Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2007 14:39 - ...................
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2053 Коментари: 4 Гласове:
0



Вярвам в чудеса. Вярвам в добрината на хората. Вярвам с красивото. Вярвам във възмездието. Вярвам в толкова много неща... Вярвам и в още нещо, че човек се учи от грешките си и че си плаща за всичко...да, не само вярвам...усещам го... изпитвам го.

Има неща, които правиш импулсивно...неща, които цялото ти същество крещи да извършиш и ти се поддаваш... правиш ги...позволяваш да се случат...без да се замислиш за последиците...

Докато действаш, не се замисляш особено много за околните и за това  дали и колко много ще ги нараниш, обидиш или унижиш...не мислиш, защото изобщо не предполагаш, че това което правиш може да има такъв ефект... странно е...тъжно е и е болезнено. Всичко, което си градил и творил, всичко което си направил някога и някъде...отношенията, които си създал...любовта, която си подарил...приятелите, които си имал...толкова много неща и в същото време - чистата ти съвест, свитото ти сърце...и обвиненията, които се сипят отгоре ти. Не пиша за нищо конкретно, защото няма нищо конкретно...само задушаването...обвиненията...оправданията...и новите обвинения...Усещането как всичко се разрушава и разпада под краката и пред очите ти и неспособността да върнеш нещата в изходното им положение... жестокостта, която виждаш като следствие от нечие наранено его...бягството ти, в следствие на поредица от нанесени обиди и унижения...твоето его... техните/неговите планове и твоите мечти...

Противопоставянето!!!... Един на друг...битките и жертвоготовността ни ... всичко е толкова смешно, толкова жалко и толкова необратимо... 

Хайде някой сега да ми каже, че всичко е любов и че тя лекува дори и най-неизлечимите рани, за да му покажа колко такива имам и да ми каже каква доза лекарствено средство ми трябва... искам сега, някой да застане до мен и да ми каже, че няма невъзможни неща, за да се изсмея в лицето му... искам някой да ми каже, че е важно да мислиш и за себе си, за да изтръгна сърцето си, да го сложа в гърдите му и да усети колко боли, когато го направиш... искам някой да ми каже, как всеки рано или късно си плаща за всичко, за да го попитам за какво плащам сега... искам някой да се осмели и да каже, че всеки има право на грешки, за да ми обясни защо аз нямам право на такива... искам някой да се осмели да застане срещу мен и да твърди, че нямам право да съдя хората, за да го попитам защо други имат това право и съдят мен...искам толкова много неща...

Да вярвам във всичко, което написах в началото и продължавам да вярвам, защото утре...ще съм добре и ще изглеждам все едно днес не е станало нищо, само че... днес...ха, днес наистина осъзнах, че пътят към моя личен ад е застлан с моите добри намерения, спрямо хората и днес, определено съм в някой от деветте му кръга...ха...поне на входа му има почти нормално изглеждащ дявол, който се усмихва и ми казва: „Е, добре си ни дошла отново”

 






Гласувай:
0



1. faerie - Иска ми се
16.01.2007 14:48
да ти каже нещо окуражаващо, жизнеутвърждаващо, но и на мен в момента ми е по-мрачно от обикновено. Колко добре разбирам за какво говориш :(
Все пак, всичко си има край, и хубавото, и лошото.

П. С. С нетърпение очаквам pakostinka отново - провокативна, иронична ;)))
цитирай
2. pakostinka - Хах,
16.01.2007 20:27
Благодаря, мила Фейо на доброто...ама нали знаеш, че понякога, както провокаторите, така и феите имат нужда от презареждане...може би имаме някакъв съвпад на емоциите и като се мобилизираме...леле...жална им майка на всички злодеи :)))
цитирай
3. dimitko - Най тъжното е,
17.01.2007 08:33
че си момиче на еди-колко-си години и се чувстваш и говориш по този начин. Представяш ли си като станеш на 2 пъти или 3 пъти по толкова през колко такива неща ще си минала... И не само ти, много хора споделят същите настроения. Въобще, очертава се да сме едни яко депресирани хора ;) Което си гурно има своя чар.
цитирай
4. pakostinka - Не се очертава,
17.01.2007 10:35
очертало се е, ама много ярко и много трайно... А за това как ще се чувствам като и ако стана на 50 или 60 не искам и да мисля, защото не знам...или ще съм станала още по-студена и претръпнала, или ще стоя някъде и ще се чудя да скоча ли или не...но за чара си прав...аз ти казах...чарът на моята депресия е, че като плача очите ми изглеждат прекрасно и че мълча...смятам, че особено второто, определено си има своя чар, специално в моя случай :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1952498
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170