2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 6892 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2007 13:04
Втори февруари. Паметен и значим ден... последният ми работен ден на мястото, което създадохме аз и много хора... място, в което вложих цялата си любов и видях десетки тийнейджъри да се превръщат в прекрасни и достойни граждани на родната ни страна /доколко тя го заслужава – това е друг въпрос/... всъщност, оказа се че съм имала и имен ден, та от човек, който доскоро нямаше нито един имен ден се превърнах в такъв, който има три и не знае кога и как да празнува, но пък все пак това си е готин празник, който можеш да празнуваш три пъти в годината...
Та така... по същество...
Петък ми беше един ден, в който се прощавах с много хора, видях много сълзи в чуждите очи, обещавах, че ще минавам да виждам хората и знаех, че може би ги лъжа и няма да го направя... ден, в който ми правиха инвентаризация и се срещах с кмета... ден, в който се смях, плаках и благодарях за любовта, с която ме обгръщаха всички... ден, който никога нямаше да забравя, а защо...ето защо...
В късният следобед, когато бях приключила с всички срещи и прощавания се върнах в центъра... на входа видях едно хлапе, което беше почти разплакано и аз поисках да разбера какво е станало и защо една такава принцеса като нея, реве... запалих цигарка и започнах със стандартната си психотерапия J... след половин час, аз пожелах да влезем вътре, а там... там ме чакаха 30 тийнейджъра с шампанско и балони, които толкова прекрасно изкрещяха „Изненада”, че аз наистина бях зашеметена... Започнаха да гърмят бутилките със шампанско, спукаха балоните, подариха ми три от тях и замлъкнаха... тогава едно от момичетата взе думата и каза: „Мила, Радост, искаме да разлеем шампанското в чашите и искаме да ни произнесеш една от твоите мъдри, насърчителни и сърцераздирателни речи... искаме да го направиш за нас... за последен път... искаме да го направиш с цялото си сърце, така че да го запомним и никога да не го забравим...”
Замълчах... не знаех какво да кажа... това беше един от моментите, които просто трябва да изживееш и на които да се отдадеш изцяло... те започнаха заедно да крещят „Реч, реч, реч, реч, реч...”, а аз се разплаках... едно момче се усмихна и каза: „Искаме реч, а не рев, така че започвай кака” J... и аз започнах... заговорих... думите излизаха от устата ми по начин, по който не ми се беше случвал. Те извираха от сърцето ми... от едни дебри, които бяха и винаги ще са запазени за тях... говорех за мечтите, за това че те наистина се сбъдват, ако го пожелаеш... говорех им за вярата в себе си и как не можеш да успееш ако не вярваш... говорих им за това колко много са ми дали и че ако съм им върнала поне част от това, което съм взела ще съм изпълнила мисията си... говорих им за това колко уникално е да видиш как един млад човек израства пред очите ти и че едва ли има човек, който се гордее повече от мен с всичко, което те са постигнали...казах им колко е важно да знаеш къде искаш да стигнеш, а също така, че е много по- важно да не забравяш от къде и с кого си тръгнал... казах им, че няма да забравя, че сме тръгнали заедно...
Не издържах... видях сълзите в очите им... беше като погребение... като погребване на скъп и любим човек, но с почести... беше прощаване – дълго и сладко... казах им „Наздраве” и удавих сълзите в шампанското, което искреше в чашата ми.
След като си казахме „Наздраве”, те се усмихнаха и казаха, че имат няколко изненади за мен. Първата беше огромна торта... красива, пухкава и прекрасно изрисувана... по средата с красиви червени букви беше написано „Обичаме те, Радост”. Сложиха я пред мен и ми казаха, че дълго са се чудили какъв да бъде надписа на тортата... не са знаели как да изразят всичко, което мислят и чувстват към мен... не са знаели дали да ми благодарят или да ми кажат как няма да ме забравят... чудели са се много дали да ми напишат, че държат ужасно много на мен или че съм човекът на когото искат да приличат поне малко... казаха ми, че има две неща, които трябва да зная, а те са че ги вдъхновявам, за да преследват мечтите си и че съм техният модел за подражание... вече не можех да сдържам сълзите си - нямах сили за това – обожавам ги... и сега, когато пиша това усещам колко много ми липсват... казаха ми, че са решили да напишат, че ме обичат защото именно това са думите, които изразяват всичко, което мислят за мен и че това са думите и чувствата, които искат никога да не забравям.
След тортата имах и още един подарък... прекрасна снимка в рамка... черно-бяла снимка, на която се усмихваха 30 малки слънца... снимка, на която усмивките бяха специално за мен... снимка, която беше направена с много любов, а за да бъде такава, каквато ми я подариха се е наложило да ходят в Габрово, защото в моя град не е имало рамки, които да я направят съвършена... погледнах снимката... не беше важна рамката – важни бяха хората на нея. Когато им казах това, те ми отговориха, че съм ги учила, че са важни детайлите и малките неща и че това е едно от многото неща, които са научили от мен...
Помолиха ме да я обърна... на гърба и беше написано „Радост, ти си най-добрата”, като „Р”-то в „добрата” беше добавено в последствие, тъй като някой го беше изял J. Усмихнах се, защото това правеше нещата съвършени – тази малка грешка...тази снимка... тортата... шампанското... усилията, които бяха положили... самоорганизирането, което ми бяха показали... уроците, които бяха научили...
Горда съм, ужасно много се гордея с тези деца, защото те са уникални – искрени, истински, преми и толкова чувствителни...
После започна купона. Сълзите свършиха. Имаше танци, бой с торти, поздрави, дуетни изпълнения, много прегръдки и акробатични изпълнения...
Подариха ми песен, която се казва „Приятели”...песен, в която се пее за това, че ако ти остане един приятел, сърцето ти остава там... направихме кръг... едно от децата се провикна и каза „Нека всеки да каже нещо на Радост... още нещо, което няма да забрави”... да, няма д го забравя... няма да забравя усещането, няма да забравя тях и никога няма да забравя какво е чувството да се чувстваш толкова обичан, че на моменти да си мислиш, че не можеш да поемеш повече и че ще се пръснеш... не искам да го забравям... няма да го забравя, защото такива хора не се забравят... те ти липсват, но не се забравят...никога J
500 най-добри песни според БгРадио № 218
Глобалната икономика с най-нисък ръст от...
Пожелавам ти да изживееш... да ти предстоят още такива моменти ... на непосилно много обич и чувства! На шампанско и сълзи...
... и на бой с торти ;-))))))))))
Подарявам ви много усмивки
Чудесна си!:)))
А за дерзаенето...мда...опитвам се... :)
Поздрави и усмивки :)))
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)