Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2007 17:00 - Със сто чадъра на кръстовище...и за опасностите, които крият малките умбрели
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2106 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2007 00:28


Хм... интересно и екстремно изживяване си е да ходиш на работа в дъждовна сутрин. Още по-интересно е да го правиш, когато си станал в 6.30 да изпращаш част от съквартирантите, които заминават за Дания, в града на Хамлет, а ти си оставаш тук. Нищо…тъкмо пък ти остава повече време за сутрешните душове, кафета, блокове и преглед на печата… Не това, обаче е топика ми днес… 
Искам да поговоря за тълпите…за тълпите софиянци, респективно и българи, въоръжени с чадъри, чадърчета и чадърища. Обичайно обичам дъжда... Още по-обичайно не използвам чадър… Най-обичайно и идиотско – винаги, обаче си нося умбрелката – джъст ин кейс :), защото са ме заливали порои и са ме били градушки, а пък си е страшно да те дънят ледени кубчета по главата /не че чадъра пази, ама все пак – може да заблуди някоя ледена топка/. Та по темата…. 9.40 е…аз закъснявам за работа, защото реших да изчакам съквартиранта си и да тръгнем заедно към центъра на градото и съответно изтървахме метрото, което си хващам стандартно, а с него може би и мъжа на живота ми /това е свежа и добронамерена закачка към малката фея и нейната история/. Интересна е причината за изтърването на милото влакче, но няма да я споделям, щото не искам да злепоставям сладурите, които ме обграждат и най-вече – четат :)) 
Та… качвам си се в метрото… в момента на своето позициониране, закачам без да искам блузата на една леля, която нещо ми изръмжа /абе нещо ми ръмжат, пък аз съм толкова позитивна :(/ - аз и се извиних, ма тя нещо почна да ме обсъжда… бе майната и… та… на излизане от подлеза на Сердика, в един момент усетих нещо твърдо в стомаха си. Помислих си, че сигурно пак съм отнесла някой и че ще си получа поредната доза мърморене, ама пробождането се повтори… Колкото и елементарна да е логиката ми, стигнах до извода, че обекта, който ме пробождаше се движи. Погледнх надолу и видях един чадър със стабилна дървена дръжка… абе красота… аз наистина обичам такива чадъри. Нищо не казах, даже не сигнализирах на приятелчето, с което се катерихме заедно по стълбите… просто се отместих и продължихме да обсъждаме особеностите на градската среда. Вървейки към Витошка, на кръстовището на църквата Св. Неделя, огромна част от минувачите, решиха да използват червения светофар, за да си разтворят чадърите…. Ммммм, какво вълшебство… понеже като ръст съм със средностатистически размери се оказа, че моята особа и най-вече моята глава пречи на свободното разтваряне на поне 5 чадъра. Та чадърите се разтвориха, повлякоха част от гривата, която обичайно се нарича коса, единият от тях закачи част от рамката на очилата ми, а трети направи опит да влезе в ролята на клечка за уши и да ги почисти, нищо че тази дейност я върших сутринта… в случая мен никой не ме питаше. Гордите собственици, на още по-гордите чадъри, даже и не забелязаха…просто защото смятаха, че се блъскат само и единствено в чадърите на другите хора. Еми, както и да е…оцелях… абе това беше хубаво и определено вече си имам едно на ум за чадърите и червените светофари… :)
 Не позволих опитите за разваляне на прическата ми да развалят настроението ми и продължих напред по централните улици, като даже си свирках с устенца и си се усмихвах доволно и предоволно :)
 Започнах да наблюдавам хората с чадъри, ама ми беше малко трудно, защото си бях свалила очилата, тъй като все още не съм монтирала чистачки и нагреватели на стъклата. Та, както си зяпах, реших, че чадърите са едни изключително мултифункционални предмети, които можеш да използваш по предназначение и не по предназначение… ма можеш да си ги меткаш както си искаш, да се правиш на разсеян чук и след като инвалидизираш човека с чадър да му се извиниш и да кажеш, че всичко е било “без да искаш” :)))
След великото умозаключение номер 1, стигнах до следващия си извод и долупосочена класификация на опасностите, които са свързани с чадърите: 

1. Винаги има вероятност да го забравиш в автобуса, метрото или в някое заведение. В случай, че го забравиш в заведение и се върнеш си е доста срамно за собственика на въпросния чадър, защото на всички им става ясно, че има нещо твърде разсеяно и отнесено в погледа му и посетителите се усмихват някак особено, когато те видят да излизаш, носейки въпросното нещо :)))

 2. Може да се счупи – аз специално си имам много богат опит с чадъри, чийто механизъм е отказвал да се задейства…ама отказът е бил категоричен и необратим… просто са се чупили… и се налага сам да си държиш и дръжката на чадъра и периферията, или пък мобилизираш цялата си изобретателност и измисляш някакъв вариант за временно решаване на проблемната ситуация. Имам много познати, с чадъри, които са били обръщани и съответно счупвани от твърде силния вятър, като най-много такива истории чух покрай приятеля ми ураганът Кирчо :))

 3. Може да не е в тон с облеклото– аз като една суетна мома, държа аксесоарите да пасват идеално на цветовата гама и десени на дрехите ми. В случая, малкият чадър се явява аксесоар. За да бъдат дамите и господата стилни, а не като нескопосни петна на улицата, решенията на този проблем са две – или да се направи бърз шопинг и да се осигурят чадъри в различни шарки и цветове, та да има поне 10 чадъра в дома и да има богат избор или се вземе един, ама да е унисекс и универсален като цветове. Аз лично съм имала ситуации, в които съм се разхождала по централни улици, с искрящо розов чадър на лилави цветя, облечена в костюм и искам да споделя, че усещането никак, ама никак не е готино. След този случай си купих един чадър, който е унисекс, ама забравих да си го взема при великото изселване… всъщност оставих го, щото е много голям. 

4. Заема твърде много място и се заклещва – любимият ми унисекс чадър не може да се сгъва. Прилича на черно-бял бастун с метален връх. Когато тръгна с него, чантата с компютъра и дисагите, които наричам “дамска чанта” и ако дъждът е спрял, ми е изключително трудно да координирам движенията на всичките си крайници, така че да не ударя някого или да не се заклещя между някои коли. Обичайно смешна гледка е излизането ми от такси с всичките тези чанти, когато чадърът се заклещи между вратата, а чантата ми падне от рамото и аз заема позата на ударена с парен чук самодива. 

5. Всеки чадър, като се разгъне заема площ, която не винаги е свободна. В следствие на това разгъване е вероятно да се избодат очи, без да е заявено желание за изписване на вежди. Твърде вероятно е да бъде боцната нечия глава или развалена стилна дамска прическа.

 6. Може да бъде нанесен удар на неподходящо място – в зависимост от височината на собственика и на пешеходецът, който върви пред.след него, може да бъде нанесен поразяващ удар с чадър от областта на гърдите, до колената, като от личен опит знам, че чадърите са изключително опасни, когато има много хора, които изкачват стълби, защото тогава може да има трайно сбогуване с някой зъб или разцепване на устна. 

7. Друго – това тук е свободно пространство за допълване и коригиране…. 

Аз спирам с одисеите за чадърите, ама довечера ще ходя на пазар, та да видим там какво ще ми се случи – най-много да ми падне някоя зелка на главата, ама няма страшно щото на мен капацината ми също е като зелка, така че ще се срещнат две сестри :)))

 Айде… усмивки и много, много късмет с чадърите, пък ако ви халоса някой… проверете за щети и ако няма много големи, просто отминете… те чадърите са малко своенравни и странни, ама са толкова шарени :))



Гласувай:
0



1. wildroses - цяло приключение :)))
12.02.2007 17:21
А когато минаваш през тясно пространство и трябва да се разминат три чадъра, става много интeрeсна гледка. Аз така веднъж си минавах, ама не ми дадоха мигач и стана чадърения сблъсък..че и ме изгледаха странно, все едно аз съм била виновна :)))
Успехи в дъжда и отбраната ;)
цитирай
2. andreytcho - Лудница !!!
12.02.2007 20:34
в тая твоя глава ей :Р

цитирай
3. pakostinka - wildroses,
13.02.2007 00:34
ма тея дето управляват чадърите трябва на психотест да минат, щото май нещо не им е наред...че и посоките бъркат... а пък за маневрите, преценяването на разстоянията и даването на предимство не си говорим...това са химери... :)

Andreytcho, само в главата ли? Питай хората, с които живея - тях страх ги хваща като им кажа, че отивам някъде... в събота ме издирваха, ама ме е срам от тая случка и няма да споделям :))... та исках да кажа, че лудницата е навсякъде, където отида, какво да правиш - карма :))

цитирай
4. bamby13 - :-)))))
13.02.2007 09:54
Момента в който някой около теб си отваря неизсъхнал чадър също е достоен за описание. Малки студени капчици се разпръсват във всички посоки или затварянето му при влизане в грАДския транспорт-особено на тези с металния връх. ...от него водата пада директно в обувките- на собственика му или на стърчащите наоколо спътници...бррррр
да не говорим, за аналогията с вица..."Абе, то страшното настане когато го извади разтворен" :D
цитирай
5. tanque - ***
13.02.2007 14:53
хихи - бих казала даже е добре, че това, дето те е ръгало в областта на стомаха е било чадър - щото можеше да е нещо по- изненадващо - особено в градски транспорт, където хората си стават твърде близки и интимни още преди втората спирка:)
цитирай
6. анонимен - България е известна като страна на ...
13.02.2007 20:48
България е известна като страна на чадърите, макар че не е толкова дъждовна като Англия например. Всеки самоуважаващ се български тарикат си мечтае не за обикновен, а за политически чадър, за да не му се налага да дири подслон ако случайно завали дъжд от призовки. Диструбуторите са има няма стотина политически централи, специализирани в продажбата на такъв сорт чадъри, срещу скромни комисионни и изключително интересни за юридическата мисъл сделки тоже и услуги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940555
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170