Ама за следващата квартира ще ми трябват носачи, които вземат евтино, щото леглото ще си го нося навсякъде с мен... като част от чеизчето :)))
цитирай
7. nio - ;-))
23.02.2007 12:22
Не става въпрос за "походно" а за сгъваемо.
Представи си един механизъм за сгъваем диван,без дивана.Нещо подобно.С крака,пружинена мрежа и дунапренен матрак.В разгъррнат вид не се отличава от обикновенно легло.
цитирай
8. pakostinka - Хаха,
23.02.2007 12:42
представих си го и в представите си видях именно онова легло от което падам сутрин... ама аз на тези им викам походни такива, въпреки, че може би ми говориш за нещо друго :))))
иначе те разбрах, ама честно... нищо, че се изразявам малко неадекватно :))))
цитирай
9. sis - Мелейй,
23.02.2007 12:49
отвеяно момиче, ако искаш да останеш жива в София, оглеждай се ей.
И аз съм си шматка, ама...за това мисля да оцелявам в по-малък град :):):)
цитирай
10. pakostinka - А Сис,
23.02.2007 13:07
те тези неща ми се случваха и в малкия град и за мое щастие оцелях, така че и тук ще е така... ма да знаеш не е от мястото, от човека е :)))
цитирай
11. sis - да ве,
23.02.2007 13:40
то ясно, че е от човека. Но в големия град е по-опасно. Но...щом до сега си оцеляла, би трябвало и с това да се справиш :):):):)

Странно ми е само, как може да си толкова отнесен човек, а пък постоянно планове да правиш. Значи ги помниш и следваш. Но...то тази разсеяност...по улиците, е май любопитство към всичко, а не разсеяност. :):):)
цитирай
12. pakostinka - Те плановете са ми малко като професионална деформация,
23.02.2007 13:53
ама ми се разминават много плановете в работа и плановете в личния живот :)))
А иначе - разконспирира ме... любопитна съм, ама съм и разсеяна и съм всезнайка и като добавиш и опасностите в големия град и става мазало, ама голямо мазало :))))
цитирай
13. outfaced - лудница братче :)
23.02.2007 19:31
земи се наспи поне сега кат бял човек ... на новия матрак де.

Пък да ти кажа при избора мисля са ти убегнали някой ключови креитерии ... като пружиниране, тенденция към скърцане и други интимни подробности ...
Та щах да ти препоръчам латексов матрак, ама виждам вече си се оборудвала.

Иначе подхода ти за запознансто винаги е бил много как да кажа, директен :) (crashy демек ... )
цитирай
14. sunset - Щастливка!
23.02.2007 20:03
Поне знаеш откъде са ти синините :)))
Аз редовно откривам некви по мене, ма и идея си нямам откъде са, нито спомени... :)))
цитирай
15. pakostinka - Ей, Outfaced,
28.02.2007 14:27
аз и латексовите си ги проучих, ама... явно съм забравила най-важните критери и затова, не съм им обърнала особено голямо внимание... а за подхода ми... да така е - лудичък е, ама пък съм запомняща се :)))
Сънсет,
сега вече имам и такива като твоите, т.е. с неустановен първоизточник :)))

Фил,
поздрави и от мен... ;)

Ей, Ти1961,
радвам се, че съм те разсмяла... айде твоят ден да е много по-усмихнат, а вечерите много по-топли ... всъщност още по-топли и още по-усмихнати :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938128
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170