Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2006 11:57 - Моят начин да кажа още веднъж "благодаря" на един изключително важен за мен човек...
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3236 Коментари: 13 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Един от най-любимите хора в живота ми, според всички лекари и специалисти е чудо на природата. Тя е на 23 и ми е колежка и е човекът, който ме е научил, че добротата и искреността са безценни. Преди пет години са и поставили диагноза, според която вече трябваше да е от другата страна и отдавна да не ни радва с присъствието си. За щастие, аз имам възможността да бъда с един човек, който се оказва медицинско чудо. До нея съм всеки ден, защото работим заедно. Бях до нея, когато в продължение на 6 месеца лекарите и поставяха все по-нови и все по-страшни диагнози, а тя не загуби и за миг своя дух. Бяхме заедно, когато колабира и припадна на бала на едно училище, където трябваше да връчваме награди и и се накарах, когато след 2 часа се появи на работа. Бях до нея, когато и казаха, че има метастаза в мозъка и когато започна да губи представа за местоположението на предметите. Сега отново сме заедно – в нашата борба. А тя е по-жизнена и по-здрава от когато и да било. Има нещо уникално в нея. Нещо, което не спира да  ме кара да и се възхищавам за начина, по който приема всички тези новини и нещо, което ме кара още по-силно да вярвам, че няма да мине от другата страна.

Тя беше в болница един месец. Лекуваха я истински специалисти – най-добрите в България. Отидох да я видя в началото – после само се чувахме, защото нямах възможност да ходя да я виждам, а и режимът там – един строг /все пак е военна болница/. Сега отново е на работа. Изпълнена с два пъти повече енергия от когато и да било и с още по-голяма жажда за живот. Снощи излязохме двете. Исках да си поговорим. Исках да разбера как е – ама да чуя истината, а не официалната версия, която е за пред всички. Заговорихме си за борбата и за това, че е трудно да паднеш, когато толкова хора искат да останеш прав и които не ти позволяват дори да наведеш глава. Аз и казах, че вярвам, че няма да си отиде. Тя се усмихна и ми каза: „Аз също го вярвам. Някак си, не се чувствам болна и знам, че няма да умра...не и докато имам вас”.

Тя е уникална. Най-чистото същество, което съм срещала някога в живота си. Истинска и прелестна. Попитах я за какво мечтае, защото искам да се опитам да сбъдна една нейна мечта, а тя каза „За това хората, които обичам да са щастливи и да виждам усмивките и”. Такава е...никога не е мислила за себе си. Способна е да даде последната си стотинка на приятел. Виждала съм я как пряко силите си, стои с мен до 12 часа в офиса, само и само да не ме остави сама, защото смята че всеки има нужда от подкрепа. Такава е...едно истинско слънце в мрачния живот, което може да разсее всички облаци.

Тя влага любов във всяко нещо, което прави. Тя е креативна и уникална.

Спомням си как миналата нова година ми подари зюмбюл. Истински и цъфнал зюмбюл през декември. Знае, че е едно от любимите ми цветя. Подари ми го и ми каза, че го прави, защото иска да имам нещо живо и нещо, което ще цъфне отново през декември следващата година и което ще остане дори нея да я няма. Нещо, което да не спира да ми доказва, че има чудеса и нещо, което да не ми позволява да губя вярата си в тях. Нещо, което да ми показва, че ако имаш силна воля и желание нещо да живее, то ще живее дори през декември. Тогава просто я прегърнах, защото исках да спра сълзите си и исках да и кажа просто колко много и благодаря. После направи специална презентация за мен, за да ми покаже колко много ме обича и колко ми благодари за това, че я приемам такава, каквато е. Тогава се запитах как може човек да не приеме съвършената чистота, такава каквато е? Защо е нужно да благодари...не е ли по-важно аз д и благодаря?

Всеки ден, когато идва на работа нещо в центъра засиява. Става по-красив и по-истински. Все едно се случва чудо...чудо, на което ставам свидетел вече три години. Идва с усмивка и с едно характерно потропване, което се чува от патеричките и. Затваря вратата и казва: „Радоске, аз съм”. Аз знам, че е тя много преди да го каже, но начинът по който го прави – това си една от нашите традиции.

Един мой приятел ми каза, преди много време, че в живота на всеки човек има хора, които му пречат да тръгна надолу по наклонената плоскост. Аз съм щастливка. Аз имам нея, която не е препятствие, което мога да преодолея, а е стена, която никога няма да ми позволи да тръгна надолу.

Странно е как това момиче, което тежи 35 килограма, която е толкова физически слаба и която за годините си е преживяла толкова много, успява да вдъхне сила на хората около себе си. Уникално е да видиш как в деня, в който и поставят тежката диагноза е рухнала, а на следващия – просто е приела нещата такива каквито са – без оплаквания, без мрънканици, без самосъжаление. Уникално е да видиш един такъв...истински боец.

Миналата седмица я накарах да отиде на лекар, защото според мен трябва да е под наблюдение. Тя, милата, мрънка и се тръшка, но отиде защото знаеше, че няма да спра да се притеснявам, ако не го направи. Днес  се върна от контролен преглед. Беше се усмихнала като малка, сладка тиква. Попитах я какво е станало и тя ми каза: „Знаеш ли, лекарят каза, че организмът ми е свикнал да живее с всичките тези неща и че напук на всякаква логика се възстановявам”. Тук тя измрънка нещо за това, че е тъпо да има толкова много снимки и че е странно как ги мъкне при положение, че тежат повече от самата нея. Аз я гледах как се суети и как недоволстваше от разбъркаността на снимките си и не спирах да и се удивлявам и да и благодаря, че е станала част от живота ми и част от мен...по-добрата част от мен.

Тази сутрин погледнах зюмбюла ...беше започнал да расте...и знам, че ще цъфне отново през зимата, защото вярвам, че тя няма да мине скоро от другата страна и защото всеки ден ми доказва, че чудото е възможно, стига да го искаш истински и да му позволиш да се случи.

 

 



Тагове:   още,   Моят,   мен,   човек,   начин,   кажа,


Гласувай:
0



1. анонимен - :)
12.12.2006 12:05
Няма какво да кажа в коментар, освен да се усмихна :)
цитирай
2. mikela - :))))
12.12.2006 12:33
:))))
„Знаеш ли, лекарят каза, че организмът ми е свикнал да живее с всичките тези неща и че напук на всякаква логика се възстановявам”. - Човек, който има за какво да живее и какво да дава на другите около себе си, както тя го прави...трябва да живее и живее напук на всички логики...А това е много хубаво:))))
цитирай
3. adjna - :)
12.12.2006 12:36
ами за това става дума :)))
пакост си ти, ама каква самооо :)))
радвам се, че те има тук и споделяш чудото :)))
Благодаряяя!!!
цитирай
4. pakostinka - Аз благодаря повече,
12.12.2006 13:44
за това, че животът ми е такъв и че мога да споделям чудесата, които ми се случват и се надявам, че мога да накарам и другите да повярват във вълшебствата, които стават реалност...:-)
Благодаря ви :)))
цитирай
5. idleman - Благодаря и аз.
12.12.2006 13:45
почуствах се щастлив като прочетох това. Щастлив, защото се радвам. че оценяваш приятелката си.
почуствах се и тъжен. Тъжен, защото аз самия загубих много близък човек поради същите причини и дори най-добрите лекари в БГ не успяха да я спасят. Тъжен, защото винаги най-лошите неща се случват на на-добрите хора.
Радвам се, че твоята приятелка се бори ден след ден.
цитирай
6. pakostinka - Idleman,
12.12.2006 13:58
така е и си прав за всичко, но може би един от най-важните уроци, които трябва да научим е да бъдем искрени и да показваме на близките си, че държим на тях, докато са сред нас. Защото независимо дали имаш поставена диагноза или не - никой не може да е сигурен, че утре ще го има или че любимите му хора ще са до него.
Аз загубих човек, на когото не успях да кажа, колко много държа на него и колко много го обичах, но се опитвам да го правя с всички останали...
Да, тези неща се случват на добрите хора, но знаеш ли какво казва приятелката ми - че смъртта не е страшна, че човек, когато си отива изглежда щастлив и че тези неща се слуват на добрите хора, защото ангелите трябва да са такива.
Незнам...аз харесвам тази мисловна линия...кара ме да се усмихвам и да се опитвам да се поуча от всички уроци, които живота ще ми изнесе...
Слънчев ден от мен :)
цитирай
7. dosheva - :):):):):):)
12.12.2006 14:07
:))))))))))))))))
цитирай
8. ady - :)))
12.12.2006 15:44
:)))))))))
цитирай
9. sashetu - :))))))
12.12.2006 17:32
Това е то чудото на Любовтта!За мен човек, който дава любов, живее повече за хората и за това да вижда грейналите им личица и радостта им винаги ще е до нас,ако не физически, то духовно!
Благодаря ти ужасно много pakostnika,че сподели това с нас!Зареди ме с ужасно много положителна енергия, насълзени очи от радост и от щастие, че хора, които са еквивалент на Любов/тта все още има!
Благодаря!Вярвам, че тази жена ще победи всичко и всички за да е още дълго до теб!Дано!... :))))
цитирай
10. анонимен - Да е здрава!
12.12.2006 17:37
Да е здрава!
цитирай
11. boyoto - :))
12.12.2006 20:41
Прекрасно. За мое съжаление миналата година си отидоха двама мои скъпи приятели - с метастази и двамата. Но се радвам за това дете, радвам се и за теб.
цитирай
12. bambola - :)) prodaljavai taka :)
12.12.2006 23:07
"Защото независимо дали имаш поставена диагноза или не - никой не може да е сигурен, че утре ще го има или че любимите му хора ще са до него."
цитирай
13. pakostinka - Благодаря...
13.12.2006 13:49
аз няма да я оставя и няма да спра да съм до нея...и няма да спра да вярвам, че тя ще се пребори...и да...винаги ше признавам чувствата си, просто защото когато обичаш някой, думите и жестовете, не могат да изгубят смисъла си, тъй като с всяка глътка въздух и с всеки поглед, ти им предаваш нов и още по-дълбок такъв.
Благодаря ви...за всичко...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940249
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170