Аз приемам две предизвикателства – от Мей и  Бамби /благодарение на Карина мога да слагам и линкове :)/ и ще напиша за най-сладките целувки и обяснения в любов, но без да правя класация, защото всяко едно от тях е незабравимо и изключително силно като изживяване.

 

Ситуация номер 1:

Докато бях студентка, аз и един мой приятел имахме любимо местенце в Търново – една детска площадка, на един от многобройните баири, от която се виждаше целият град – вечер беше неописуемо – виждаше се почти целият град,  а и нямаше хора. Една вечер, той дойде да ме вземе от квартирата ми и ми каза, че иска да ме изненада – аз се зарадвах изключително много. После, докато започнахме да се катерим по улиците и стъпалата, започнах да мрънкам, защото това ми беше периода с неудобните обувки и ми беше много трудно. Когато стигнахме на върха, видях, че изненадата всъщност е един нощен пикник, а през времето, в което го е нямало е оставил един негов приятел да пази нещата. Видях всичко – свещите, виното и светлините под нас, а докато се чудех как да реагирам и какво да кажа – той просто ме целуна и ми каза, че ме обича...а после беше като в приказка.

 

Ситуация номер 2:

Един ден, както си вървях по улицата, срещнах приятелка, която ми каза, че най-добрият ми приятел се е върнал в България. Не знаех, а и не м и се беше обадил. Обадих му се и му се накарах, а той ми каза, че баща му е починал и че се е върнал, заради това. Веднага изисках среща с него, за да науча всичко и да чуя всичко. Той се отзова. Докато ми разказваше, колко брутално са се държали с баща му в болницата и как той е умрял, заради лекарска грешка и то в ръцете му, аз не спирах да плача. Тогава той ми каза: „Искам да съм жесток с теб, защото искам да ти покажа, че не може да бъдеш вечно кош за чуждите душевни боклуци. Такъв съм, защото те обичам и защото не искам да бъдем просто приятели” , а после седна до мен и получих най-топлата и истинска целувка, която съм получавала и усещала и досега.

 

Ситуация номер 3:

Вървях по една улица с едно момче, с което определено флиртувахме към момента, но нищо повече. Както ръкомахах и обяснявах нещо просто се фраснах в един стълб – ма директно. Наведох глава и започнах да разтривам бързо оформилата се на челото ми, цицина. Попитах го дали е зле, а той само се усмихна и ми каза, че ме обича такава, каквато съм и именно заради това, което съм /на предната ни среща се бях набучила на един клон J/ и ме целуна, а аз забравих за болката и цицината си J

 

Ситуация номер 4:

 

Цвете, оставено пред входната врата с написано на ръка писмо, в което едно момче ми се обясняваше в любов, а писмото завършваше: „Ако имаш поне минимални симпатии към мен и смяташ, че можеш да отвърнеш на чувствата ми те чакам на ъгъла”

Ситуация номер 5:

 

Бях на един купон в планинска хижа. Вечерта се прибрах в стаята си и легнах да спя. Някъде след около един час се събудих и видях едно момче, което беше седнало до мен на съседното легло. Попитах го какво прави, а той ми отговори че иска да види как спя и после как се събуждам, за да ми каже добро утро. Тогава стана, целуна ме леко по устните и излезе от стаята. На сутринта, когато се бях събудила – той вече си беше заминал.

 

А сега кого да предизвикам...dimitko, outfaced,sunset, piccola и mikela ...пък ако искат и други...аз само мятам ръкавичка J

Чудни ситуации :)))))))))

наистина са чудни, а най-хубавото е че са истински и незабравими :)

я да видим...
хммм
сещам се за един момент в който човекът ме хвана за ръка и ми каза "Искам да споделя с теб светлината, която внасяш в душата ми". Засмях се и се оставих да ме заведе, там, където бе намислил. Пътувахме, а аз бях със затворени очи. Пристигнахме на мястото. Изкачихме няколко стълби, а после започнахме да слизаме надолу. Имах чувството, че вече съм в сърцевината на земята, когато стъпих на нещо меко. Водеше ме на някъде, а аз чувствах само ударите на сърцето му, вятъра и мекотата под краката си.
Тогава ми каза, "Отвори очи и погледни нагоре". Небето беше обсипано със звезди.
Рядко срещано явление, особено за големият град.
Тогава ме прегърна, усещах диханието му, изгарящо. Беше времето за нашата първа целувка.
Чух шум и в този момент и двамата бяхме огряни от хиляди прожектори. Стояхме гушнати на средата на стадион Олимпико. Топлината на светлината, полепна по нас. А целувката беше онази, споделената, изгарящата, под светлината на трепкащите звезди и силните, изкуствени прожектори.Зазвуча музика. Любима песен, изтанцувана с любим човек, под звездното небе, с устни вплетени в изгаряща целувка.


Сещам се за още един момент, в който посрещнахме утрото в колата, по средата на пътя, говорейки, сякаш сме се познавали цял живот. Часовете се изнизваха неусетно. Небето вече се озаряваше с цветовете на нашите мечти. Нежни цветове на тръпнещи и копнеещи души. Тогава, аз го целунах, за да отнема завинаги неговата душа. Двама непознати в града на съмненията и тайните. Две души, срещнали се най-случайно, за да се обикнат и да се побъркат още преди първата целувка, под светлините на новият ден. Момент в който мрака бе заменен от светлина. Целувка, превърнала душите в огън:) Скрити в собствен свят!

Благородно разбира, се:))))

невероятни и красиви моменти...прелесни и приказни...да гледаш изпълнено със звезди небе в големия град...ах, тази любов :)
Ady, не завиждай благородно, ами сподели :)
Gabi, ми ако беше нормална, нямаше да изживееш нещо толкова прекрасно, нали? Когато си влюбен си и шантав...какво по-хубаво от тази комбинация :)

Ти си щастлива жена. Някой хора биха дали всичко само да попаднат на един от тези неповторими моменти.

знам, че съм щастлива и благодаря непрекъснато за красотата, с която се срещам, сблъсквам и помитам в живота си...наистина е невероятно и неповторимо... и се радвам, че успях да ги запечатам по някакъв начин :)

Хубави истории, пакостинке! ;-)
Ама таз любов съвсем превзе блог.бг!!!
(я, и рима има ;))))))))