Знам, че вече сигурно звуча като изтъркана плоча, но обожавам снега. Снощи се бях разлигавила и докато си мятахме питиетата с едни приятели, сигурно 10 пъти казах – „Искам сняг, искам сняг, искаааааааааам сняяяяяяяяяяг”...Преди известен период от време /визирам няколко години/ имах една култова реплика „Искам трактор, искам трактор” и един приятел ми подари трактор, с още по-култовата реплика „На, и да земеш да се кротнеш най-сетне”...Не бях доволна...женска му работа...аз не исках трактор, исках да мрънкам и да се лигавя...оф, трябваше да спра, щото ми даде това, което исках и ща, не ща - спрях. В сегашното ми мрънкане и скимтене, обаче има няколко разлики. Аз НАИСТИНА искам сняг. Такъв хубав и пухкав, който да вали да се топи върху лицето ти. Мдаааа, искам ама няма.

Сутринта, докато мрънках и се оплаквах колко е студено, каква депресарска мъгла има, колко тъжно и нещастно изглежда коледната украса без сняг, какви деца –кретеноиди има и как се осмеляват да ми мятат пиратки в краката...докато се занимавахме с подготовката на коледното ни парти се почувствах много тъпо, щото няма сняг...ма направо безнадеждно, щото украсената ни елха и светещите лампички изглеждат като увредени без сняг...все едно са голи, или още по-зле – все едно някой им е отнел нещо, което е част от тях. Ма каква е такава една Коледа без сняг...тъжна Коледа е, ето каква L

Реших, че нищо не мога да направя, освен да мърморя като някоя незадоволена свекърва и взех решение да сменя тактиката...реших, че мога да се надявам поне за Коледа да завали…или за Нова Година...ама да завали много и да продължи дълго...

Много отдавна си пригласих зимните ръкавички...а също  така и шапки с шалчета към всяка една от тях...подготвих си и дрехите, които използвам един или два пъти в годината, когато завали сняг и когато реша, че мога да отида и да се спускам с найлонов чувал /за ски и сноуборд не искам и да чувам, защото доста време се оправях, след като направих жалките си опити да усвоя умението, поне да стоя права, а докато се вихрих на ските в Узана, даже успях да скоча в някаква дупка, тип шахта...и определено се орезилих...качествено J/.

Спускането с чувал на село си е една мила препратка към миналото, когато всеки ден бяхме на могилата и бяхме около 20 хлапета. Сега се събираме най-много 5 души и отстрани сигурно изглежда доста идиотски да видиш хора по на 25 – 30 години да се надпреварват с чували, пълни със слама, но пък е невероятно. Е, малко екстремно си е, защото могилата е стръмна...по средата и минава асфалтиран път и завършва с дере, което е изненадващо чисто, но и изненадващо пълно с вода, така че ако не успееш да се спреш на време, освен забавлението получаваш и много студена баня и се превръщаш в морж.  Традиционно /все пак съм известна с несръчността и липсващия ми късмет/, аз съм от хората, които първи цопват в гьола, но ако се случи на някой друг това велико нещастие, бивам много надълго и нашироко благославяна за това, че съм го убедила да дойде с нас или пък чувам благословиите му по негов собствен адрес, насочени най-вече към липсата му на акъл... Аз знам, че всичко, което ми се случва и хората, които срещам действат на принципа на краставите магарета, които се надушвали и ми е известно, че единственото нещо, което трябва и мога да направя в един такъв „кризисен” момент е търпеливо да изчакам края на словесната тирада или да я прекъсна с репликата: „А как би ти повлияло едно чайче с ром?”...ех, има си и положителни неща...като дете нямаше как да консумираме такива работи...ама сега...то си е направо едно такова дълбоко душевно и телесно удоволствие.

И така...средата на декември е...слънцето пече по начин подобаващ за началото на април. Лампичките на прозореца изглеждат като малки сирачета, загубили снежната си майка. Елхата, в средата на стаята навява студ и самота, тъй като уюта не е такъв, какъвто е, когато навън всичко е затрупано под снега, а вътре всичко грее в различни светлини..шапките, шаловете и ръкавичките ми, стоят неупотребявани...приятелите  ми ще си дойдат за празниците и няма да можем да си направим снежното родео с пльокане в гьола....и всичките тези неща, проблеми и липсо ще се решат с едно заваляване на сняг...абе къде е снега?...кога ще завали сняг? Искам сняг!!!....за Коледа? За Нова Година?...или по-скоро?...дано да е третото...

 

следващият вторник ще вали сняг в София,Варна,Русе,Пловдив...и температурите ще са под нулата.Аз не харесвам снега и Бойко Борисов

но се сетих за една колежка от северна Англия, която можеше да казва на много езици (включително румънски и български) "Мога да карам трактор" :)

Мно'о е гадна, но искам

къде ни го скриха? то хубаво валя преди мнооого време, ама това не беше нищо...искам сняг, много сняг, много много много сняг..искам да съм в Смолян и да се лутам из горите с приятели, искам пак снежни човеци и бой със снежни топки и каквото и да е снежно...

мрънках така преди години, че искам "мъж с кола с климатик".Беше едно жегаво Софийско лято. Тогава все още не ми се беше случвало нито гръцко, нито кипърско лято, където през август е 42 на сянка, а сянка няма, та си мрънках обилно. Не, че исках наистина подобна дивотия - мъж си имах, а колата с климатик звучеше като свеж майтап. Но на най-добрия ми приятел явно му беше писнало, защото един ден се обади с репликата "Айде, с колата съм пред вас." "Каква кола, бе Георги, какви пет лева?!Защо си пред нас?" - питам аз. "Кола с климатик." - въздъхна той, а аз слязох кикотейки се при него:)))

Иначе - и аз искам сняг, нищо, че ще стане на г*з още на другия ден...

щял да стане на гъз...ми в голямите градове може, ама на село, където е гьола - няма...:)...всичко е красиво и бяло и пухкаво...а като прочетох за снежнните човеци си спомних, че като малки правехме крепостни стени от сняг, който по-скоро приличаше от лед и се подпуквахме с топките...а се надявам ssstto да е прав и във вторник да усетим снега върху лицето си, а после...да си сложим и шаловете и шапките...;)
Усмивки :)

Моля ви обадете се на Дядо Коледа, че аз не му знам номера и поръчайте да прати машината за сняг над България! И ако може (и не е много нахално) да се позадържи повечко време. Благодаря предварително :)

няколко пъти...каза, че бил много претоварен...имало твърде много добри деца...не е очаквал и сега правят подаръци с джуджетата...обеща, че щом свърши с тях...кара машината...ама каза, че трябвало да се съберем поне 10 много добри и послушни дечица, за да ни направи групов подарък ;)

А честито!Събудих се, а навън какво да видя - коледното желание на pakostinka се сипе от небето:))))Айде сега, ако може и моите желания така...

Да и аз много много много много.... обичм снега-украсявам и се чувастеам като пълен идиот-а преди години какъв сняг имаше...Е колко икам да има сняг-всеки ден гледам проднозата,а времето се става по-топло и все се оправя :(:(

няма да има сняг вече нито тая година.нито другата,нито по-другата-то се вижда че с всяка следваща година става се по-лошо и по-лошо(снегът спира) за голяма жалост :(:(:(:(

Ще има ли сняг?! Боже, валеше само два дни от декември и един от ноември. Писна ми. Поне на Коледа и Нова година има...

снега е трагичен. Дори и сега по пистите се подават разни треви и камъни.