Обичам почивните дни. Обожавам ги, особено много, когато съм заредила поредица от срещи с приятели и познати, които не съм виждала от векове. Обожавам ги, когато успея да вместя и кино, и кафе, и пицарийка и клубче. Има нещо много завършено в такива дни. Карат те да се чувстваш добре и удовлетворен. Видял си старите си познати и приятели и си се върнал е „доброто старо време”. Можеш да почнеш новата седмица с усмивка. Знаеш, че това ще бъде решаващо и за начина, да я завършиш. Ако пък седмицата ти започне също добре, това означава, че направо си ударил джакпота. Тази сутрин, когато се качвах и слизах от автобуса, едни господа ми направиха път, един колега ми предложи да ми помогне с чантите ми /защото пак се бях натоварила като магаре/, едно момче ми позволи да ползвам преди него банкомата...и ми стана много хубаво. Винаги съм харесвала и оценявала подобни жестове, още повече, че те ме карат да се чувствам много добре и най-малкото влияят положително на самочувствието ми /айде сега няма да си кривя душата и да казвам, че не се чувствам красива и забелязана и че ми става леко на душичката, когато някой мъж направи нещо подобно за мен J/

Снощи, обаче с едни мои приятели говорихме за моята еманципираност, която явно е тема, вълнуваща особено силно мъжете, защото винаги намират начин да ме захапят леко по този въпрос. Ми не съм еманципирана до степен на феминизация. Просто не обичам да се гледа на мен снизходително, само защото съм жена. Е да, не мога да мъкна телевизори, не мога да оправям коли /даже гумата на колата не мога да си сменя и тогава звъня на приятелчетата – мъже/, не разбирам нищо от футбол и най-вече от евро футбол, компютрите са ми ясно дотолкова, доколкото да работя със софтуера, който ми е необходим, за да си върша работата, а като ми се заговори за вируси, преинсталиране и някакви други истории като процесори, дъна, рам-памет или хардове – само мълча, слушам и изпълнявам повелите на специалистите. Ми не съм еманципирана. Приемам, само че мъжете са добри в едно, а жените в друго. Ама не знам защо все мен ме вземат за лапнишаранчето, което искат да окачат на въдицата си и с което да се побъзикат...добронамерено.

Снощи, след дълги спорове, моите мили приятелчета – мъже ме изкараха по-черна и от дявола, защото стигнаха до извода, че съм еманципирана, когато ми изнася и че отхвърлям тази линия на поведение, когато тя не ми е удобна. Ех, обичам когато милите момчета извъртат по този начин нещата. Ма не мога да разбера, защо да не мога да си платя сметката в заведението, когато сме седнали заедно и защо, те като мъже, се юркат да го правят. Защо мъжете са решили, че са длъжни и приемат желанието ми да платя консумираното от мен, като съзнателно и целенасочено уронване на авторитета им на мъже? Това беше един от техните аргументи и мотиви да ме обявят официално за жена, която клони към феминизма. Дрън-дрън. Този спор беше преди да дойде време за плащането, а колко съм се карала с тях пък, когато настъпи и този момент...не е истина. Не ги разбирам тея работи...ама хич. Не мога да разбера защо когато някой мъж иска да ми плати сметката, аз трябва да приема и да благодаря, а ако аз поискам да направя обратното се възприема като светотатство? Това еманципация ли е? Сигурно. Но защо да е толкова лошо? 
Всъщност, може би не трябва да съм толкова крайна, защото повечето момичета и жени очакват точно това – да им се плати сметката в замяна на тяхната компания. Имах една приятелка от Плевен, чиято майка набиваше в нейната глава и в главата на сестра и как мъжете са длъжни да плащат. „Ама защо да са длъжни” – питах винаги аз. И всеки път получавах в отговор на въпроса си – „Ми защото им правят компания и правят изкарването им по-приятно”. Мдааа, ставах свидетел на методите, които се използват, за да е възпитават мутреси - компаньонки. Ма нещо не разбирам. Ако приемем, че съотношението между жените, които искат да им се плащат сметките и тези, които държат да си го правят сами е 50/50 или дори 60/40 – защо тогава е толкова странно и се възприема толкова трудно от мъжете, че една жена може да поискаш сама да си платиш сметката? И защо е толкова обидно за тях, ако тя го направи?

Днес ми се случи нещо друго, което ме изненада. И друг път ми се е случвало, ама явно тези дни вълната ми е такава. Та, както си пиех кафе в обедната си почивка с една приятелка и поисках да си платя сметката, барманът ми каза, че е платена от „Ето онези господа на бара”. В момента, в който ги погледнахме, те се усмихнаха и ни погледнаха очакващо. Ясно ми е как се играе тази игра и какви са мотивите, за да го правят тези мъже. Аз обаче нещо не се кефя непознати да ми плащат сметката и да очакват нещо от моя страна. Грабнах сумата, на която възлизаше консумираното от нас, станах и отидох при тях. Усмихнах им се широко и искрено /усмивката ми наистина беше искрена/ и им казах, че това, което са направили е много мило, но ние не можем да го оценим, така че е по-добре да им дам парите, които са дали за нашите питиета и да ги използват, с някои други, които биха оценили този жест. Оставих парите и си тръгнах. Усетих погледите им в гърба си. Учудени, неразбиращи и остри. Бях убедена, че си мислеха, че съм някаква малка тъпа патка, която е тръгнала да им влиза грубо и да им се прави на отворена. Не, не съм такава, просто ако някой иска да ми направи впечатление, то няма да успее да го постигне плащайки ми сметката. Много по-голям ефект би имало да дойде и да ме заговори или да ми подари нещо саморъчно направено от бъркалки или чадърчета за коктейли, или каквото и да е и да дойде да ми го донесе...просто съм такава. Това, което направих с господата, които днес ни платиха сметката не беше продиктувано от някакво желание да ги смачкам и унизя, а по-скоро исках да им покажа, че този подход не действа...в моя случай...и го направих деликатно /доколкото ми позволяваше ситуацията J/

Всъщност като се замисля на самите мъже им е изключително трудно. Едните ги смятат за задължени да плащат. Другите се обиждат, когато те плащат. А третите са ту така, ту онака. Ей, побъркахме ги милите мъже. Като се замисля, едва ли би било толкова страшно от време – на време да им позволя да ми платят сметката, с което опасявам се ще ги вкарам в още по-голямо объркване, така че...явно ще продължа със споровете си с тях, когато дойде време да ставаме от някое заведение J.

Тази ми теза и линия на поведение е основанието, всичките ми приятели мъже да смятат, че аз съм виждаш ли някаква мръсна феминистка, която се опитва да стъпи на врата на мъжете и да ги унижава, а аз просто не искам да плащат за компанията ми – когато съм с някой, който ми харесва, му я давам безплатно J.

какво ти пречи като ти платят сметката? Разбирам всичко, което си казала, права си и няма нищо лошо да искаш да платиш сметката.
КАКВО ТИ ПРЕЧИ КАТО ТИ ПЛАТЯТ СМЕТКАТА?
Да. Безплатен обяд няма. НО някой може да иска да плати просто за да ти види усмивката. Това не означава, че те мисли за проститутка.
Твоите почивни дни много приличат на моите. И да, едно момче ей..така реши че ще плаща сметката на двете дами на масата. Не съм свикнала така, но нямам нищо против. Усмихнах се широко, благодарих и всичко е ОК. И той е доволен и аз. Найстина не виждам какъв е проблема. Аз съм си с достойнството и тва е.
И в бара са ми плащали сметката. Много е готино. Усмихваш се, благодариш и си тръгваш. Те...да си правят изводите какво момиче си. :):):):) Имала съм и случай...когато са ми казвали: "остани, аз ти платих сметката" и аз им отговарям "Е, и? Аз какво да направя, че си искал да ми платиш сметката. Да си я платя ли аз?" - ха ха Другия пък ще внимават като плащат.
:):):):)

няма да го излагам сега просто няма да ми стигне тока на лаптопа. Само една забележка:

МЪЖЕТЕ ПЛАЩАТ ЦЯЛАТА СМЕТКА
ТИ ИСКАШ ДА СИ ПЛАТИШ САМО ТВОЯТА

замисли се каква е разликата.

аз искам да платя само своята, защото когато съм искала да платя цялата /дори да имам конкретен повод/ е ставало въпрос за война...

Какво значение има? Ако си мислиш че като ти платят сметката си няква лека жена или нещо от тоя сорт си супер зле, сори ама е така. И на мен ми се е случвало да съм бясна на такива хора, но когато някой симпатичен и мил човек го направи някак си е тъпо да се правиш на еманципирана. Мъжете все още искат да се чувстват силния пол, независимо че са доста далече от там. Сметки глупости, ако плащането на сметката ти от някои те унизява по някакъв начин това според мен е ужасно нязряло. Нито една адекватна жена не би трябвало да очаква от мъжете наоколо винаги да й плащат сметките, но наистина няма нищо лошо това да се случва от време на време...

без да влизам в подробности отново, ти си оставяш парите за сметката, а ако някой иска да плати и твоята хубаво, просто сервитьора ще има хубав бакшиш.
А мъжа ще може да каже, глей малка пишка ама мога да давам 50% бакшиш.

Аз съм ОК, когато всеки си плаща своето (по холандски или по римски). Или аз плащам сметката, но само ако съм поканил момичето на среща. Никога не обичам момиче да плаща моята сметка и не позволявам. Понякога ми е неприятно когато ако съм на среща момичето не иска да платя сметката, но живеем в 2006 и приятно/неприятно, това е положението.

За непознатите - ами това е един доста изтъркан номер за свалка и твоят пост е поредното доказателство колко изтъркан е той. Въпреки, че купуването на питиета на бара е готино, съчетано с приятен разговор (всеки случай е различен).

И още нещо: не мисля, че момичетата в България са еманципирани.

поздрави:

хайде дамата да не си мисли, че всеки който плаща сметката иска да си легне с нея /хубаво самочувствие, btw/. на всеки най-голямо удоволствие му доставя да достави другиму удоволствие. това, че някои не могат да стигнат дотам, си е техен проблем. разбрахме също, че блогерката е най-умната и красивата, и просто няма такъв на нейното ниво, та да я поиска, та тя още мома си ходи и додява на приятелите си мъже. всеки би се комплексирал от такава мила и способна особа, indeed.

ето сега ще направим отново включване...смятам аз / в позицията си на блогерка/ да отговоря на двата анонимни коментара едновременно - не защото имам нещо против хората, които не са се представили, а защото звучат по един сходен начин и няма нужда да се хабя.
1. Никога не съм говорила за това, че ако някой поиска да ми плати сметката съм лека жена - това беше закачка. Говорех за хора, които са ми приятели от ужасно много време и които продължават да си мислят, че трябва да ми платят сметката и то винаги и по всяко време и колкото пъти седнем в заведения. Ето това са нещата, които не разбирам, а не това че ще бъда като лека жена. Прекрасно е, че все още има мъже, които искат да се чувстват силния пол, но за мен плащането на сметката не е начина, по който да покажат или докажат силата си и т.н.
2. По отношение коментара на анонимен номер 2 - може би е важно да се конкретизира, че има няколко типа хора, които плащат сметките - тук ще изключа тези, за които говоря всъщност и са ми приятели и ще наблегна на непознатите. Та има няколко вида мъже, които плащат сметките - тези, които искат да си легнеш с тях, тези които искат просто да си поговорите и да се позабавлявате, тези, които искат да ти направят комплимент по този начин и тези, които искат да го направят, заради усмивката ти. Тези, за които говоря /тъй като винаги съм споменавала, че се пак не живея у Софията/, в повечето случаи са представители на първите два вида. Така, че тук въпросът не е до самочувствието, а до особеностите.
По отношение на моминството си и додяването...няма да коментирам, тъй като интерпретацията на този блогер за додяването, най-умната и най-красивата е меко казано смешна и определено не пасва на написаното по-горе.
Усмивки и поздрави ;)

Докато четях коментарите и ми просветна, открих топлата вода, ще каже някой. Представяте ли си как се държат другите жени, за да гледат втрещенно въпросните господа при една такава постъпка. Та топката е в полето на жените, покупката на едно питие да стане начало на един добър разговор, а не действие с предизвестен край.
И другото, колкото по скъпо се продаваш, толкова ти е по-голям шанса да попаднеш на ценител:)))))

защото е нормално при положение, че една значителна част от женското съслови го очакват, за да не кажа, че го смятат за задължително - мъжете да се объркват, когато някой им откаже и да го приемат като подигравка спрямо тях самите.
А за това, че колкото по-скъпо се продаваш, толкова по-голям е шанса да попаднеш на ценител мога да кажа, че много зависи от цената, която си си определил и дали тя е реална или си я завишил...и все пак, аз си мисля, че не трябва да се задоволяваме с полуфабрикати и евтино вино...:)

Подходът на онези, платили сметката в заведението е доста глупав. Той не е демоде дори, той винаги си е бил глупав. Но не виждам нищо лошо в това един мъж да плати сметката на дамата, с която вечеря примерно. Като се замисля - никога, когато съм плащал аз не съм очаквал нещо насреща. Това просто е един от начините (далеч не най-важния) да покажеш на един човек, че го цениш.
Иначе подобно поведение съм наблюдавал само в доста еманципирани жени и смятам, че се дължи на комплекс. Ако излизаш на вечеря с близък приятел, познавате се отдавна и той просто иска да плати сметката - какво толкова? Ако имаш подозрения за искреността на намеренията му си е друго нещо вече...

В смисъл, нося си отговорност и си плащам сметките в живота. Но напоследък започнах да ценя някои мили условности на междуполовите отношения - че когато мъж е навън с дама, той плаща сметката (освен ако тя го е поканила, разбира се, и пак с изключение - ако имат връзка, пак е нормално той да плати). А тя ще намери начин да се реваншира - не, не непременно в леглото.
Колко пъти съм обядвала с колеги, и после съм им правила кафето така, както те го обичат и съм им го носила в офиса. Не съм секретарка, нито личен асистент и за всеки от тези господа е било комплимент точно аз да им направя кафето и да им го занеса в офиса така, че всички да видят. Ми приятно е.
Ако пък сме достатъчно близки, ще ги поканя у дома на питие/обяд/вечеря. Просто между близки и приятели тези неща нямат значение наистина. След като някой мъж е дал да се разбере, че държи да плаща сметката на дамата - ОК. Това е комплимент и за двамата. А тя ако смята, че трябва да се реваншира, да намери подходящ начин.
Винаги си личи кой с какви мисли плаща сметката.
Веднъж по-малкото ми братче каза, че си избирал гаджетата по това дали на първа среща ще се бръкнат да си платят сметката. Признавам - и аз. Защото ако кютукът не се сети, че на среща (особено първа) трябва да плати сметката, утре ще иска да му нося и пазарските чанти.
Мили дами, а не ви ли се е случвало някой мъж да използва вашата "еманципираност" срещу вас? Примерно, да отиде с вас на заведение и внезапно да се окаже, че си е забравил портфейла (често обещанието да ви върне парите така и си остава неизпълнено).
Уф, отплеснах се. Сори, това все пак не е моят блог.

не теб просто ти е кеф да бъзикаш мъжете ... повечето ... Просто каквато и да бе мъжката природа, за теб щеше да е удоволствие да си правиш майтап с най масовите и прояви. (имам и теория, защо това е така, ама да не изпадаме в подробности)
Та това го казвам с най добри намерения и не искам да звучи ни най малко обвинявашо ... сериозно. Аз на майтап нося и не страдам от липся на самоирония ... т.е. проблеми с такова поведение нямам :) ... даже понякога ми е забавано, стига да не се прекрачват някой граници и да уважаваме.

Но ... ти мисля изпускаш чат пат един тънък момент. Чувствата накарали някой, да ти вземе и поноси чантите и да ти плати сметката може да са еднакви ...
И наистина ... понякога си склонна да толерираш дадено поведение с тази подсъзнателна мисъл в главата, а друг път при същото поведение насреща режеш с големия нож. Та затова май са ти прави приятелите ... малко ти е двоен аршина :)
Но пък то тая двойственост (или да кажем неправолинейност и непостоянство) си е присъща черта като цяло на женското съсловие ... та всичко си идва накрая на място.

та ако е за бъзика, няма лошо да се побъзикаме ... ама остваи ги хората да си направят кефа и да те черпят по едно :)

аре ... хепи енд! ... пийс анд лъв :)

е прав си за аршина...и за бъзика...абе за всичко си прав...айде...пийс анд лъв анд фор ю :)