2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Един от най-любимите хора в живота ми, според всички лекари и специалисти е чудо на природата. Тя е на 23 и ми е колежка и е човекът, който ме е научил, че добротата и искреността са безценни. Преди пет години са и поставили диагноза, според която вече трябваше да е от другата страна и отдавна да не ни радва с присъствието си. За щастие, аз имам възможността да бъда с един човек, който се оказва медицинско чудо. До нея съм всеки ден, защото работим заедно. Бях до нея, когато в продължение на 6 месеца лекарите и поставяха все по-нови и все по-страшни диагнози, а тя не загуби и за миг своя дух. Бяхме заедно, когато колабира и припадна на бала на едно училище, където трябваше да връчваме награди и и се накарах, когато след 2 часа се появи на работа. Бях до нея, когато и казаха, че има метастаза в мозъка и когато започна да губи представа за местоположението на предметите. Сега отново сме заедно – в нашата борба. А тя е по-жизнена и по-здрава от когато и да било. Има нещо уникално в нея. Нещо, което не спира да ме кара да и се възхищавам за начина, по който приема всички тези новини и нещо, което ме кара още по-силно да вярвам, че няма да мине от другата страна.
Тя беше в болница един месец. Лекуваха я истински специалисти – най-добрите в България. Отидох да я видя в началото – после само се чувахме, защото нямах възможност да ходя да я виждам, а и режимът там – един строг /все пак е военна болница/. Сега отново е на работа. Изпълнена с два пъти повече енергия от когато и да било и с още по-голяма жажда за живот. Снощи излязохме двете. Исках да си поговорим. Исках да разбера как е – ама да чуя истината, а не официалната версия, която е за пред всички. Заговорихме си за борбата и за това, че е трудно да паднеш, когато толкова хора искат да останеш прав и които не ти позволяват дори да наведеш глава. Аз и казах, че вярвам, че няма да си отиде. Тя се усмихна и ми каза: „Аз също го вярвам. Някак си, не се чувствам болна и знам, че няма да умра...не и докато имам вас”.
Тя е уникална. Най-чистото същество, което съм срещала някога в живота си. Истинска и прелестна. Попитах я за какво мечтае, защото искам да се опитам да сбъдна една нейна мечта, а тя каза „За това хората, които обичам да са щастливи и да виждам усмивките и”. Такава е...никога не е мислила за себе си. Способна е да даде последната си стотинка на приятел. Виждала съм я как пряко силите си, стои с мен до 12 часа в офиса, само и само да не ме остави сама, защото смята че всеки има нужда от подкрепа. Такава е...едно истинско слънце в мрачния живот, което може да разсее всички облаци.
Тя влага любов във всяко нещо, което прави. Тя е креативна и уникална.
Спомням си как миналата нова година ми подари зюмбюл. Истински и цъфнал зюмбюл през декември. Знае, че е едно от любимите ми цветя. Подари ми го и ми каза, че го прави, защото иска да имам нещо живо и нещо, което ще цъфне отново през декември следващата година и което ще остане дори нея да я няма. Нещо, което да не спира да ми доказва, че има чудеса и нещо, което да не ми позволява да губя вярата си в тях. Нещо, което да ми показва, че ако имаш силна воля и желание нещо да живее, то ще живее дори през декември. Тогава просто я прегърнах, защото исках да спра сълзите си и исках да и кажа просто колко много и благодаря. После направи специална презентация за мен, за да ми покаже колко много ме обича и колко ми благодари за това, че я приемам такава, каквато е. Тогава се запитах как може човек да не приеме съвършената чистота, такава каквато е? Защо е нужно да благодари...не е ли по-важно аз д и благодаря?
Всеки ден, когато идва на работа нещо в центъра засиява. Става по-красив и по-истински. Все едно се случва чудо...чудо, на което ставам свидетел вече три години. Идва с усмивка и с едно характерно потропване, което се чува от патеричките и. Затваря вратата и казва: „Радоске, аз съм”. Аз знам, че е тя много преди да го каже, но начинът по който го прави – това си една от нашите традиции.
Един мой приятел ми каза, преди много време, че в живота на всеки човек има хора, които му пречат да тръгна надолу по наклонената плоскост. Аз съм щастливка. Аз имам нея, която не е препятствие, което мога да преодолея, а е стена, която никога няма да ми позволи да тръгна надолу.
Странно е как това момиче, което тежи 35 килограма, която е толкова физически слаба и която за годините си е преживяла толкова много, успява да вдъхне сила на хората около себе си. Уникално е да видиш как в деня, в който и поставят тежката диагноза е рухнала, а на следващия – просто е приела нещата такива каквито са – без оплаквания, без мрънканици, без самосъжаление. Уникално е да видиш един такъв...истински боец.
Миналата седмица я накарах да отиде на лекар, защото според мен трябва да е под наблюдение. Тя, милата, мрънка и се тръшка, но отиде защото знаеше, че няма да спра да се притеснявам, ако не го направи. Днес се върна от контролен преглед. Беше се усмихнала като малка, сладка тиква. Попитах я какво е станало и тя ми каза: „Знаеш ли, лекарят каза, че организмът ми е свикнал да живее с всичките тези неща и че напук на всякаква логика се възстановявам”. Тук тя измрънка нещо за това, че е тъпо да има толкова много снимки и че е странно как ги мъкне при положение, че тежат повече от самата нея. Аз я гледах как се суети и как недоволстваше от разбъркаността на снимките си и не спирах да и се удивлявам и да и благодаря, че е станала част от живота ми и част от мен...по-добрата част от мен.
Тази сутрин погледнах зюмбюла ...беше започнал да расте...и знам, че ще цъфне отново през зимата, защото вярвам, че тя няма да мине скоро от другата страна и защото всеки ден ми доказва, че чудото е възможно, стига да го искаш истински и да му позволиш да се случи.
Охххххх, още някой се е влюбил в мен без...
За мен Коледа винаги е била особено спец...
12.12.2006 12:05
„Знаеш ли, лекарят каза, че организмът ми е свикнал да живее с всичките тези неща и че напук на всякаква логика се възстановявам”. - Човек, който има за какво да живее и какво да дава на другите около себе си, както тя го прави...трябва да живее и живее напук на всички логики...А това е много хубаво:))))
пакост си ти, ама каква самооо :)))
радвам се, че те има тук и споделяш чудото :)))
Благодаряяя!!!
Благодаря ви :)))
почуствах се и тъжен. Тъжен, защото аз самия загубих много близък човек поради същите причини и дори най-добрите лекари в БГ не успяха да я спасят. Тъжен, защото винаги най-лошите неща се случват на на-добрите хора.
Радвам се, че твоята приятелка се бори ден след ден.
Аз загубих човек, на когото не успях да кажа, колко много държа на него и колко много го обичах, но се опитвам да го правя с всички останали...
Да, тези неща се случват на добрите хора, но знаеш ли какво казва приятелката ми - че смъртта не е страшна, че човек, когато си отива изглежда щастлив и че тези неща се слуват на добрите хора, защото ангелите трябва да са такива.
Незнам...аз харесвам тази мисловна линия...кара ме да се усмихвам и да се опитвам да се поуча от всички уроци, които живота ще ми изнесе...
Слънчев ден от мен :)
12.12.2006 14:07
Благодаря ти ужасно много pakostnika,че сподели това с нас!Зареди ме с ужасно много положителна енергия, насълзени очи от радост и от щастие, че хора, които са еквивалент на Любов/тта все още има!
Благодаря!Вярвам, че тази жена ще победи всичко и всички за да е още дълго до теб!Дано!... :))))
12.12.2006 17:37
Благодаря ви...за всичко...
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)