Отдавна не съм била толкова близо до моя компютър и не сме се докосвали по този начин. Бях забравила какво е....сега си спомних и не съм сигурна, че ми харесва. Между мен и него, винаги е имало една много странна и красива връзка – винаги ме е разбирал и винаги е осигурявал това, от което имам нужда. Когато ми е било тъжно – винаги в него се е намирало нещо, което да ме развесели, когато ми е било скучно – винаги е имало хора, с които да си говоря и той ми е бил медиатор, когато съм искала да си свърша работата в срок, той винаги ми е помагал и е бил до мен...ама не толкова близо – някак си това ми дойде в повече...днес съм на разстояние по-малко от 20 см от монитора му – идва ми в повече тази интимност...налага ми се да се взирам, за да разбера какво съм написала и са ми написали, а от толкова взиране ми става малко зле и ме заболява глава. Е сега ще попитате ми що съм толкова близо до недо? Ми що, щото съм късметлийка и денят ми отново е шарен...ма нали хубавото ми е че мога да се надсмивам над себе си и да забавлявам и другите...нека отново споделя за него и най-вече за това как се стига до такава интимна близост с моя компютър...

Тази сутрин се събудих с едно странно усещане в себе си...от онези – необяснимите и неразгадаемите, но определено верните...не знаех обаче, дали денят ми ще е натоварен и вълнуващ или просто ще ми се случват много неприятни за моята особа неща...това незнание не се задържа особено дълго и ми стана ясно, че ще ми се случват лоши работи /ама от моите – дето никой не страда и не умира/...

Докато си правех кафе усетих че се разболявам...изненадах се, защото до преди една седмица бях с ларингит и използвах единствено изразителността на очите и ръцете си и се пазех...за първи път в живота си се обличах толкова много, пък то – пак да взема, че да се разболея.

После, както си гледах волейболчето между България и Бразилия – тока спря...изненадващо и го пуснаха чак след края на мача...

После, докато си вземах сутрешният освежаващ душ се оказа че се прецака нещо на крана за студената вода и леко се поощавих, а и ми се наложи много експедитивно да изляза от банята...ей така, както си бях с почти неизмитото душ-гелче по мен...а после, докато си чаках автобуса, очилата, които нося и които са ми така необходимият ми прозорец към света се разделиха  на две и се счупиха...в оптиката ми казаха – сори, моето момиче – трябват нови, освен това не само нови рамки, ами и нови стъкла щото тези дето ги имаш били пригодени за рамка тип корда, пък ние нямаме такива, а и са много малки и дрън-дрън...и после като ми диагностицираха зрението се оказа, че съм ги вдигнала – диоптрите...не че са чак толкова много от минус два на двете на минус 2.25 и 2.50 ама все пак – кофти новина си е...Избрах си рамки и стъкла и колкото и да гледах да съчетая естетичното с финансово подходящото ми стъпиха новите очилца на 60 кинта. Не че са много за очила, щото нали трябва да внимаваме и да се грижим за здравето си, ама 6 дни преди заплата, направо си е трагедия и е почти финансово невъзможно да ги осигуриш тези пари...както и да е – да живеят приятелите, които вземат заплати в края на месеца и  тези, които имат собствен бизнес – винаги се притичват на помощ и дават назаем, особено на такива като мен, на които подобни случки им се случват редовно...

Докато си вървях от оптиката за офиса, като междувременно закъснях за работа и точно тогава шефовете се бяха сетили да ме потърсят /правят го 3 пъти в годината/ осъзнах, че походката ми е подобна на някой фелдфебел /не че обикновено вървя много по-различно, ама айде..../ Хората, които имат проблем със зрението и са късогледи ще ме разберат, защото при този тип нарушение на зрението предметите изглеждат по-близо, отколкото са в действителност и е малко трудно да прецениш разстоянието до тях...та в случая така беше и с тротоара – аз правя един разкрач за едно разстояние – то се оказва, че е по-далече и леко залитам...и така с тази походка – един километър. Най-смешно се получава, когато трябва да изкачваш или да слизаш по някакви стълби – тогава придобиваш вид на пиян или много неориентиран типаж и определено събираш зрители и публика /в моят случай събрах повече защото комбинацията – мадама в костюм с подобно поведение е наистина смешна/. Около 3 минути се опитвах да пъхна ключа в ключалката, от обичайната позиция, която заемам, когато съм с очила, ама не ми се получи...разстоянията и ефекта на размазване...а публиката все още си стоеше...

Отворих си пощата – обикновено водя усилена кореспонденция и сутрин имам по около 10-12 мейла, но тази сутрин имах около 22-25 ето на това му са вика късмет...Работата ми сутрин е свързана предимно с писане на проекти, попълване на формуляри, описание на разни неща, а следобед  има редица работни срещи с тийнейджъри и много работа, за която не са ти нужни очила – моите обаче ще са готови точно тогава...Не искам да говоря за това колко коли щяха да ме прегазят, защото в неумението си да преценя разстоянието не мога да преценя и скоростта и пресичам като самоубиец...не искам да си помислям за псувните, които отнесох и за двата пъти, в които колата профуча на косъм от моето тяло...не искам да си помислям за това, че е края на месеца и трябва да се отчета до един часа и трябва пак да пресичам, но най-вече не искам да си помислям за това, колко рано е все още и колко много неща ми се случиха...вярвам в баланса и знам, че някой ден ще извадя голям късмет J

А сега, мисля да поставя дистанция между мен и моят партньор в написването на тази ода за моит сутрешни премеждия, защото леко се притеснявам и да пожелая много здраве и най-вече късмет на всички....както винаги съм казвала – важното е нещата да се оправят и да няма умрели J

 

развесели ме (както винаги)

ама питаш ли ни нас, дет сме не с един ами с два компютъра ... каква близост, привързаност и чак неразделност се получава

хубаво че не се ревнуват поне ... лошото е обаче, че гаджетата много ревнуват от тях ... така че вече си търся гадже поне с лаптоп и членуваща мин. в два форума и имаща блог (че да прояви малко разбиране) ... та такааа ... отплеснах се нещо
а, да ... а за очилата е голям фън ... особенно ако към диоптрите сложиш и малко астигматизъм :-)
затова си имам едни резервни на работата - тип ковано желязо и бронебойно стъкло (просто вечени), че да не правим сеир :)

а бихме ли бразилците всъшност ?

и честно казано, не знам в колко часа ставаш ... ама то толкова рано само странни чуства могат да те налетят си мисля

щото ако тръгна да питам, означава че трябва да се замисля, а от такава близост с компютрите ми се завива свят и ме заболява глава ;)...пък и други работи почвам да си въобразявам...ма няма да говоря за тях, че ще ме обявят за луда ;)...
А пък те компютрите ти не се ревнуват, щото сигурно не подозират един за друг, ама ако само заподозрат...жална ти майка...:)
Очилата...вече си имам нови ама гледам малко като луда, щото ми е по-голям диоптъра и ми е твърде ясно - не съм свикнала така...искам да има малко неяснота, пък сега много кристално. Всеки път, когато ми се случи нещо с цайсите и си казвам - задължително си вземам втори чифт и всеки път си оставам само със заканите...а бразилците не сме ги били, ама Мартинчо направо си направи гаргара с тях и се забавлявах много...а срещата почнах да я гледам от средата на втория гейм...ама беше достатъчно...;)

Абе момиче, звънни на някои приятел. Тези стъпки се правят с придружител. Имам в предвид несигурните.
Надявам се си направила поука от историята. Не изхвърляй старите очила. Всеки втори средностатистически мъж, ще ги поправи дотолкова, че да могат да се ползват в екстремни ситуации. Сигурно няма да имат "търговски" вид, на при всички случаи ще ти спестят някой "фен клуб за твоя сметка" :)))))

и като им звънна, те щото ще ми се зарадват пък...не че не съм си будила приятелите в толкова часа, след дълга нощ, за да ми отпушват канала на мивката, ама то е друго нещо...и са много, много истории, които са ми ежедневие - приятелите ми ме наричат бедствие и ще ми оправят очилата, ама много ще се кефят на фен клубовете - ми такива са...какво да ги правиш...пък и аз съм такава..какво да ме правиш и мен? ;)

Не знам какво да те правим!