Човек има много социални роли и слага много маски. Понякога маските стават толкова много, че той механично ги налага една върху друга, само за да не губи време и резултатът е – каша...ама тотална. Преди няколко дни се замислих за това как в различните роли съм изключително различна, но въпреки всичко съм истинска. На връщане от София, в автобуса се бях ококорила все едно съм спала последните няколко години и нямам нужда от сън, та имах достатъчно време да се занимавам с моите си мисловни глупости и реших да се сетя за всички роли, които играя. Та списъкът беше следния:

 

1. В семейството – дъщеря и сестра
2. В работата – подчинен, ръководител, професионалист, мотиватор, клоун, интегратор, провокатор, администратор, възпитател, анализатор, стратег, организатор, контактно лице, частичен PR, революционер и приятел.
3. В приятелската среда – слушател, говорител, клоун, опора, съветник, наранен и страдащ човек, страхливец, провокатор, катализатор, инициатор, новатор.
4. С мъжете – кучка, кифла, пичка, слушател, съблазнител, флиртаджия, небрежар, кралица, срамежливец, партньор и противник.

 

Докато си изреждах ролите, се замислих, че голяма част от това, което структурирах в главата си са по-скоро функции, които се вменяват от самата роля, но реших да оставя нещата така, защото нещата са обвързани – ролите се определят от функциите и обратното. 

 

Та, на фона на цялото това многообразие от различия се запитах коя съм аз? Дали това, което съм е някакъв сбор от всичко, което правя или пък многото ми роли ми служат за прикритие на истинската ми същност? Труден въпрос, но пък аз имах достатъчно време, за да поблъскам главата си и да опитам да открия отговор на тези въпроси – сама за себе си, без да ангажирам никой с изнамерените от моята особа изводи. За първи път се опитах да определя самочувствието, което имам в зависимост от средата, в която изпълнявам ролите си. Установих, че има сфери, в които съм много добра и самочувствието ми основателно е високо и други, в които съм много зле. Как да определиш обаче какво формира самочувствието? В голяма част от дебелите книги бях чела, че това е съотношението между самооценката на личността и постигнатите резултати. Ок, съгласна. В никоя от тези книги обаче не се описва как да определиш като цяло самочувствието си, изхождайки от различните роли и функции, които имаш. Това ми незнание ме доведе до извода, че може би резултатът е някакво средно аритметично число.  Добре де, но може ли перфектното ти справяне с някои от ролите, да компенсира провалите ти в другите такива? Според мен – не. Замислих се, обаче че аз го правя. Пренасям оценките си и ги прехвърлям като топка от една сфера в друга. Установих, че самочувствието ми като професионалист, се пренася и повишава самочувствието ми като жена, въпреки, че по отношение на мъжете мога да кажа, че крайната оценка е доста ниска и т.н.

Хм, обърках се... залитнах, отново... ок, ще се опитам пак...

Основната тема на размислите ми беше за връзката между социалните ни роли и същността ни. Каква е тя и по какъв начин същността  ни влияе върху качествата ни на играчи и върху вида на ролите? Кое е първо – яйцето или кокошката? Почти по същият начин звучи и моят въпрос – дали ролите определят личностните ни качества и характеристики или личностните качества и характеристики, определят ролите, които изпълняваме? Май нещата са много обвързани...и все пак... мисля си, че ролите са онези, които определят развитието на личностните ни качества, тъй като от момента на раждането си, започваме да изпълняваме ролите на синове и дъщери и като такива бива насърчавано развитието на дадени качества, които родителите, като членове на обществото и изпълнители на дадени роли, смятат че ще  ни бъдат полезни. Та така...аз лично смятам, че ролите които играем, в повечето случаи дори несъзнателно определят и личностните ни характеристики и това какви хора сме. А това, доколко ролите ни са общественоприемливи и ни помагат да се продаваме и успяваме се определя и самочувствието.

Ура, не ми беше нужно чак толкова време...успях само за около 45 минути...а имах още толкова много време за пътуване и мислене... и мисля да помисля за още нещо... ама него ще го споделя друг път... J

 А за финал...малко гневна женска музика :-)

И аз имам различни функции, така да се каже. Вкъщи, особено в общуване с баща ми, съм толкова различна ... отколкото в разговорите с приятели, на пример. И не го правя нарочно, просто така става! :)))) Дори не се усещам. Но скоро я забелязах тази промяна и се шашнах :)

..маски за лице,маски за коса,маски от краставици....
Маска и в къщи,на работа?Как разбираме тогава какво сме ние самите-може би някакво събирателно.Случва се в повечето пъти несъзнателно да се различни с различните хора,но със себе си какви сме?

към авторката - за да вменява ролята някакви качества на личността, то тя, също както често употребяваните мимики оставят бръчки, трябва да се слее с нея. доколкото ние СМЕ изпълняващите роли, не виждам какво има да сливаме. има роли, които сме самите ние - както посочихте - сестра, дъщеря и т. н.... Вие сте това и не го играете. докато в едно бизнес общуване, например, понякога има нужда от "престорване" на някакви личностни качества, за да се постигнат определени резултати.

без да искам да звуча наставляващо и високомерно - опитайте се да огледате този феномен (маскослагането) от повече алтернативни ъгли. тъкуванието Ви е доста едностранчиво...

поздрави

загрижен съм за теб. Да ти дам номера на Харалан Александров, той е социален антрополог. Знае 2 и 200 за маските. Сега сериозно: май така или иначе всички играем разни роли. Обаче мисля, че не ролите определят нас, а точно обратното - ние определяме ролите :)

че съм му фен.

хих

го продуцирали?

това е въпросът - какви сме със себе си и дали се осмеляваме да сме истински? Хм, аз не знам...май отговорът ми е някъде по средата :)
Scribble, не звучите високомерно и наставляващо - никак даже, но нали знаете че е трудно да избягате от субективността...обещавам, обаче че ще опитам...честна чавдарска :)...а за парчето - не знам кой го е продуцирал...
Хей Boy, няма за какво да си загрижен - да не би да си мислиш, че нещо не се развивам добре,а? Ми то това ми е вродено, а иначе за ролите, които определяме сами - ок...приемам, но не се съгласявам... но ще излагаме аргументи в подкрепа на тезата си друг път, че сега не ми е сериозно...а за телефона...хм, звучи добре :)

Ние сме си сложни съставни с по няколко етикета :) Човек, мъж, бял, вярващ, българин, софиянец, студент, чиновник, лекар...