Когато обичаш някого е невъзможно да отречеш любовта си дори и много да те е заболяло. Търсиш отчаяно вратички, бягаш , криеш се и неизбежно стигаш отново до него..обезумял от желание и от болка..а после събирайки парченца от разпиляната си душа се питаш "Що за любов е тази от която толкова ще боли..?"..Любов е..истинската любов боли, и въпреки че всички знаем риска, се влюбваме, нали..влюбваме се без да разсъждаваме и да задаваме излишни въпроси, защото дори с тази болка се чувстваме по-истински, по-живи. Да се влюбиш не е страшно, дори да е безнадеждно, страшно е ако никога не си си позволил да обикнеш някого повече от самия себе си...