Знам, че всеки човек има силни и слаби страни, ама аз имам едно качество, което не мога да определя дали ми е сила или ми е слабост. Това ми качество или по-скоро характеристика е много силно развитата ми критичност по отношение на работата, която понякога е много повече в графа педантизъм, отколкото в тази с надпис „професионализъм”. Сега ще направя бърз преглед на тази характеристика. Работата ми е такава, че изисква правене на много информационни материали и писането на проекти.

Та какво се получава в действителност: аз, заедно с хлапетиите, които се занимават с предпечат стоим до 12 часа през ноща, говоря с родителите им, за да гарантирам, че са с мен в Центъра и че ще ги прибера и правим поредния флайер, брошура или книжка. Не си тръгваме, докато не стане идеално или по-точно докато аз не усетя, че изпълнението е перфектно.

Резултат: Центъра има едни от най-качествените информационни материали в сферата, в която работя, хлапетиите стават наистина добри в предпечата, още преди да са завършили средното си образование и имат добър бекграунд, аудиторията към която са насочени материалите ги харесва и приема, но не ги чете, защото изглеждат много добре, или пък защото младите хора по дефиниция четат по-малко /това още не съм го изследвала/  и онова чувство на удовлетворение, а същевременно и усещането, че е можело да не се зориш толкова много и че е можело да постигнеш същия резултат и с по-зле изглеждащи материали. Да, ама не...аз лично не мога да правя нещата така.

 

Идентична е ситуацията, когато пиша проект – всичко трябва да е изпипано и докато аз се зоря и пиша проект 30 страници, други организации предават такива от по 3-4 и се получава еднакво финансиране. Да дойда пак на въпроса си, доколко критичността към продукта на твоята дейност е плюс или минус за теб самия?

 

Ако търсим отговора на този въпрос от позицията на новите европейски стандарти, то критичността те прави по-конкурентен на пазара, на който се продаваш и реализираш. Имайки в предвид обаче начина на мислене на българина и това, че едва ли ще има някаква промяна близките години и че ще се правят непрекъснато компромиси, не е ли някак си ненужно да се хабиш за нещо, което нито ще бъде оценено като качество, нито ще бъде уважено, като труд, който е инвестиран в създаването му.

 

Ок, съгласна съм с всичко...ама смятам, че няма нищо лошо в това да си критичен и дори педантичен в работата си, само където мен това ме прави и агресивна...направо побеснявам. Ето сега, защо пиша тези глупости ли...ами защото преди един час трябваше да имаме среща, за да се преработи стратегическия план за развитие на центъра, защото е правен преди около 5 месеца, а тогава човешкия ресурс, с който разполагаше беше друг.  Взе се решение да се проведе среща днес и да се съберем 5 души, които да го преработим, като аз да обясня защо са се определили тези приоритети, насоки и цели и заедно да почнем да бачкаме. Преди един час...прочетохте нали? Ми да, не можем да започнем, не защото сме некадърни или смотани, а защото чакаме мойта шефка, която явно не може да разпознава часовника и за която понятията „точност” и „уважение времето на другия” са непознати такива, а не може да почнем без нея, щото тя ще трябва да координира и обяснява после на новите хора и щото ако тя не разбере /обикновено трябва да и се повтаря по десет пъти/ - никой друг няма да разбере също. Сладураната даже не благоволи да се обади...когато петнадесет минути по-късно и се обадих, за да я попитам дали не ни е забравила, определението „бясна” беше твърде слабо за начина, по който звучах. Тя ми каза, че не ни е забравила, но че има много друга работа, а аз тогава не издържа и я попитах „А случайно да се обадиш и да кажеш на хората, които висят и те чакат?”. Аз се усетих и и казах, че се надявам все пак да се появи скоро, а тя обеща. Все още я  няма, а аз съм ужасно бясна и не смятам, че точността и стрикността ми в такива случаи ми помагат, защото определено отдавам превес на емоцията, а не на разума си. Тц, странно...много странно. Сега се чудя дали не е крайно време да укротя педантизма и строгостта си, по отношение на работата си или поне да не бъда толкова критична към хората, с които работя. Да, ама как, като смятам че така трябва? Офффффффф....тя дойде...закъсня само с час и десет минути...грррррр ...

Мисля, че трябва да се преориентираш малко. Наистина в една нормална европейска страна твоята педантичност и точност биха ти били в плюс, но тук нещата стоят малко по-различно. Българинът не е свикнал да цени труда и времето на другия и в случая твоята критичност ти е във вреда.

Аз работя в една голяма европейска фирма, където всичко се третира по европейски. Нещата са перфектни и изпипани в детайли, но предназначени за българска аудитория. А шефовете нали са си швабчета така и не разбраха, че за българина не е важно как му представят даден продукт, рядко неговото качество, но най-важна е цената. Държим си високи цени и постоянно работим по представянето на продуктите. И защо? След като конкуренцията ни подбива откъм цена за същите продукти, но представени по-зле. Европейският манталитет не върви все още тук...

В тая връзка е по-добре за теб да направиш съотношение цена/качество, т.е. да си пресметнеш дали си струва изгубеното време за резултатите които постигаш, съобразено спрямо конкуренцията. Ако не си заслужава, не бива да бъдеш педантична до такава степен, а да бъдеш повече рационалист.

Иначе ми звучи, че се занимаваш с хубава дейност. Успех! ;-)

и шеф/ ка които отговарят на твоите сбособности, при мен, когато шефа каже нещо то е в сила, било за време или заплащане. Успех:)

Ако усилията ти не се ценят, виж какво се цени на съответното работно място и залягай в тази насока. Ако пък теб дълбоко не те удовлетворява, търси си работа по твойте мерки. Ти всъщност така и така напускаш, нали, тогава какво ти пука изобщо за бъдещата ти бивша шефка?

аз също си мисля, че може би трябва да се преориентирам и определено се опитвам и старая...ма много...и сигурно, когато успея ще трябва да ставам пак критична..ех, тази моя адаптация :)
Ady, намерих си работа и се надявам да се сработим...
Streetsmart, да напускам ама има неща като организационна култура и ценности, които трябва да се съхранят, а виждам как няма да стане и май това ме вбесява, а относно напускането ми - всички ми казват, че не трябва да ми пука, ама аз съм такава - не искам да си оставям магарето в калта...някак си не ми се получава, ако го направя ще ми е гузна съвестта, ама много гузна :(
Ми тъпа съм...знам :)

просто не си подходяща за тази организация. И, нали знаеш, понеже планината никъде не ходи, ще трябва да си ходи Мухамед :) Приеми го философски. Желая ти много успех на новото място, дано да има повече припокриване там между твоите ценности и тези на шефовете. За да ти е кеф.

знам, че Мохамед е този, който се разхожда като цветарка между планините и търси...а за философското приемане, то аз отдавна съм го направила :)
А за новото място...и аз се надявам на това...и мерси много :)

ама в днешно време това е скъп лукс :)

е, тука не говорим за безотговорно отношение,безхаберие и лиспа на професионализъм ... но все пак трябва целта да оправдава средствата :)

иначе ентусиазма ти е похвален ... намери някой, който да го оцени подобаващо

за похвалния ми ентусиазъм...търся...търся...търся...
:)
П.С. Понякога не е толкова скъпо да си перфекционист, понякога е въпрос на 20 или 30 мин. повече, които да отделиш, за да постигнеш стандартите...всичко е въпрос на гледна точка и най-вече на вид трудова дейност, която осъществяваш :)

Ако го правиш за себе си и това ти носи удовлетворение, тогава съм съгласен. Аз също обичам да изпипвам нещата до съвършенство, но когато от тях зависи егото или репутацията ми. Ако дойдат и ми хвърлят лист със задачи, които трябва да се свършат за ден, а реално са поне за три, тогава просто ги отмятам в границите на допустимото, без да се престаравам.

Иначе те разбирам ;-)

май сме на едно мнение...и май те разбирам също ;)