Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2006 13:50 - Малко за падането... ставането...панаирите...или колко забавно може да бъде всичко това...
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1206 Коментари: 2 Гласове:
0



Добре де...признавам си...лигава и еуфорична съм...не съм се друсала....само в автобуса на път за работа, ама то просто амортисьорите му не бяха качествени...малко се надишах и с изгорели газове, ама на мен това състояние ми е от няколко дни – не е от днес...така че еуфорията и тъпата усмивка, която не слиза от лицето ми са с първоизточник, различен от изгорелите автомобилни газове или автобусно друсане...просто ей така...и аз не знам защо...

Тази сутрин, докато си вървях по улиците с обичайния си замаян и отнесен поглед и зяпах всичко около себе си, но не пътя, по който се движа, просто се оказах седнала на задника си....пред пощата...в центъра на града...феноменалното събитие бе съпроводено с интересни звуци от типа на плъзг...туп и шльоп...а чантите ми /които са с размери на самари, а в едната има и лаптоп/  се оказаха вдигнати във въздуха, щото нали не требе да се чупи нищо J.

Тъжна и болезнена ситуация за моя задник и забавна гледка за всички които ме заобикаляха, включително и за момчето, с което вървях...но пльосването не беше най-смешното, определено изправянето на два крака беше доста по-голямо предизвикателство...както си стоях седнала на дупето, върху стабилно парче заледен тротоар ме наобиколиха разни баби, чичковци и лелки, за да ме попитат дали съм добре...аз им отговарях /защото все пак съм възпитано дете/ и през цялото време си държах чантите във въздуха...приличах на пеликан с рахитичен клюн и поради това, пренесъл товара на крилете си... L. Паралелно с въпросите, момчето, с което бях реши че трябва да ми помогне все пак да стана, но какво направи този обичан от мен, но все пак доста непохватен сладур...? Вместо да вземе поне една от чантите ми /не че аз се държах адекватно, щото можех да ги пусна на земята все пак/, той ме хвана за китката и започна да ме поподръпва...беше много старателен – чак успя да ме повлачи малко върху леда, а аз вече се заливах от смях...ама звучах почти истерично и през смеха си се опитвах да му кажа да ме пусне... /а пропуснах да кажа, че понеже днес имаше вероятност да има коктейл се бях и постарала относно дрес-кода си, така че облеклото ми определено влияеше силно позитивно върху  пародийността на случката/. Но НЕ, той е мъж и не само искаше, но и трябваше да помогне на дамата и продължи да ме дърпа...аз просто се отказах да му обяснявам каквото и да е...пуснах едната чанта и станах...а един дядо даже изръкопляска...мдам...яко..е, малко унизително, но пък много забавно, а и за двете минути, в които се разигра действието събрахме доста зрители и съм убедена, че това е било едно от събитията, за които се е говорило активно в града ми днес...

После, разбира се продължихме към работното ми място, като момчето реши, че за всеки случай...за да не изпадаме в подобна ситуация отново, е по-добре да вземе едната ми чанта, за да мога ако падна да се изправя бързо и скорострелно, да се изтупам със свободната си ръка и да продължа...  J. Дадох му чантата си, със задоволство и облекчение, защото тежеше ужасно много... Докато вървяхме 300-та метра, които ни деляха от офиса той ме попита, колко често ми се случват таквизи работи...а аз го попитах „Какви?”... та оказа се, че се интересувал колко често съм падала, щото съм приемала нещата много нормално...и аз му казах, че не съм броила случаите и не си спомням всичко, ама имам няколко феноменални такива...

Всъщност, като бях млада и се изживявах като активен и атрактивен фен на електронната музика и гледах хорските темета, щото ходех с 13 сантиметрови платформи, падах доста...даже имах един период, в който нямах здрав панталон, щото всички бяха скъсани на коленете...тогава възродих, така популярната в миналото, кръпка...и то не защото беше фешън, а просто щото нямах какво да облека, а финансовият ресурс в перо „Нови дрехи”, беше силно ограничен, за да не кажа че направо си липсваше...в тези времена – оцеляването беше много по-важно.. J, но пак се отплеснах...та тогава, приятелите ми се забавляваха с мен и ми казваха, че съм имала кашкавалени ръце и крака и много се смееха на паданията и непохватността ми... в този период, живеех в една квартира, до която се стигаше след покоряването на 169 стъпала...повтарям 169 СТРЪМНИ стъпала...съответно като се качиш някъде, трябва и да слезеш...та няма да забравя една вечер, с един много добър мой приятел, отиваме на среща с колеги...и двамата сме леко пияни...ама леко...беше валял сняг...под снега имаше лед...а аз, все още ходех с 13 сантиметровите си платформи... моят приятел ми каза, че според него е по-удачно да заобиколим малко, но да използваме не толкова опасните места, но аз – НЕ!!! – горда, пияна и самоуверена и тръгнах да слизам по стълбите...самоувереността ми издържа само до третото стъпало, а след 166 стъпала, които бях слязла по гъз, гордостта я нямаше, ама никаква...в един момент осъзнах абсурдността на ситуацията – аз бях долу, а приятелят ми беше клекнал на върха на стълбите и се побъркваше от смях...не ми стигаше това унижение, ами се оказах и под една лампа, така че определено се чувствах в светлината на прожекторите и моят приятел можеше да ме наблюдава доста добре и да се хили на малоумната ми физиономия...на вече БИВША самоуверена и горда госпойца...мдам, явно излагането е част от пътя, към достойното поведение в обществото...незнам, ма аз се забавлявам...имам и един друг случай, в който направих едно мини- задръстване в родния си град /мини, защото трафикът не е толкова натоварен /...ама не искам да разказвам още за тези ежедневни и злободневни неща, защото днес съм щастлива и съм много лигава...радвам се даже, че няма да има коктейл, защото мразя лицемерните наздравици и баналните пожелания, които трябва да си отправям с почти непознати за мен хора...случиха ми се хубави неща, върнах се назад в спомените си и се усмихвах искрено отново и отново, заобиколена съм от хора, които ме карат да се усмихвам искрено и не знам дали съм се надрусала без да разбера и с какво, ама се надявам ефекта да не отмине... Айде, сполай ви и много усмивки ви желая и подарявам с поредната си глупост... а аз отивам да седна на нещо по меко, че май натъртеното от сутринта място ме понаболява J



Тагове:   малко,   може,


Гласувай:
0



1. dimitko - Не си единствената
30.12.2006 01:52
жена, която пада. Виж тука кво става:

http://www.youtube.com/watch?v=NB9VLOU6FYU
цитирай
2. pakostinka - Мерси,
30.12.2006 12:48
обнадежди ме...имало и много по-зле от мен...направо групови изпълнение...за моя радост или не - моите са предимно солови...имам едно групово, ама качествено - в една дискотека се спънах и повлякох трима души, после ме боля гърба доста време щото всичките се изтресоха отгоре ми...как го направих, все още е загадка за мен, но е факт...а свидетелите още говорят за виртуозността и пируета, който съм направила... :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940368
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170