Тази сутрин бях на оперативка – кметска такава. Какво означава кметска оперативка ли – ами Кмета ви събира, заедно с директорите на дирекциите и началник отделите и дава обратна връзка за стореното до момента и предстоящото за свършване.

Аз подходих към поредното събиране изключително скептично, защото за мен такива срещи със 40 човека и приказваници са си чиста загуба на времето. Аз обичам да знам и да си имам своя половин час със шефовете, да ми се накарат ако трябва, да ми поставят задачки ако има и да си отида да си карам работата, а не да гледам как това се случва със всички служители и да се нервя, защото виждаш ли трябва да отделя два часа за да съм на някоя оперативка...абе бюрокрация...не стига че всяка седмица се събираме дирекцията и отиват по три часа, ми и Кметска...лудница...та такива ми бяха нагласите...и настроението...и изражението и всичко.

Каква ми беше обаче изненадата, когато се появи Кмета усмихнат и изключително делово започна поименно да поставя проблемите и задачите на всеки един поотделно. Точно, ясно и конкретно без никакви заобикалки и всяко нещо със своята аргументация. Той продължи да говори – отне му 1 час и около изписани 6-7 страници А4, за да направи цялото разпределение...а на мен толкова ми бе необходимо, за да си помисля и да реша, че главата на нашата риба е читава.

Защо реших така ли...ами защото това е човек, който управлява администрация от около 100 души. Не искам да описвам некадърниците, които са наблъскани в нея, защото всички го знаем това, нито пък искам да говоря колко е трудно да се опитваш да поставяш задачи за изпълнение на човек, чиято основна грижа е да кръшне от работа. В същото време да ходиш по разни срещи, обучения, пътувания в чужбина и т.н. и да намериш време да седнеш и да разпределиш ангажиментите на подчинените си. Уникално организиран трябва да си...възхищавам се...Вярно, че този управленски модел е наложен защото подчинените не могат сами да си планират работата, тъй като са некадърни и защото някой ги държи на работа, но аз за пореден път се убедих, че поговорките не са това, което бяха и че не винаги рибата се вмирисва откъм главата – понякога проблемът е по-надолу и тогава според мен е по-страшно, защото можеш да смениш главата, но не можеш да смениш всички вътрешни органи...

Абе администрация...какво повече да кажа?

затова когато получавате само нерви знайте че има и по лошо, газове :)))

ама хак да му е щом не е научил шефовете, които са под него да делегират задачите на хората и да ги контролират. Което ще рече че разсъждава като едноличен търговец, а не като управляващ. Нищо де, като му писне да връчва задачки на чистачката ще се научи как се управляват хора:)

значи шефа ти е готино копеле,целенаочен, man on a mission ,такива хора успяват да променят нещо и да наложат своите виждания за това как нещата трябва да се получат...разликата между него и всички които се опитват да се кашират е че имат различни мисии, той влага енергия в това което прави и показва водачески умения , кашетата успяват в своята мисия също , но те никога няма да успеят да се изкачат толкова високо за да получат свободата на избора и решението..колкото по мъдър е един човек и колкото повече правилни решения взима толкова по голяма свобода получава от социалната клетка получава по голям контрол ,по голяма отговорност с други думи власт
власта е контрол..
добрия шеф въодушевява хората и ги стимулира да си вършат добре работата и без да им дава заповеди..просто с добрия личен пример,както шефа ти е повлиял на теб
безмислено е обаче да се нервираш от кръшкачите и некадърниците и да пилееш време и енергия за да
се опиташ да промениш нещо което не е под твой контрол,направи това което се изисква от теб бъди мъдър и взимай повече правилни решения ...такива хора бързо се издигат кадърните хора са рядко срещано явление и се надушват от далече особенно от други кадърни хора,забелязали ли сте как когато попаднем в нова среда с много непознати хора много бързо става ясно кои са целенасочените ,кадърните и полагат усилие..и ако ти си един от тях това няма да остане незабелязано..

аа сега прочетох кво съм написал и не звучи много ясно..който иска да разбере обаче ще му просветне за какво говоря ;)

но може би трябва да внимаваш какво говориш, защото (както казва един поет) не знаеш кой на кой духа. За колегите говоря... :-Р

Поздрави

това когато се хвана да си го мисля много се дразня..играй си играта и не гледай другите..не търси оправдание пред себе си за това че друг е успял повече от теб незаслужено,върши си работата и остави колегите да духат на които и колко си искат
а ако си мислиш че с духане е по лесно и търсиш по лесния път какво да ти кажа трябва и ти да пробваш
но разликата между теб и тях е че ти за да се издигнеш показваш качества и добра работа..
а тези колеги показват че могат да духат добре
избрали сте си различни пътища..следвай си пътя и не търси в другите причини за това че ти не си успял... и пак не се опитвай да контролираш нещата които не подлежат на контрол или поне на твоя контрол,това е далеч извън правомощията ти..

случвало ми се е да си го мисля като видя 20 годишна блондинка да кара мерцедес сл500
тя си плаща обаче за тоя мерцедес и си го е изработила с духане или каквото и да е там
ако не ти допада идеята духай и ти да видиш колко лесно е тя си е намерила начин и това че ти ще си изкараш паите за мерцедеса по друг начин с "честен труд" лол въобще не я вълнува...тя за тоя мерцедес прави неща които ти никога няма да направиш ..тя е по евтина от теб не и завиждай ОК?

но си мисля, че може би не изтълкува правилно написаното от Zlika, а може би аз не съм го разбрала, но смятам, че той говори за това, че не е ясно кой какво и как ще прочете и докато духа не е ясно как може да ме издуха :)
Правилно ли съм разбрала, защото ако имаш това предвид мога само да каже, че хич не ми пука - работата ми е качествена, тези с които съм свързана ме харесват, целенасочените хора ме надушват, а духачите - да продължават да духат.

при човека нямаше много хън мън ... вбесяваше се от бюрокрация и залагаша на действия (ти това, ти онова .. действайте) и само на действия ... но ... (те ти и но-то) така се постигат само краткосрочни успехи, евентуално в малки екипи и така не се гради тийм. След като се реши, че фирмата все пак има по дългосрочни цели и той беше достатчно прозорлив, за да се откаже или пък го натиснаха от по горе ... но факт е че сегашния бос е друг. Абурдно е да се каже по-добър или по-лош ... просто е по подходящ. Той дава идеи, насоки и мотивира ... рядко казва какво да се прави.
Е има разбира се що годе добра база (кадърен екип) на която да стъпи. Все пак се очаква от хората покрай него да израстнат като специалисти и да взимат решенията.

Всичко зависи и от мащабите разбира се ... но 100 човека вече си е мащаб, при който мисля поименното поставяне на сдъвкани задачи не е полезно ... говорим в дългосрочен план. От друга страна, може пък да е единствения начин да се свърши работата, което жалко ... защото не е най ефективния.

между работата на служителите в държавната администрация и частноте компании...в първата случайно попадналите хора са много, т.е. те не са случайно попаднали, ама са големи некадърници - от тези, които не могат самостоятелно да планират и приоритизират ангажиментите си за деня, а на всичкото отгоре ако някой на по-високо ниво го направи те се чувстват засегнати и с наранена гордост...малцината, които са наясно с работата си пък са го дали толкова лежерно, че незнам как оцелява тази структура...а екипната работа е химера, тъй като има лагери с протежета и се действа на принципа "Разделяй и владей", а не на принципа "Изграждай екипи и побеждавай"
Когато си говорим за корпоративни интереси - съотношението не е такова...и там има търтеи и некадърници, но те са не повече от 10% от общия брой служители...просто защото там е важно качеството на свършената работа и печалобата...там се цени работата в екип, защото по този начин се изгражда и развива компания, която иска да се налага на пазара и да печели...
Вярно е че управленските подходи са различни, вярно е, че в държавните администрации шефовете не могат да имат доверие на подчинените си, просто защото те са там, не заради качествата си, а заради роднинството си с някого или заради това, че духат на някого...абе, колкото повече се занимавам с тази работа, толкова повече се чудя как е оцеляла тази държава и как не се е задушила и умряла под камарата некадърни служители, влачещи със себе си и некадърни решения...
А когато си говорим за управление на 100 човека - ми да, мащаб си е...аз управлявам 60 младежи - тийнейджъри, които работят по начина, по който се работи - със сформирани екипи, работещи по конкретни умения...и знаеш ли какво - те работят много по-качествено и съвестно от онези,на които им се плаща, за да вършат това...и да поставям им поименно сдъвкани задачи, но това се налага защото те нямат опит и не знаят как се правят нещата - когато веднъж минат през целия цикъл - те сами си разпределят отговорностите и се самоуправляват, а аз само подпомагам цялостния процес...така, че мащабите са си мащаби, но и методите са важни, но най-важна е кадровата политика, която имаш - не можеш да напълниш чувал с трици и да очакваш после като го изсипеш бяла брашно...

Аз предлагам да не делим хората на държавни служители и служители на корпорации. Некадърника си е некадърник навсякъде. За разлика от pakostinka аз не съм държавен служител, а работя в известна и престижна компания, такава, която има "ИМЕ" и на пръв поглед всички биха ми завидяли за това. Ама знаете ли какво? Тук съм никой. Не съм част от екип. Обичам работата си, но не съм мотивирана да я върша. Шефа ми е гъзоблизец - по никакъв начин не мога да започна да го уважавам. За него не е важно да е свършена работата, а той да е в течение на нещата винаги и постоянно. Измисля проблеми там, където ги няма с единствената цел ТОЙ да ги разреши компетеннтно и професионално. В никакъв случай не искам да кажа, че е лош човек. Но е лош началник. И се разпорежда, а не мотивира. Работя на това място от 8 години. Не че в компанията няма динамика на кадрите. Просто когато се обяви конкурс, то вече има някой за това място. Явяването ми би означавало да ме унижават и да ми доказват, че не ставам. А аз ставам, повярвайте. Не искам да се хваля, но съм се проверила на много места и знам, че ставам. Просто тук няма смисъл да се хабя. Не и докато не платя на когото трябва или не спя с когото се наложи.
С две думи, и в частния сектор нещата са такива. Или работиш с любов и тогава плодовете на труда ти са велики, или работиш за пари и тогава просто произвеждаш. А некадърните са навсякъде!

но аз все пак смятам, че ако сравняваме като процентно съотношение некадърниците в частния и в държавния - държавния ще е напред с материала...а за конкурсите...да, така е...минах един предварително нагласен такъв и въпреки, че аз бях единствения кандидат, подходящ за позицията и с опит в сферата ме класираха трета, защото моите мама и тати не са големи риби, а и явно не спя с "подходящите" хора...няма значение...резултатът от този конкурс - още един шеф - некадърник...