2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3145 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2007 09:19
Оф... добре де... почвам да мрънкам...
Винаги съм била известна с невероятния си късмет. За какво ви говоря ли? Ами за това, че съм суеверна и че ако вървя по улицата, точно пред мен ще мине някоя черна котка... или пък, че обикновено като отида да пазарувам нещо, то /нещото/ свършва точно преди мен /това е истина, нищо че живеем в 21 век... обикновено така става с кафето или пък с едни мои много любими солени бисквити/... имам в предвид и това, че съм единственият човек, сред познатите си, който са го блъскали /леко/ автомобил, автобус и трамвай... глобявали са ме във влак, за тютюнопушене в неправилната част на коридора... обикновено, като седна на компютър и нещо му става и започват да ми излизат едни прозорчета, ама в несвяст и то без да съм теглила порно или да съм подавала необичайни команди... спират ме и ме заговарят много луди... редовно падам от леглото /даже тази сутрин ми се случи, ама това е друга тема/... един пиян приятел, реши да паркира една кола и я заби в бунгало, пълно с полицаи, след което всички започнаха да си говорят с мен и да ми казват как не можело да карам в нетрезво състояние /добре, че не бяха агресивни и не ме набиха, нищо че не ми повярваха, че не съм карала аз/....и т.н. та искам да си мрънкам... ама искам да мрънкам и другите да ме разбират... и да показват разбиране... и да ме потупват по раменцето... така, че... можете да го правите, но моля ви се – не го правете силно, че съм вери чувствителна и може да ми останат синини J... така, че... нежно...
Та така... днес искам да мрънкам /както вече споменах няколко пъти/, относно работата си... ето има-няма две седмици и аз почнах да намирам кусури. За да ме разберете по-ясно, искам да спомена, че има няколко групи хора, които съм ненавиждала винаги, а те са както следва:
- Селяни, които се самоопределят като потомствени аристократи и се надуват като пуйки преди Деня на благодарността...
- Мързеливи хора, които чакат някой друг да им свърши работата...
- Подлизурковци, които са склонни да оближат всеки задник, стига това да им донесе някакви облаги...
- Лицемерни малки копеленца и кучки, които никога в живота си не са били искрени с никого, включително и с теб...
- Мръсни и долни интриганти, които живеят само и единствено, за да ти вгорчат живота и да ти го „турят” болезнено...
- Други – в тази група попадат разни типове и типки, които стандартно понасям, но има дни, в които ми се събира много и не искам да се доближават на километри от мен... не искам да пояснявам, защото всеки може да попадне там, включително и някой човек, когото обичам много J
Сега да се върна към мрънкането си.... в офиса работим 5 души... жени. Нямам нищо против жените, ама като се съберат много на едно място става лошо, а като са само жени е изключително опасно... всички са на възраст 40+... това е прекрасно, те са успели, реализирали се и мога да уча много, ама наистина много от техните опит и професионализъм, само където малко по акъл и желание да правим глупости сме много далече една от друга – направо на светлинни години. Като тръгнах да слагам разни работи по стените ме гледаха странно и казваха: „Ех, младото си е младо – виж как се старае и какви чудеса прави”... та за това ви говоря... не споделят ентусиазма ми, който според мен не е толкова младежки, колкото породен от типа ми висша нервна дейност, ама айде...
Та... жени с опит и много неща, на които да ме научат, ама са само жени. Друго си е да си има поне един мъж – може да е смотан, ама е мъж – мисли различно, действа различно и най-вече влияе различно... пък и аз съм свикнала да работя с мъже и ми липсват... ма не е това нещото, за което искам да мрънкам.
От всичките жени, с които работя, само една не ме кефи... не ме кефи, защото попада в две от мразените от мен групи – надута аристократка и мързелива тьотка... добре де... беше ми ясно, че в стадото винаги има такива овце и че трябва да го приема и да свиквам, ама се оказа, че това е жената, с която трябва да работя непрекъснато... ужасно... тя притежава всички качества, които по подразбиране не харесвам в хората – надута, обичаща интриги, подмазваща се, доста некомпетентна, параноясваща, пазари се все едно е на Капалъ чарши /или както там се пише/ и мързелива... ама много мързелива...
Днешният ден беше кошмарен... никога не съм се оплаквала от това, че имам много работа, напротив, колкото повече, толкова по-организирана съм, защото иначе се разхайтвам и правя всичко в последния момент. Та днес беше един ден, в който имах 100 ангажимента – разговори с хотели, подписване на договори, писане на писма, подготвяне на материали, договаряне с партньорски организации, издирване на министерски служители /отново/ и т.н.
На фона на цялата тупурдия, която изтопурках, тая леля не успя да направи една декларация за един ден и не само това, през половината от времето, стоеше опнала се на терасата и се препичаше на слънце... и не само това - правеше ми забележки за неща, които съм направила и които са правилни, ама просто тя не е особено компетентна... и не само това - каза ми че не мога да работя на компютъра и /наложи ми се, щото моя е толкова зле, че един файл не можех да оправя/... и не само това – имаше ангажимент да проведе три /повтарям ТРИ/ телефонни разговора, които бяха много важни, за да продължа работата си, но не го беше направила и когато и напомних, че беше неин ангажимент, ми се одзвери като за световно и ми каза много сърдито и назидателно „Тука няма мои, твои ангажименти – всичко е общо”... е, ок де... проблем няма... аз съм фен на екипната работа, ама в нея си има също регламенти и си има ангажименти, които отделните хора да изпълнят и от чието изпълнение другите зависят... ама явно тя този урок го е пропуснала...
Та исках да мрънкам... нека го направя... как може от всичките хора е офиса, аз да трябва да работя точно с тази, която ми пасва на натюрела най-малко? Не стига, че сме в една стая, ами навсякъде трябва да ходим двете... понякога се радвам, че я мързи толкова много /рядко е - обикновено съм бясна/, защото това означава, че ще върша работата сама и поне ще си знам какво мога и какво не мога да правя и няма да имам една сърдита, надменна и крива леля на главата, която да ми дава акъл...
Ох, като заговорих за даването на акъли, искам да кажа, че напоследък има някаква конспирация срещу мен - всеки ме учи какво да правя, как да го правя и по колко пъти да го правя. Темите, разбира се са различни – едни мив говорят за проекти, други за начина, по който трябва да се държа с хората, трети ми дават акъл за мъжете, четвърти – за характера ми, пети за това как да си намеря мъж и да му народя прекрасни бебоци, шести ми казват какво да направя, за да се науча да готвя, седми ми дават акъл за това колко е важно да спра да пуша, осми за това как да шофирам, девети – за това как да пресичам, десети – какво да харесвам и какво не и т.н.
Абе като цяло, май в живота ми има огромно изобилие от хора, които са решили, че умственият ми багаж не е достатъчен за моето физическо и социално оцеляване и развитие и са решили да ме натоварят с част от техния, който явно им е в излишък.
Брях... само с умници и интелектуалци контактувам... и то такива дето ме подтискат с многото си акъл, от който чак има и за раздаване... пък и тая ми шефка и тя явно е от тях... оф... да си имам късмета... аман и бактън както се вика на село... и мрън - мрън, както си казвам аз..
Понякога искам да изкрещя fuck you people... I"ll survive .. without you
Ма пък животът ми е интересен и забавен, което ми дава основания да тормозя много хора с писанките си... аре, толкова от мен J
Ако имаш време след работа - запиши се на бокс (съвсем сериозно ти говоря!!!) - и един път в седмицата да ходиш, върши работа! Което е по-важно обаче - сдобий се по някакъв начин със снимка на тъпата ти колежка и като ходиш на тренировки - лепи я върху боксовата круша и налагай здраво! Ефектът е поразителен:)))
А сега ти пожелавам лека нощ - наспинкай се хубаво и на сутринта срази лелката с ослепителна усмивка! Поздрави! :)))
когато преди време започнах работа в настоящата фирма, още млад и зелен отидох в едно полу-държавно предприятие и останах изумен от трескавата атмосфера, която цареше там - за разлика от моя спокойно-лежерен офис, там бръмчаха копирки, хора търчаха между бюрата, оставяха едни листи и вземаха други, питаха се разни неща между бюрата, пишеха и умуваха, абе дейност бе! Бях очарован. Кой казва, че в държавните фирми било пълно с тунеядци и не се работело!!! Еуфорията ми продължи малко. Точно толкова, докато разбрах, че целта на цялата тази шумотевица е... как да кажа.... нелепа. Същността на вихрения процес се оказа ежедневната традиция всеки един от колектива да си купува по един вестник (всеки различен), след което кръстословиците и по забавните статии се размножават на ксерокс и си ги менкат. Честно. Убиха ме. Някои си ги пускаха и по факса, за да не излизат от стаите. И се питаха по телефоните за 4, водоравно. С времето открих двама по-работливи, единият от които след време си открехна своя фирма, а другият се премести. Останаха баш кръстословичарите. И сега са там. Някои чакат пенсия. Други нищо не чакат, ами просто си стоят. И фирмата си работи... И кучетата си лаят, и керванът си върви... Та какво щях да те поучавам? Нещо в смисъл: Или почвай да купуваш кръстословици, или бягай. Потапяй се в атмосферата или отплавай. Нещо от сорта.
Уф, не ми вървят сутрин поученията, не ми се получава нещо.
Иначе я разбих с усмивки... опраделено... цял ден и ще го правя всеки ден :))))
Краси,
това с кръстословиците е наистина уникално... ама наистина... подобно нещо чувам за първи път, но пък знам, че го има на много места... аз обаче мисля да остана, поне засега... имам нужда да развия малко търпението си и да каля нервите си, щото паленето от четвърт не е много положително качество... няма да се потапям в атмосферата, но искам да се науча да дишам и да се адаптирам... иначе поученията ти са много добри и даже изненадващо добре формулирани за часовата зона, в която си ги написал... ма аз съм мазохист - искам да се погърча, за да свикна и да стана още по-издържлива и твърда :))))
Танче,
ми аз си мрънкам... регулярно и качествено :)))... понякога го правя даже много саркастично и хапещо... много мрънкам, ама и аз като теб си върша работата и мрънкам през цялото време и не само оцелявам, ами и се забавлявам :))))
Байрака е вдигнат... няма да се давам на тьотките, я? Ама мисля сега стратегия за сразяване... при мен безразличието е невъзможно - аз или се кефя или се дразня на някого, пък на таз баба много и се дразня, та да видим кой от уроците на Сун Дзъ ще последвам :)))
Андрейчо,
и аз предпочитам мърррррррррркане, пред мрънкане.... ма ако реша да те потърся, дали ще успея да се свържа с теб... то така се предлагаш, че имам чувството, че или ще ми дава заето телефончето или ще те секна в много сюблимен момент /недай Боже/... та, много ще си мисля, преди да те потърся :Р
ти се реши да звъннеш не ме мисли :)
22.02.2007 16:46
Андрейчо,
значи ако не ми отговориш на момента да продължа да звъня, че да се постигне ефекта 2 в 1, така ли? :)))
фалкнер,
за моите лични проблеми ми пука на мен самата, което според мен е достатъчно основание да си пиша за тях в моя си блог. Не се опитвам да ангажирам никой, който не желае, а и няма да пиша за никого... а че имам комплекси - имам, но явно ти си успял да се пребориш с тях... би ли споделил рецептата или е твърде нарцистично искане от моя страна?
За спирането - няма да стане, щото съм запалила моторетката, за почиването - нямам нужда, а за пускането на нещо от общ интерес ... хм, защо ли съм се заблудила, че мога да пиша за каквото си искам и за това, което ме вълнува и че няма ограничения за темите на постовете? Ех, ама освен комплексирана и нарцистична съм и проста... да взема да се гръмна си мисля :)))
А за дишането и преследването - ти го каза... а аз не мога да не се съглася с теб, защото явно ти си много по-експертен от мен, особено за нещата, които ме вълнуват... а за това ти благодаря искрено.
Краси,
ти определено си шемет и съм те признала :)))
А специално за теб, имам поредната доза писанки :)))
А не може ли да се откопчиш от тая лелка? АКо не сега, по нататък.
:):):)))))
А иначе, ще се откопча... ще измисля нещо... ама ще е по-нататък... абе то и тук е една каша, че направо си е ебало майката, ама умението ми да се забърквам в такива е развило и умение да си ги сърбам и изхвърлям или пък да ги готвя наново :)))
Ама ще се оправя... и определено ще си измисля нещо и дистанцията ще бъде създадена, ама засега... няма начин... нищо, то това пак е яко щото си калявам нервите и свиквам... то не може винаги на моята или винаги да има и мъже... трагично, но факт :))))
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)