Едва ли има човек, който ме чете и все още не е разбрал, че имам един много добър приятел, който е гей. Тъй като ми беше направена забележка /смея да твърдя доста основателна/ вече няма да го наричам приятелят ми гей, а Тошко. Мда, той се казва Тошко.

Та снощи, аз и Тошко бяхме решили, че ще се нацоцаме, както му се вика и ще удавим мъките си негде из дебрите на алкохола, а докато ги давим, решихме да навлезем из дебрите на отношенията мъже – жени. Както винаги съм твърдяла, подобно на всяко космо момиче /нека тази дума да не се асоциира с космо диск или с космическо момиче, а само с името на известно момичешко списание/, което задължително трябва да има поне един чифт маркови обувки, така и всяка една уважаваща себе си дама, която претендира, че е Кралица /тук в претенциите си сме две – аз и Тошко и непрекъснато спорим коя е по-, по-, най-/, трябва да има приятел гей.  Ние не спорим коя е по-елитна от нас двете, просто щото не е от значение, а коя се вживява повече в тази роля, като реши да се лигави.

            Както си стояхме и се лигавихме и гледахме всякакви олигофренски клипчета, решихме, че можем да гледаме малко порно и да пообсъждаме мъжете там /една от ползите да си жена и да имаш приятел като Тошко, е че получава 2 в 1 – мнението и на мъжа и на жената/. Да, ама възникна дълбокият проблем какво порно да гледаме – аз исках да гледаме такова между хетеросексуални, пък той – гей порно. Когато започнах да аргументирам тезата си той ми каза: „Добре има ли някоя от нас двете, която да си пада по жени, че искаш да гледаш такова порно?” Туш...разби ме. Ми не си падам по жени. Ма и по гей-порно не си падам. Взехме решение, че няма да гледаме порно, а че само ще си говорим за отношенията мъже – жени. Тук той, много адекватно се включи и ми каза, че ама хич не е запознат с това и че единственото, което  може да направи е да изслуша моите терзания – любовни и не чак толкова. То това хич не си е малко, още повече, че аз съм си доста неориентирана в това отношение. Тошко, като една кралица изслуша много внимателно всичките ми притеснения, страсти и въжделения, без да ме прекъсва и накрая ми каза: „Милоооо, нали знаеш поговорката „Бой, ебане  и сръбско?”. Аз казах – „Ми, знам я”...той се ухили едно особено – по Тошковски и ми каза: „Съкровище, както си я подкарала с тоя невидим девствен пояс дето си си го сложила и бой, разбиване на кофража и сръбско няма да те оправи. Трябва ти някой с клещите на теб...ма яко да те отвинти...и после да не можеш да намериш болтовете”. Ето за това го харесвам толкова много, щото може да ми каже директно и прямо какво мисли за мен, за начинът ми на живот, за новата ми прическа, за поведението ми, за вулгарността и цинизмът ми и т.н. Знам, че колкото и брутално да прозвучи – ще ми каже истината, такава каквато е и колкото и да се вбеся от това, като ми мине ще съм му благодарна, че е естествен.

Например от около десет дни се подвизавам с една много нова за хората около мен прическа, която всъщност е естественото състояние на косата ми, когато не използвам стилизиращи продукти – рошава и небрежна...малко като грива на лъвче. Прилича ми, ма е доста по-различно от обичайното ми амплоа на делова кака J. Докато всички хлапета в центъра се изненадваха от новата ми визия и се чудеха как да скрият изненадата си, той дойде, каза ми: „Ма, Радкееееееее, квай таз грива дето си я барнала, бе секси? Странна е, ма  не ти е зле, мило. Пък и с тези дрешки...съвсем вкарваш нова модна тенденция...нали знаеш, да си екстравагантен в град като нашия си е голям таралеж в гащите...ма всъщност кой ти го казва де...”.

Всъщност пиша това, не защото искам да казвам колко готини са гейовете, а защото този, който ми е приятел ми харесва. Странна двойка, тройка, четворка и т.н. сме с него...щото в град като нашия е много плашещо за „големите” мъже да стоят на една маса с хомосексуалист. Повечето ми приятели – мачовци, не могат да разберат какво намирам в него и защо излизаме заедно...приятелите ми – немачовци също гледат странно, но мълчат по въпроса, защото знаят, че мога да ги изям с парцалите, заради него. Не мога да приема, че можеш да зачеркнеш един човек, само защото си ляга с хора, които са от неговия пол. Не мога да разбера и как може да поставиш бариера между себе си и някой, който на първо четене, виждане и т.н. според теб не става. Какво означава някой да не става и да го наречеш смотан или каквото и да е? За мен няма хора, които да не стават – има хора, с които не ми е приятно да общувам, но това решение го вземам и слагам бариерата, след като съм опитала да общувам с него. Отново мисля за стереотипите. Аз също им робувам. Аз също понякога съм крайна и го правя и в повечето случаи, когато се позовавам на тях не знам защо го правя. Опитвам се, да не съдя за книгата по корицата и за качеството по цената, но понякога не успявам.

Преди няколко седмици, един от приятелите ми – мачовци, ми каза че докато се появявам в обществото с хомосексуалист и докато заявявам така открито, че ми е приятел, едва ли свестен мъж ще се доближи до мен. Е попитах го, защо мисли така...отговорът беше...”ами защото е така”. Добре де, защо да е така? Защото смятат, че гейовете могат да се водят само с гейове или защото смятат, че всички гейове са префърцунени и щом си с такъв и ти мислиш по този начин? Наистина не знам защо ми го каза, но сега осъзнавам, че може би е прав. Опитвам се да разбера на какво се дължат тези предразсъдъци – дали на това, че обществото ни все още и все пак е доста по-консервативно, отколкото заявява официално или защото има някакъв страх и комплекс, който се формира в предразсъдък? Същото отношение забелязвам и когато се движа в компанията на някой ром, човек с увреждане или „селски” облечено момиче/момче. Когато изляза да пия кафе с някой възпитаник на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи е същото. Хората се дърпат и не знаят как да се държат...и обикновено зачеркват...и казват, че тези групи не стават за нищо.

Е да, всеки си има недостатъците...Тошко, например на моменти се държи доста идиотски и се изцепва доста неподготвен и не на място. Хората с увреждания, с които излизам имат своите притеснения и се държат на моменти агресивно с околните и т.н.

Всеки от тях има обаче и толкова много положителни страни и прави толкова мили неща за мен и за околните. Едва ли ще забравя някога, как Тошко правеше обяд и го носеше на колежката ми и я караше да яде, защото беше заприличала на чирус. Едва ли ще забравя и как всеки път, когато му се обаждах, че имам нужда от него или от нещо – той идваше и бе с мен до последно. Едва ли някога ще забравя уникалното му чувство за хумор, съставено от солидна доза цинизъм, гарнирано с вулгарност, подправено със силно изразена индивидуалност и най-вече – ухаещо на непукизъм.

Сега се сещам за една позната, която изглежда невероятно мила и невинна и която всъщност е една от най-големите пращялки, които познавам...всички мъже, които падат в капана и са убедени, че са едни от първите, а всъщност са част от статистиката и, водена прилежно в червения и бележник...това е  поредната опаковка...поредният дявол, изглеждащ като ангел...

Има ли значение как изглежда човек и с кого си ляга, когато получаваш толкова много от общуването си с него? Когато може да ти помогне да си свериш часовника и да се върнеш отново в правия път? Има ли значение това, какъв е етноса му, когато знаеш, че можеш да разчиташ на него винаги и знаеш, че ще направи всичко за теб? Има ли значение, че е израснал в институция, когато откриваш част от себе си в него? Явно да, за повечето хора.

Живеем в ерата на опаковките...преди много време бях чела нещо за това...всъщност живеем във век, в който опаковката е много по-важна от съдържанието. Купуваме си евтини продукти, само защото изглеждат добре. Движим се с добре изглеждащи, но празни хора, само защото са приети от обществото. Стремим се към материални придобивки, за да компенсираме вътрешните си празноти. Не сме искрени, защото няма да сме приети, ако кажем истината и затова я скриваме, зад добре звучаща и очаквана лъжа...всички сме подвластни на опаковките. Всички искаме нещата да са красиви. Всички очакваме, че парите могат да купят щастие и разбиране...в повечето случаи е така, но то е измамно...заживели сме в едно странно общество и именно ние сме го създали такова. Всички се чувстваме нещастни, но обикновено правим компромис със себе си и избираме опаковката - така е по-естествено и по-лесно...защото опаковката днес, отваря всички врати и защото е лесно да съдиш за човек по дрехите, без да се напрягаш да разбереш какво има в главата или в сърцето му...да, разбирам всичко, но не го приемам и ако това да бъда приета от обществото означава да не се появявам на публични места с хората, които ми дават толкова много, то аз определено предпочитам да съм аутсайдер, но не и да идеализирам опаковката и да я направя личностен компас...опаковката всъщност е нещо, което изхвърляш...когато получаваш подарък и обръщаш внимание за не повече от няколко секунди и бързаш да я разкъсаш...защо не го правим и с хората, защото аршините ни са толкова различни...защо отказваме да приемем подарък, който е стойностен, само защото е опакован във вестници?...не знам...наистина не го разбирам...

 

Аз не съм фен на путьовците педераси и пичовете лезбийки. Другите по средата са си нормални хора като НАС :) и заслужават всичко което НИЕ получаваме.
Етикети, Завист, Злоба и т.н - защо смяташ че всеки съди ГЕЙ персоната, може би съдят човека който не познават.

ти нали се наслаждаваш на себе си и всичко около теб.. :)
има човек, на който ще се хареса всичко това!
а на тези дето не им харесва.. значи никога няма да влязат в твоето обкръжение и по-добре..
нали ;)
весел ден ти желая! :)

Много въпроси отваря в чийто отговори може и да се изгуби някои. Аз също имах приятел гей и ми беше и весело и тъжно, интересно и за съжаление понякога трудно.
Само не мисля че сме всички под един знаменател, по-принцип обобщенията не ми харесват. Все пак имш право да говориш, пиеш, да се смееш с които ти искаш и това е важното:)). Лек ден

как съдиш човек, който не познаваш...а това, че нормалните са тези по средата не е ли доста относително и субективно твърдение...да, малко Аристотелско, но все пак...нормите и стандартите не са това, което са били и наистина...кажи ми, как след като не съдиш ГЕЙ персоната, съдиш човека, когото не познаваш?

ами хората които имат проблем с твоя Тошко са хора които не го познават както ти го познаваш, следователно си правят каквито си искат заключения и си мислят кво ли не за него. ЗАЩОТО НЕ ГО ПОЗНАВАТ

ти за първи път ли чуваш за това как хората си формулират мнение за хора които не познават?

тези по средата = са ГЕЙ персони които не показват чрез дразнещ за мен начин че са ГЕЙ ( мога да дам примери но ще псувам много )

иначе един нормален и светски разумен човек не би осъдил който и да било преди да е информиран лично

за хора, които не познават, но не спирам да се изненадвам...ти самият слагаш три категории хора под един знаменател и казваш, че не си им фен, а това доказва, че ти също съдиш за книгата по корицата...ти съдиш някакви хора, заради това че са путьовци, пичове лесбийки или педераси и си вадиш също какви ли не заключения за тях...ето за това говорех...това е опаковката...това са изводите, които си вадим и генерализациите, които следват...ето това е тъжното...не искам да ставам защитник на тези групи, не искам да адвокатствам...искам просто да кажа, че е безумие това, което всички ние правим...

няма 3 категории, има една ГЕЙ (обратни) но има такива които мога да търпя и такива които не мога.

както е с онези с нормални наклонности, това казвам

няма заключения

човешко е, но е безумие /малко като във филма "риба ама цаца, цаца ама риба"...и накрая кит.
Няма заключение - само симпатии и антипатии ;)...ок, няма да споря, защото бихме забили в едни дебри, които не са за тук...прав си, разбира се - за себе си, както и аз за мен...нали това прави света толкова шарен...различните хора и гледни точки за тях...
Усмивки :-)

вероятно си чела карбовски :)

беше по-малко вулгарно...абе направо едно такова научно... :-)..пък и него спрях да го чета отдавна, а това беше по-скоро...;)

опаковката или съдържанието ... важното е да не изменяш на себе си и да взимаш, това кеото те прави щастлив.

Иначе казано, нещата сега са така, че хората са по-щастливи като имат какво да показват на другите, отколкото да имат нещо само за тях. Това само по себе си не е осъдително все пак, защото всичко зависи от гледната точка и от приоритетите.

И когато имаш от двата типа хора, нормално е да се получи леко конфликт. Излишно е да питаш кой е по прав. Всеки си е прав за себе си. В света на ония, за който опковката е по важна съответно е по важно да гледат нея ...

Не подецнявай опаковката във времена като днешните ... може и да е гадно от една страна, но от друга можеш и да го използваш, за да постигаш целите си.

май истината наистина по средата и е някакъв хибрид между съдържание и опаковка...знам, че трябва да се научим да използваме и ценим и двете, но преди това, трябва да дадем рефреш и ъпгрейд на съзнанието и мисленето си...или поне аз :)