Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2007 00:07 - Най-хубавият подарък за раздяла
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6892 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 08.02.2007 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Втори февруари. Паметен и значим ден... последният ми работен ден на мястото, което създадохме аз и много хора... място, в което вложих цялата си любов и видях десетки тийнейджъри да се превръщат в прекрасни и достойни граждани на родната ни страна /доколко тя го заслужава – това е друг въпрос/... всъщност, оказа се че съм имала и имен ден, та от човек, който доскоро нямаше нито един имен ден се превърнах в такъв, който има три и не знае кога и как да празнува, но пък все пак това си е готин празник, който можеш да празнуваш три пъти в годината...

Та така... по същество...

Петък ми беше един ден, в който се прощавах с много хора, видях много сълзи в чуждите очи, обещавах, че ще минавам да виждам хората и знаех, че може би ги лъжа и няма да го направя... ден, в който ми правиха инвентаризация и се срещах с кмета... ден, в който се смях, плаках и благодарях за любовта, с която ме обгръщаха всички... ден, който никога нямаше да забравя, а защо...ето защо...

В късният следобед, когато бях приключила с всички срещи и прощавания се върнах в центъра... на входа видях едно хлапе, което беше почти разплакано и аз поисках да разбера какво е станало и защо една такава принцеса като нея, реве... запалих цигарка и започнах със стандартната си психотерапия J... след половин час, аз пожелах да влезем вътре, а там... там ме чакаха 30 тийнейджъра с шампанско и балони, които толкова прекрасно изкрещяха „Изненада”, че аз наистина бях зашеметена... Започнаха да гърмят бутилките със шампанско, спукаха балоните, подариха ми три от тях и замлъкнаха... тогава едно от момичетата взе думата и каза: „Мила, Радост, искаме да разлеем шампанското в чашите и искаме да ни произнесеш една от твоите мъдри, насърчителни и сърцераздирателни речи... искаме да го направиш за нас... за последен път... искаме да го направиш с цялото си сърце, така че да го запомним и никога да не го забравим...”

Замълчах... не знаех какво да кажа... това беше един от моментите, които просто трябва да изживееш и на които да се отдадеш изцяло... те започнаха заедно да крещят „Реч, реч, реч, реч, реч...”, а аз се разплаках... едно момче се усмихна и каза: „Искаме реч, а не рев, така че започвай кака” J... и аз започнах... заговорих... думите излизаха от устата ми по начин, по който не ми се беше случвал. Те извираха от сърцето ми... от едни дебри, които бяха и винаги ще са запазени за тях... говорех за мечтите, за това че те наистина се сбъдват, ако го пожелаеш... говорех им за вярата в себе си и как не можеш да успееш ако не вярваш... говорих им за това колко много са ми дали и че ако съм им върнала поне част от това, което съм взела ще съм изпълнила мисията си... говорих им за това колко уникално е да видиш как един млад човек израства пред очите ти и че едва ли има човек, който се гордее повече от мен с всичко, което те са постигнали...казах им колко е важно да знаеш къде искаш да стигнеш, а също така, че е много по- важно да не забравяш от къде и с кого си тръгнал... казах им, че няма да забравя, че сме тръгнали заедно...

Не издържах... видях сълзите в очите им... беше като погребение... като погребване на скъп и любим човек, но с почести... беше прощаване – дълго и сладко... казах им „Наздраве” и удавих сълзите в шампанското, което искреше в чашата ми.

След като си казахме „Наздраве”, те се усмихнаха и казаха, че имат няколко изненади за мен. Първата беше огромна торта... красива, пухкава и прекрасно изрисувана... по средата с красиви червени букви беше написано „Обичаме те, Радост”. Сложиха я пред мен и ми казаха, че дълго са се чудили какъв да бъде надписа на тортата... не са знаели как да изразят всичко, което мислят и чувстват към мен... не са знаели дали да ми благодарят или да ми кажат как няма да ме забравят... чудели са се много дали да ми напишат, че държат ужасно много на мен или че съм човекът на когото искат да приличат поне малко... казаха ми, че има две неща, които трябва да зная, а те са че ги вдъхновявам, за да преследват мечтите си и че съм техният модел за подражание... вече не можех да сдържам сълзите си - нямах сили за това – обожавам ги... и сега, когато пиша това усещам колко много ми липсват... казаха ми, че са решили да напишат, че ме обичат защото именно това са думите, които изразяват всичко, което мислят за мен и че това са думите и чувствата, които искат никога да не забравям.

След тортата имах и още един подарък... прекрасна снимка в рамка... черно-бяла снимка, на която се усмихваха 30 малки слънца... снимка, на която усмивките бяха специално за мен... снимка, която беше направена с много любов, а за да бъде такава, каквато ми я подариха се е наложило да ходят в Габрово, защото в моя град не е имало рамки, които да я направят съвършена... погледнах снимката... не беше важна рамката – важни бяха хората на нея. Когато им казах това, те ми отговориха, че съм ги учила, че са важни детайлите и малките неща и че това е едно от многото неща, които са научили от мен...

Помолиха ме да я обърна... на гърба и беше написано „Радост, ти си най-добрата”, като „Р”-то в „добрата” беше добавено в последствие, тъй като някой го беше изял J. Усмихнах се, защото това правеше нещата съвършени – тази малка грешка...тази снимка... тортата... шампанското... усилията, които бяха положили... самоорганизирането, което ми бяха показали... уроците, които бяха научили...

Горда съм, ужасно много се гордея с тези деца, защото те са уникални – искрени, истински, преми и толкова чувствителни...

После започна купона. Сълзите свършиха. Имаше танци, бой с торти, поздрави, дуетни изпълнения, много прегръдки и акробатични изпълнения...

Подариха ми песен, която се казва „Приятели”...песен, в която се пее за това, че ако ти остане един приятел, сърцето ти остава там... направихме кръг... едно от децата се провикна и каза „Нека всеки да каже нещо на Радост... още нещо, което няма да забрави”... да, няма д го забравя... няма да забравя усещането, няма да забравя тях и никога няма да забравя какво е чувството да се чувстваш толкова обичан, че на моменти да си мислиш, че не можеш да поемеш повече и че ще се пръснеш... не искам да го забравям... няма да го забравя, защото такива хора не се забравят... те ти липсват, но не се забравят...никога J

 





Тагове:   най,


Гласувай:
0



1. isis - :)
08.02.2007 00:22
Много ти се радвам понякога, четейки блога ти!
цитирай
2. marsfreak - Сентиментален десант над реалноста
08.02.2007 03:19
Немој бе толку да не разнежнуваш, како потоа да се справуваме со секојдневието? Ова е сентиментален десант над реалноста. ;)
цитирай
3. streetsmart - Ех, че хубаво!
08.02.2007 09:15
Прекрасен начин да си спомняш за тези години и да забравиш горчилката, заради която си решила да си тръгнеш. Имаш с какво да си горда :)
цитирай
4. andreytcho - разчувствах се....
08.02.2007 09:23
толкова много обич, наистина си Радост за хората
цитирай
5. boyoto - Сега вече
08.02.2007 09:47
със сигурност знаеш колко много си им дала. Нека това те крепи и прави по-щастлива.
цитирай
6. ady - Просълзи ме
08.02.2007 10:03
от РАДОСТ:)
цитирай
7. tera - прочетох го
08.02.2007 12:06
с усмивка (добронамерена, разбира се), няма нужда от повече думи, всичко си казала...:)
цитирай
8. candysays - Прекрасен постинг, мила! :)))))
08.02.2007 17:55
Благодаря че си го споделила тук с нас, (както правя и аз понякога), радвам се за теб... и че си запечатала момента така хубаво и ясно в съзнанието си- и този постинг е помогнал за това :)

Пожелавам ти да изживееш... да ти предстоят още такива моменти ... на непосилно много обич и чувства! На шампанско и сълзи...
... и на бой с торти ;-))))))))))

цитирай
9. pakostinka - Радвам се,
08.02.2007 23:28
че съм ви подарила малко радост...пожелавам ви да изживявате много такива моменти, защото те помагат и те карат да продължиш напред. Помагат ти наистина да забравиш горчилката и да не забравяш защо живееш и за какво живееш :)
Подарявам ви много усмивки
цитирай
10. candysays - :-)))
09.02.2007 09:55
Връщаме няколко (усмивки) :))))))))))))))
цитирай
11. mmmmmmmmm - :)
11.02.2007 11:21
Браво!
Чудесна си!:)))
цитирай
12. jiovanio - Дерзай!
12.02.2007 02:32
Готина си, Радост. Дерзай!
цитирай
13. pakostinka - Хей,
13.02.2007 16:43
не аз съм чудесна - вие сте...:)
А за дерзаенето...мда...опитвам се... :)
Поздрави и усмивки :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938147
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170