Понякога, когато ей така си стоиш някъде, получаваш усещането или по-скоро се появява много от дълбоко, вътре в теб глождещото чувство, че тази ситуация вече си я преживял, че си споделил настоящето си с някого някъде там в миналото. Или пък, както си пиеш сутрешното кафе, чуваш история разказана от някой на съседната маса, която звучи по аналогичен начин с твоя история, от твоя живот, която си мислил, че е уникална и единствена, най-малкото защото ти самият, като човешко същество си такъв.

Ако вече се е случило такова едно припокриване на минало и настояще, това означава ли, че нещата в живота се преповтарят и че има някаква цикличност или е просто някакво странно съвпадение и случайност, в чиито лапи попадаш без да имаш желание и без някой да те е питал?

Означава ли това, че не държиш авторските права на нещата от живота си? И ако не можеш да сложиш надпис ‘”запазено” на нещата, които те касаят лично и които ти самият си провокирал по някакъв начин, какъв е контролът ти над събитията в твоя собствен живот? Имаме ли основание да бъдем фаталисти и да смятаме, че дозата контрол, която имаме право да прилагаме в собствения си живот, е изключително минимална и дотолкова ограничена, доколкото да ни остави усещането, че все пак и нашата дума тежи нещо? А какво представлява животът ни – странна аналогия на акционерно дружество в хуманистичен, а не в корпоративен вариант. И ако е така - кой всъщност държи контролния пакет акции и кой е онзи който плаща и поръчва музиката? Имаме ли шанс да поемем контролния пакет в собствените си ръце и ако да, каква цена трябва да платим за това? Всъщност, колко от нас се сещат за това, че изобщо трябва да плащаме нещо? Каква е цената, която трябва да платим за собствените си спомени и срещите си с определени хора и къде трябва да я платим? Един мой познат, един ден ме попита колко струва моето приятелство и какво бих искала да ми даде в замяна, за да го има? Аз се изсмях, защото това за мен бе един изклю     чително смешен и нелогичен въпрос. До тогава бях смятала, че приятелството се подарява и се заслужава и че единственото нещо, което може да го опорочи е сключването на сделка за него. Ок, но всички сме чували за банката за услуги, където когато аз направя услуга на един човек, той се чувства длъжен да ми я върне и в която, ако имаш добър депозит това може да ти гарантира успешно изстрелване към върха. Да, но дали може приятелството да бъде едно от нещата, с които да услужваш на хората и после да си го прибираш и можеш ли да го депозираш в банката за услуги? От друга страна, щом може да правиш същото със секса, парите и влиянието си, защо да не го правиш с приятелството и любовта? Тогава осъзнах, че всъщност мога да му дам приятелството си, знаейки, че за мен няма да бъде проблем да намеря подходящият момент, за да си възстановя инвестираното време и доверие. Това увеличава ли дозата контрол, която аз упражнявам в живота си или увеличава само дозата цинизъм? Дали в стремежа си да контролираме всичко не губим всичко и най-вече себе си, тъй като се опитваме да заместим една липса с нещо, чието качество е доста спорно? И все пак, кой държи контролния пакет акции за моя живот и как определя кои да са нещата, с които да се сблъсквам в ежедневието си и коя да е крайната точка по трасето на живота, до която да стигна? Дали си играе с мен и хвърля зарове или просто си измисля разни неща, които да поставя като изпитания пред мен, за да провокира различни реакции? И той ли е отнел правото да запазя миналото си само за мен, защото ако е така – майната му на контрола - искам си спомените.

Dragi mi pakosniko mnogo qko zaglavie za razmisli i sys sigurnost se e slu4valo na vsi4ki hora tova 4uvstvo za "Deja vu" kef mi e 4e 4eta v tozi sait takiva qki misli. NO priqtelio syberi si pyrvo mislite i posle govori .Kak moje da govori6 taka.Trygva6 ot 1 mqsto i minava6 prez kakvi li ne vyprosi no ne i svyrzani s temata i svyr6va6 syvsem drugade. :D zabavno e da gleda6 mislite na nqkoi kak to4no misli toi i kakvo go vylnuva no ti priqtelio si s mnogo ubyrkani misli mnogo ne6ta te interesuvat v edin i sy6ti moment !!!! Deistvai edno po edno :D

Даааааааа...аз много често се смея на себе си...надсмивам се и на хората около мен...бягам по една писта и докато търча се оказвам някъде другаде...така е, но пък определено се изненадвам и опознавам дълбините на своето, хаотично вътрешно АЗ.
Една от причините да нарека нещата си шантави, е именно че са разбъркани и непоследователни...може би това се дължи на хаотичната ми женска природа ии на това, че сетивата ми са толкова обострени, че всеки стимул около мен, провокира някаква реакция и се получава един непрекъснат процес на получаване на факсове...единият не е пристигнал и получавам друг и т.н.
Ако не бях свикнала толкова много с това, щях да приличам на човек, който непрекъснато го удря ток, или като оня пичага от "Шотландски боец", който се тресе всеки път, като резне нечия глава... ето това овладяване не може да ми се отрече - качихме се на първото стъпало...предстои ни следващото - овладяване, систематизиране и последователност на мислите...
Обикновено хората ме възприемат като много последователна и целенасочена, ма ти ме разконспирира. Шшшшт, моля те - не ме издавай...и мерси за комплимента и препоръката - всичко е взето под внимание...;-)