Неделя е. Следобед. Аз съм на работа и се ровя в АПИС. Скучно ми е и започвам да си мисля, докато се ровя в тази така богата на информация относно нормативната уредба програма. Започвам да щракам механично, да ми се налага да прочета по три пъти заглавието на даден закон или правилник, за да го запомня и да разбера какво иска да ми каже и усещам че се отплесвам...далече, далече в дебрите на своето съзнание...

Мисля си, защо в неделя следобед съм на работа и как се стигна до тук и осъзнах, че просто сама така съм се хакнала, както ако имаше някой свръхнадарен мъж от племето с „малки” пишки нямаше да ми го хакне, но нека да споделя...

Аз съм една обикновена 25 годишна жена, която обаче е на мнение, че една от малките свободи, с които може да разполага е изразяването на собственото и мнение. Работата ми е такава, че се срещам с много хора и имам широко поле за изява на мненийцето си – пък било то правилно или не, важното е да си го кажеш и да разбереш какво е. Другото нещо, с което се характеризира моята, умееща да се самонахаква особа е, че вярвам, че никой няма да дойде специално при теб и да те пита как си, как вървят нещата в работата ти и какво е мнението ти по този въпрос и че трябва да умееш да продаваш себе си, работата си и най-вече да показваш високото качество на продукта, който произвеждаш...дааааа...преди време четох един постинг за работата и пичовете, в блога на Злика /между другото много готин блог – вижте го/ и там той в този постинг беше написал – „по-голям пич = по-голяма заплата”, според което следвайки причинно-следствените връзки, аз хич не съм пич. Иначе по всички посочени от него характеристики съм пич – определено и най-вече – бачкам яко и си го получавам...получавам още бачкане...

Тази седмица бях на една работна среща. На нея присъстваха представители от около 15 града – все компетентни и запознати с обсъжданата проблематика. Ама някак си – показващи по по-особен начин компетентността си...аз бях един от малкото лаици, които бяха на тази среща...подобно на един такъв тип, аз не се посвених да си го призная и да поискам да ми се даде допълнително информация, за да мога да участвам в дискусията. Получих  информацията. Получих си и своите 15 минути слава. Получих явно и одобрението на другите. Видях демонстрирано уважение към мен и моята личност. Усетих как се разля доволство в душичката ми / ако не сте го усещали то е една такава топлинка, която в зависимост от това от какво е породено това доволство – тръгва от една определена точка и се различа от горе на долу или от долу на горе/...и та става такова хубаво и се усмихваш, като все едно си се понапушил малко.

Ама това не трая много...защото усетих силно нежелано проникване, за което не бях подготвена и хич, ама хич не очаквах...и се получи Хак Радост, която не беше много щастлива от това...

Получих задачки за изпълнение. Получих си допълнителна работа, свързана с необходимостта да изчета една камара закони и правилници, които касаят един конкретен проблем / за който аз явно въпреки некомпетентността си съм се изказвала или поне съм звучала компетентно/, да ги сверя, да открия всички институции, които касаят разрешаването им и кои са съответно изпълнителните им органи...абе демек да прочета 6 закона със съответните правилници и препратките към други закони, които се правят, да обобщя тази информация и да я изпратя на всички онези хора, които присъстваха на срещата, за да се запознаят и да се почне работа по конкретни неща...

Само да кажа – образованието и работата ми по  никакъв начин не са свързани и не изискват познаването  на толкова широк спектър нормативни актове и са свързани по-скоро с работа с хора, отколкото с ровене в разни такива книжа...но, нали звуча компетентно и изказвам мнението си – яко е да си го нахакаш сам...то е почти като мастурбация, ама малко по-неочаквано...

Айде да спирам и да се връщам към закончетата.

P.S. Казваха ми навремето да си мълча и да се спотайвам и да не казвам и да не показвам, че мога, ама аз нали държа на свободата на словото и на действията, ей го на до къде стигнах...ма както казват възрастните – халал да ми е и да си свиркам.