2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Днес се изненадах от реакцията на един свой познат. Сутринта, преди работа отидох да го видя и да му занеса кафе, тъй като той започва работа в 8.00 а аз в 10.00 и исках да си поговорим, да се полигавим и т.н. От дума на дума...не се стърпях и го попитах дали още ходи с една мома, която аз определено не харесвам. Причините да не я харесвам са много, но най-основателната е че тя се пращи с всеки мъж, който и обърне внимание за повече от 5 минути и му изневерява изключително нагло...а и каквото и да си говорим – тъпо парче е /поне според мен/. Той се усмихна и ме попита, защо му задавам този въпрос, а аз отвърнах на тона му и се избъзиках, че ако я е оставил да го вземам аз. Той придоби съвсем различно изражение и ме попита: „Ма ти сериозно ли говориш?”... аз обаче като типичен олигофрен, на какъвто се правя много умело в моментите, в които не знам как да реагирам, продължих да се усмихвам и му казах: „Според теб как говоря?”. Той се усмихна и ми каза, че се ебавам с него, защото такава като мен никога нямало да тръгне да се занимава с такъв като него...Аз се ококорих и го попитах каква съм аз, какъв е той и защо е решил така? Няма значение какво ми отговори и как го направи – важното е какво почувствах, а то беше че един мъж беше решил, че не е достоен за една жена и че той не я заслужава. Стана ми гадно...много гадно...какво ни кара да преценяваме по този начин и да се чувстваме незначителни? Дали това, което ни кара да мислим така е и нещото, което ни спира да бъдем искрени и да признаем чувствата си?
На какво се дължи преценката ни за това, кой е достоен за нас и за кого сме достойни ние? Дали категоризираме на база социалните маски, които се използват или го правим на база визията и самочувствието, които се демонстрират пред нас? Какво ни кара да се чувстваме неподходящи и изобщо имат ли място такива определения в човешките взаимоотношения? Аз смятам, че няма неподходящи или хора втора ръка – има хора, които с постъпките си са доказали, че ако си с тях ще страдаш и т.н., но не и такива, които по дефиниция са неподходящи. Развихрих мисълта си. Замислих се за класовото разделение и за това, че живеем в страна на контрастите. Дали класовото разслоение не се е прехвърлило в любовните отношения и не е станало една от причините за любовно разделение? Дали това разделение е причината за самотата ни и за усещането, че сме нещо повече от другите хора или пък че сме втора ръка и сме недостойни?
Ако е вярно, че любовта ще спаси света как ще се случи при положение, че започваме да я убиваме и да налагаме принципите на пазарната търговия и на капиталистическото общество? Дали сме успели да убием едно от най-съкровените неща в света, а именно любовта и кога сме превърнали материалните придобивки и социалния статус в нейна разменна монета?
И какво ще се случи, когато любовта си отиде и започне да се измерва не с броя спирания на дъха, а с материални и социални придобивки?
Не искам да живея в такъв свят. Искам всичко да е истинско. Искам парите да са средство, а не измерител и цел. Искам хората да се чувстват достойни и уверени в себе си. Искам да се постараем да не убиваме любовта...Ще успеем ли и дали не сме закъснели?
Оставаме на страна факта, че има случаи когато наистина слагате стена от маски, визия и демонтративно самочуствие, което най малото обърква отсрештната страна и създава грешно впечатление ... пък после "що само мачоси ми налитат, а не мога да хавана един нормален тип"
22.11.2006 13:35
А за несходството в характерите...може би си прав, но определено не беше това, за което ти outfaced говориш...а може би е...незнам...ох, всичко стана толкова сложно, а аз съм тоолкова проста :-)
поздрави:
Поздрави
всъшност не знам какъв фен си на френското и испанското кино, но не си нито наивно откровенна като Амели, нито първично откровенна като героините на Алмодовар
Ауууууу и как можеш да ми кажеш, че не съм наивно-откровена...та аз съм толкова наивна, че чак съм простовата...и да признавам си..обикновено...по Пуленовски наивно...ма неразбираемо за мъжете...какво да правиш...живот ;-)
а пък от друга страна сте решили, че мъжете са прости и ясни кат бял лист и то кат ги набутате в такъв калъп и те вземат, че верно станат такива и им хареса
и въобще колко бели стават зарад тия две така разпостранени схващания и методи на поведение ... ммм да :) ... само си усложняваме живота
Да, има класово разслоение при връзките, а и те не се основават преди всичко на любов, а на някакво допадане и еднакъв социален статус. ЗАщо? Защото това е разумно и много хора го правят. Ти си идеалист, ако те успокоява , аз също. Обаче това не е меродавно, защото ние не сме болшинството и , защото така може би е по-добре.
Да, капитализма убива любовта! Никога няма да забравя, когато бяхме в АНглия как ни гледаха като писани яйца, защото сме се обичали. При тях в "упадъчния" капитализъм (по-улегналите ще ме разберат) любовта е изключително рядко явление и я пазят като огънчето на свещ при постоянен вятър. Сега ги разбирам по-добре, тогава беше 1992 години и още не знаех, що е капитализъм и има ли той почва у нас.
Не сме решили, че мъжете са прости - казвала ли съм такова нещо? Нееееееее. Аз обичам мъжете, но те по-скоро са предсказуеми и се забавлявам с тяхната предсказуемост - понякога даже на ум си залагам и се питам- дали ще направи това, което очаквам или ще ме изненада? В повечето случаи очакванията ми се сбъдват, което е добре, но зависи какво търсиш ;)
Ама не знам дали на мъжете им харесва. За жените мога да ти кажа, че не им. Ама само за такива като мен, както Вики02 каза на идеалистките като мен, които все още вярват в любовта и принцовете...за другите жени - не знам.
Хайде, желая ви много усмивки
оообаче, усещам тука пак една лееека неправда в думите ти и манипулиране на общественото мнение ... мъжете са предсказуеми, да ... ама защо ... защото са рационално мислещи и логично действащи и праволинейни. Но това никъде не бива отбелязано като плюс. А си е ... и точно това търсите. Ти можеш ли да си представиш, да си с някъв "зашифрован" като тебе ... ми вие ни мой са отключите доживот. Има са гоните само ...
Освен това, такива типове (има все пак) не мисля, че ще ти дадат нужното чувство на сигурност и най малкото ще те пообъркат ... си мисля де. Ти представяш ли си какво ще е, да не знаеш какво ще направи той ... или какво си мисли ... :-)
Е, на нас ни е такова постоянно. Мен обаче това ме кефи. Не обичам да предсказвам нещата ... по интересно е. Ама повечето жени ги изнервя и обърква.
Иначе нямам нищо против разбиването на кодове (мъжете все пак обичат и предизвикателства) и също подкрепям идеята, че понякога е по важен начинът за постигането и, а не самата цел (или както казва ДЗЕН, важен е пътя ... ) ... ама все пак не бива да се прекалява ...
пък по темата, че знаете какво искате ... бе тва си е спорна тема :-) ... ма ша поспорим, като имам по малко работа
айде ...
Както съм споменала по-горе връщаме се към темата с търсенето и предлагането и недостига или твърде големите количества ключове и ключалки и шифъри...само където аз не се опитвам да манипулирам общественото мнение, а да аргументирам своето такова ;), а ако мога да манипулирам, то е защото всеки ден го правя...к'во да праиш - налага се ама няма да крия - харесва ми понякога...
Само да кажа, че за мен предсказуемост и сигурност са две различни категории, според мен...пък и няма нищо лошо в това да се гоните - важното е единият по някое време да позволи на другия да го догони :)
А дали мъжете обичат да разбиват кодове? О да, умират си за това, ама после като го направвят губят малко интерес и отиват да четат други - зашифрирани писма...
Аз май малко хаотично пиша, ама то е от бирата и многото емоции...като се оправя и съсредоточа и като ми наместят комбинацията на шифрите ще пиша пак...
а за спор...винаги готова...;)
Незная дали сте чували крилатата фраза на един пианица, който гордо казваше:"Който не работи не трябва да яде"..и забележете той никога не е работил но винаги си пиеше..и умря от цироза на черния дроб. Първата група е по-малобройна, но пък по-ефективна и храни втората...бедата е там, че втората група по-многобройната много ефективно пречи на първата без да осъзнава, че реже клона на който седи. Възможно ли е да се променят нещата. Не. Подредбата е създадена и действа безотказно. Ако само за момент си представите, че е възможно да не се дава на втората група да яде то тогава света ще рухне моментално. Извод - никога не е ясно, кои в момента са аутсайдерите и кой ще бъдат такива утре. Това, което се прави в човешкото общество (грижи се за аутсайдерите) не можете да го откриете в другите биологични индивиди, а там се наблюдава точно обратното. Пчелите убиват търтеите след, като си свършат работат и храната намлее в кошера. При хората не може да се създаде ред каквито и хватки да се използват, защото състоянието на отделния индивит не може да бъде предвидимо...не можеш да усетиш мислите му..Целия биологичен свят следва природните закони и всичко е предвидимо...а при нас си е пълен хаос..особенно при мъжете..Помислете едно намигане на хубава жена и плана за деня отива на вятъра...
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)