Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2007 10:23 - За човешките ресурси и малките населени места...опит за систематизиране - неуспешен. Резултат: поредният хаос
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2020 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Искам днес да поразсъждавам за човешките ресурси или по-точно за квалифицираната работна ръка. Първо искам да кажа какво разбирам под квалифицирана работна ръка, човешки ресурс или там каквито и да се термините, които се използват. За мен това са хора, които имат образование, съответстващо на професионалната област, в която се развиват /незадължително условие/, такива които владеят много добре поне един западен език /втори ги издига високо в класациите/, имат желание да се развиват и насочват енергията си за личностно и професионално развитие и съответно и за фирменото или институционалното такова. Най- важното условие за мен, обаче е мотивацията им – да имат мотивация да вършат дадена работа, като основният мотивиращ фактор за това да не са парите – те просто да бъдат инструмента, който използват, за да живеят спокойно и да продължат да се развиват.

 

Напоследък /всъщност никак не е напоследък, а с последните 15 години/ всички говорят за „изтичането на мозъци” и за недостига на експерти в дадени области – всъщност май във всички сфери се наблюдава дефицит на специалисти /лично мнение/, като за това се отчита ниската работна заплата, която се получава.

В момента имам възможност да наблюдавам, как вече трета седмица не може да се намери човек, който да заеме работното място, което освобождавам. Тази ситуация е създадена, не защото съм изключително квалифицирана, а защото на пазара за свободна работна ръка няма специалисти. Ситуацията се усложнява и от факта че населеното място, за което става въпрос е малка община и естествените процеси на емиграция са повлияли по такъв начин, че младите специалисти на възраст 25 – 35 години, просто ги няма защото възможностите за развитие са почти нулеви, ако не играеш по фамилните правила на фамилната фирма, или пък ако ги има то те вече са заети и съответно добре заплатени.

 

В този ред на мисловни главоблъсканици стигнах да извода, че когато се говори за квалифицирана работна ръка е важно да се разграничат ситуациите и да се говори поотделно за малките, средно големите и големите градове в страната. Според мен е важно да не се обобщава. Аз имам наблюдения върху ситуацията само в малките градове, а тя е повече от трагична. Какво имам в предвид...ето започвам да обяснявам J

 

Преди два дни, пих кафе с една моя приятелка, която работи в една от фирмите в моя град, за която се носят легенди в цялата страна за високите работни заплати, за ефективните управленски решения, които се вземат, за огромното щастие, което изпитват служителите и т.н. Да, ама това са си само легенди. От около една година, в тази компания текът процеси на преструктуриране, а вкарването на нови технологии налага и освобождаването на част от заетата работна ръка. Похвално решение на съответното ръководство е ясното заявяване, че няма да освобождават никой от служителите, които „вече не са нужни” а желанието им да ги преквалифицират и насочат в други отдели. До тук бяхме с хубавите неща...какво се случва в действителност? Хора, които са работили 10 и повече години във фирмата и са отстоявали нейните ценности и са се съобразявали с правилата на работа сбиват преназначавани на длъжности, които са меко казано унизителни за тяхната квалификация. В същото време по шуробаджанашка линия на съответните позиции се назначават лица, които нямат елементарна компютърна грамотност /говоря за тотално неумение за работа с Excel, която е задължителна за фирмата/ и никакви умения за справяне с работата. Дали това е липса на квалифициран човешки ресурс? Не! Това просто е типична черта на хората в малкия град – „да си уредим децата, пък тея дето могат и знаят да ги забием някъде до някоя тоалетна и да се гърчат...ма к’во ни пука за тея дето са бачкали 10 гидини – синчетата и любовниците са ни по-важни”.

В една такава ситуация, какъв е изборът на човека, който има квалификация и основателно самочувствие да смята себе си за добър специалист?

 

1. Да стои и да чака какво ще решат шефовете.

2. Да приеме унизителната нова работа, защото няма избор.

3. Да откаже да я приеме и да заяви, че предложената работа не съответства на компетенциите му?

4. Да напусне и да си търси друга работа в малкия град /невъзможно за изпълнение, защото всички се познават, а той става „черната овца”, която никой не иска да прибере в стадото си/

5. Да емигрира и да си търси работа в по-голям град.

 

 

Характерно за хората във възрастовата група 25 – 35 години е, че са все още необвързани /в повечето случаи/ и те определено избират вариант номер 5. Не казвам, че това е най-добрия избор, но просто в случая това е единственият такъв ако искаш да се развиваш, издигаш в йерархията, да си осигуриш спокойствие и да запазиш достойнството си.

 

Това отчасти обяснява пренаселването на големите градове и липсата на качествени човешки ресурси в малките такива. Никой от познатите ми, които са се изнесли в София, Варна и т.н. не са го направили без да опитат да се реализират тук, в малкия град. Да, обаче тук, в малкия град, важи правилото че „Ако майка ти и баща ти не са големи риби не можеш да плуваш в голямото море” и ти бият спирачки във всяко едно отношение. Друга причина за великото преселение на качествена работна ръка са ограничените възможности за развитие в тези населени места. Искам само да споделя, че аз например не мога да повишавам квалификацията си и да уча езици, защото просто няма група, която да се сформира и която да посещавам в извънработно време. Не искам да говоря за това, че варианта  за интензивно изучаване на езици съществува само за учениците и че такива курсове се организират основно през лятната ваканция в часовете от 8 до 12...чудесно...

 

Знам, че търсенето определя и предлагането и че ако имаше достатъчно желаещи да повишават своята квалификация щеше да има и такива групи, но...все още битува мнението в мениджърските среди, че по-лесно се управляват некомпетентни и неквалифицирани служители, тъй като те нямат много големи възможности да си намерят работа, която да е по-добра, просто защото няма какво да предложат...да, лесно е да се чувстваш великан, когато се заобикаляш от лилипути...така се прикрива накадърността на управляващите, защото в повечето случаи и те са нечии синове или любовници, което означава, че нямат елементарни умения и компетенции...а ако такива некомпетентни хора се заобиколят с компетентни подчинени, които цял живот ще си останат подчинени конфликтът е неизбежен, както професионалният, така и личностният такъв.

 

Та да се върна на липсата на квалифицирана работна ръка...ми не, няма липса, реална такава. В България има много специалисти, които не са оценени като такива, защото не са родени в „Лъвски семейства” и е съвсем естествено те да търсят възможности за реализация на друго място.

 

Докато битува тази обшествена нагласа, докато назначаването на управленски кадри се определя на този принцип, качествените хора ще си отиват, а това е сериозен проблем, защото е трудно да им се намерят качествени заместници и се получават луфтове, които не могат да бъдат запълнени...това обаче не е мой проблем...вече...




Гласувай:
0



1. анонимен - Много мислиш :-Р
19.01.2007 12:10
А това няма да оправи нещата. Действай!
София, Прага, Париж, а защо не и някъде из САЩ. :-)
УСПЕХ!

Поздрави
цитирай
2. pakostinka - Е сега...ми имам мозък,
19.01.2007 14:12
е пък хубаво е да го използвам отвреме-навреме, че да не паяжиняса :)
И знам, че няма да оправи нещата, ама да си помърморя, да си помисля, да поизлея емоциите и после към Прага, Лондон, Париж и т.н.
Пък това действай, малко на юркане ми заприлича, ма ще го приема като насърчение :Р
Мерси...поздрави и на теб :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940094
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170