Ми да, аз обичам да си правя планове.
Вчера, споделих на всеослушание как планирам да прекарам съботата си и предизвиках стабилна доза благородна завист, спрямо моята личност...нека ви разкажа какво стана с плановете ми и как отново ми се получи яко прецакване.

Снощи, нали е петък се прибрах около 2.30 часа след една добра за мен доза коктейлни експерименти с приятели. Легнах си и реших да се приспя с някой филм. Напоследък съм развила лошият навик да си пускам филмчета за приспиване и още по-лошият такъв – да не включвам лаптопа си да се захранва или както там му се вика, а да карам на батерия и по някое време като усетя, че Морфей ме призовава в своята страна да му дам командите и да го спра. Мдаааа, точно така…

Сутринта, някъде около 6.00 часа сутринта, докато сънувах как съм на една ЖП линия и влака ми свири да се махна оттам се събудих и осъзнах, че просто съзнанието ми си е играло с мен и е променило писъка на алармата за батерията и че всъщност тези пронизващи, постоянни и набиващи се в главата ми звуци не са били на влак, а на компютърчето, което беше на прага на гладна смърт. Оказа се, че в просъницата си само съм му хлопнала капака, но не съм го изключа – никога повече – това беше събуждане номер 1 в 6.00 часа сутринта.

Заспах отново и в 7.00 часа алармата на телефона ми започна да звъни – грешка номер 2 и събуждане номер 2…

Около 7.40 часа, след като отново бях заспала последва събуждане номер 3, предизвикано от караницата на две жени на улицата, които се възмущаваха как може някакви си младежи да правят секс пред вратата на една от гореспоменатите лели. Излязох на прозореца, помолих ги да бъдат ако може по-тихи, или най-добре да се преместят под друг прозорец, а не под този на моята стая и си изпросих стабилна доза псувни по мой адрес, а те – мръсният ми, недоволен и възмутен поглед.

Легнах си отново…с надеждата да заспя за пореден път, защото е престъпление да ставаш толкова рано в събота…заспах и се реех в страната на Морфей цели 30 минути, докато на вратата не започна да се звъни усилено и упорито…мамка му, какви са тези хора – беше само 8.10 часа в събота…тея хора как живеят, кога спят и какво искат от мен и хората, с които живея? Захлупих възглавницата на главата си и упорито отказвах да стана и да отворя вратата, ама те – не…продължават да звънят и даже почнаха да викат. Е не, трябваше да стана…станах и в момента, в който се показах рошава и сънена ме изпревариха и ми казаха: „Радост мила, можеш да отидеш да спиш – не се притеснявай”…да бе, мога…добре…ми опитах се…не успях…реших да си направя пижамен дообед, за да не е денят ми тотално загубен и се оказа, че някакви виждаш ли много велики наши роднини, които аз не съм виждала никога са ни дошли на гости и не било желателно да се появявам по пижама…мамка им…искам да си направя само кафе и да си отида и да си чета книгата…не, не можело – тъпи гости, дошли от майна си райна, които ми развалят сутринта – облякох се…казах сърдито добро утро, направих си кафе и излязох…не мога да спра да се възмущавам – как може да идват някакви непознати и да ми диктуват правилата на поведение в моята къща…е не е само моя, ама все пак…и аз си имам потребности и си искам пижамения ден с книгата и кафето…

Реших да си взема душ и да отида да пия кафе с френдове, ама преди това да си купя „Капитал”…е не можете да си представите такова нещо – никъде в града, в 10.00 часа сутринта нямаше този вестник…ма никъде – бил свършил. Ма какво е това? Да не живеем в мръсен комунизъм – как ще свърши бе? По колко бройки вземат, че ще свърши? Едната жена почна да ми се оправдава, че напоследък много се бил търсил и трябвало да вдигне заявката…ми вдигни я, кой ти пречи – мен не ме интересува кой каква заявка пуска – искам си вестника…бясна се врътнах и отидох да пия кафе с приятели…Те знаят, че си купувам вестника и си разпределяме частите и приложенията и после си ги връткаме и обсъждаме…и като им казах, че няма – развалих им и тяхната събота…пък аз бях много по-крива от тях…едното момче се опита да се пошегува и ме попита да не би да съм с предменструален синдром, че съм толкова нервна?

Ми не, не съм  с такъв синдром – просто си искам съботата, такава каквато я описах вчера – мамка му, нещата никога не стават така както си ги планирал…ама…нищо…следващата седмица има още една събота, а утре е неделя – надявам се поне утре да се наспя и да нямам велики роднини, за да си се мотая почти цял ден по пижама в къщата, която обитавам…ама не смея да говоря нищо…повече – никакво споделяне на планове :-Р

ne gubi nadegda...:)

без да и се насладиш. Подли номерца ... Аз затва събота гася телефона и всякви лаптопи и компютри. Затварям прозореца (дограмата не е вайспрофил, ама пак уплътнява нещата:) ) и само някой да е посмял да ми прекъсва съня ...
Лошо само, че пощальонката дет ни носи Капитала-а понякога звъни към 9 без нещо ... ама може ли да се разсърди човек, на една възрастна жена, реашила доброволно да ти донесе вестника в къщи (а не да го остави в пощ. кутия) ...
но айде, няма да те дразня на тая тема, че виждам че нещо при вас положението с любимия вестник е зле.

Мога да ти дам един пас за онлайн врсията, ама някак си се губи класиката с четенето на вестника с кафе ... пък за менкате с френдове съвсем не става ... ама какво да се прави - техническа революция.

ама удоволствието избяга...ама теб ти е кеф да се бъзикаш с нещастието на бедната ми лирическа героиня, а? :)