Всеки ден си задавам въпроса аз карък ли съм и всеки ден трупам поредните доказателства даващи утвърдителен отговор на въпроса ми. Чудесно...живота ми е интересен...каръщината в комбинация с типичната ми разсеяност ми правят живота шарен и шантав...аз, като всеки уважаващ себе си търсач на човеци, но не по Диогеновски с фенер, а по-скоро по Сартр-овски си вървя по пътя...житейския ми такъв...ходя си, слушам си музичка, защото съм мръсно пристрастена към нея, в повечето случаи даже си подкачам и танцувам докато си вървя, но най-често си задавам въпроси...на себе си и на околните...сега докато си слушам онази песничка на Пинк  за мъжката мастурбация и усещам онази вълна по тялото си – усещам женската сила и власт и затова как успяваме да я демонстрираме посредством мъжете, което не ни прави особено силни, но няма значение...продължих да си пея и реших да сменя посоката на мислите си и да потърся отговор на въпроса – карък ли съм или просто ми се случват неща, които правят живота ми интересен...?

Ще отбележа много бегло факта, че обикновено де що има луд и идиот /в прекия смисъл на думата/ решава, че аз съм неговата изгора и обикновено ми се обяснява в любов на публични места...на много публични такива...не искам да се замислям за това, че колкото пъти съм пускала тото в живота си, не съм успявала да позная дори едно число...мога да преглътна и факта, че обикновено където и да тръгна на път се случва нещо – или на автобуса ще му свърши нафтата /абсурдно, но факт/, или ще спукам гума и няма да знам как да я сменя, или ще забравя фаровете и ще ми умре акумулатора...или ще кача някой луд дядо велосипедист на капака...мога да го  преживея и това...мога да се направя, че не забелязвам факта, че колкото пъти отида в командировка или на обучение – нещо в стаята ще е счупено – я няма да има топла водя, я студена...или казанчето ще е прецакано, а леглото счупено...ще махна с ръка, че обикновено като отида в заведение нещо се случва – или сервитьорката троши посудата, или свършва точно моето пиене или има токов удар и спира музиката, или пък най-често срещаното – сбиват се някакви бекове и отелесвам и аз....

Мога да се самоизлъжа, че е случайно съвпадение факта, че в една дискотека група младежи пушиха трева и че покрай тях прибраха и мен в полицията и че ме пуснаха последна – на сутринта...преглъщам тежко, но все пак преглъщам, че винаги се разминавам  с хората, които ми трябват и се натрисам на най-неприятните и гнусни типове, т.е. на тези които изобщо не искам да виждам...

Това обаче, да ме блъсне трамвай на Графа и после да ми се развика някакъв дядка....да ме евакуират на летището в Полша, заради съмнения за бомбена заплаха, да се появят снайперисти и пожарни и ръководителят на групата да каже, че най-идеалното за терористите /ставаше покрай историята с Ирак/ е да ударят полски самолет, пълен с българи и така да отмъстят на двете страни...да отида във Франция и да съм с английски и никакъв френски, да си изтърва вътрешния полет, а около мен всички да говорят само френски...да се влюбя в някой мъж и той да се окаже гей...да качват правостоящи хора в някой междуградски автобус и точно на мен да ми кажат, че са станали много и после да ми се наложи да стоя 5 часа на автогарата, докато чакам следващия със свободни места..да си купя мп3 плеър и да ми го откраднат на 2-рата седмица, а вторият да се окаже прецакан фабрично /трети не искам/...да реша веднъж да кръшна от работа и да си взема болничен, за да отида на работна среща и точно тогава наистина да се тръшна болна...е тези неща ми идват в повече....въпросът ми беше дали съм карък...е да хората ми казват, че съм но аз определено смятам, че просто животът ми е интересен...и забавен и мотото ми в такива случаи е – „Знам, че никой няма да пострада, че нещата ще се оправят, а накрая ще се смеем, заедно”...

Мда, нали бяха казали нещо за лимоните и лимонадата- абе да ви кажа, лимонадата е хубаво нещо ;-)

 

Браво бре, кефи ме тази самоирония :) Да си жива и здрава

ама няма значение , нали жива издрав и усмихната.Късмет:))

Мога да напиша роман по темата. Между другото, много съм мислила по въпроса и стигам до извода, че на интересните хора животът им е интересен.

Бравос! Да не ти пука. Това е то истинския живот. Цветния живот. Случват се такива неща. Някой ден ще ви разкажа как пресичах Полско-Чешката граница без паспорт с полските гранични полицаи и по слипове. Само по слипове и мокасини. :)))))
Ще има какво да разправяме след време на внуците. :))))))

А за кръшкането от работа, за да отида на работни срещи ще разкажа съвсем скоро...
Усмихнат и късметлийски ден на всички желая...особено на тези интересните хора, които могат да пишат романи ;)