Много често се замислям за ценностите и принципите ни. За онези неща, които не можем да обясним как са се появили в нас самите, но които усещаме винаги, когато след успешен флирт, неуспешно се оказваме не сгушени до човешко същество, а прегърнали силно възглавницата си. Усещаме ги всеки път, когато вървейки по улицата, прекрасни млади мъже ни подсвиркат и ни гледат жадно, и въпреки всичко сексуалният ни живот е много  под допустимия трагичен минимум – той е на такова ниво, че си задаваме въпрос дали ако е възможно девствеността да се възстановява  - месеците без секс, които сме прекарали могат да се разглеждат като научен експеримент, опитващ се да докаже или разбие гореспоменатата хипотеза? Едва ли и все пак...защо има хора, които си лягат всяка вечер с различен човек и такива, които в продължение на години не  правят секс?

Дали това се дължи на принципите ни, закостенялостта ни или просто на това, че сме възпитани в един свят, а ни се налага да правим секс в коренно различен? Дали това, което правим или не правим е умно или погрешно? Дали да имаш принципи е умно или е подобно на борбата на един глупак за осъзнато загубена кауза? Има ли значение какви сме – фактите говорят сами и са достатъчни сами за себе си?  Кое е определящо при избора ни на сексуален партньор – вида, поведението или влиянието, което ни оказват феромоните му. Какво е онова нещо, което ни кара да се разтапяме само при лекото докосване от мъж и кое е онова, което ни спира да му се отдадем и да правим секс като за последно?

Аз например искам да правя секс, искам някой да ме изчука, ама по онзи начин по който го правиш, когато знаеш че любимият ти заминава например на мисия и няма да се видите следващата една година. Искам такъв секс, че на следващата сутрин да не мога да стоя на краката си, защото не мога да ги събера. Да искам, но какво правя или по-скоро защо не го правя? Защо не се отдавам на желанията и копнежите си да изчукам половината мъже, а се съобразявам с някакви жалки принципи и ценности, които са ми пейстнати по неясно за мен време, с неясна за мен цел, но с категоричен и неочакван за мен резултат, който е – никакъв секс без чувства. Живеейки в 21 век е много трудно да си носител на подобни принципи и да си адекватен и задоволен – това са две толкова различни неща, по-различни от Каин и Авел дори.

И все пак, в 21 век, когато принципите са на изчезване, когато се продава силиконът, а мислите са без значение, да се удостоиш  титлата “представител на изчезващ вид” е достойно, интересно и определено с голям ефект върху честотата на мастурбация - физическа, емоционална и духовна. Е всяко нещо си има цена – когато си останал единствен от своя вид, изборът е следният – или избираш някой от друг вид и създавате щастливо семейство от идиотчета, които не са нито риби, нито раци или издигаш мастурбацията в култ, започваш да стоиш по-дълго върху ръката си, с надеждата че няма да я усещаш като твоя и че ще ти достави удоволствие поне наполовина толкова прекрасно, колкото би било ако ръката беше наистина чужда.

Е и мастурбацията е нужна, но дали противоречи на онези принципи, които те спират да се чукаш като за последно с всеки срещнат мъж и ако можеш да мастурбираш, защо да не можеш да се чукаш колкото си искаш. Не е ли мастурбацията едно лицемерно самозаблуждение, че си запазил морала и ценностите си и не прилича ли на скришно преяждане със свинско по време на пости, което не се брои за грях, само защото никой не те е видял? За мен е, но...

От къде идва увереноста Ви, че ако пожелаете можете да "изчукате" всеки срещнат мъж? Не се съмнявам в умението Ви да очаровате хората около Вас, но малко ми се струва пресилено. Имах един случай, който може да онагледи подобна ситуация. Живеех в Русе. Харесвам едричките и с голям бюст жени. И преди и сега си е така не съм променил вкуса си. Да ама не. Как си беше прието имаше си период на харесване на приближаване и отдалечаване, но дойде момента за "секса". Както се казва мерака ми личеше по ерекцията и това не убегна на зоркото око на дамата. Започнахме ритуала по събличането и тогава се случи нещо ужасно...за мен сутиена и беше мръсен почернял от употреба..и се носеше от нея една много подозрителна миризма..и ерекциата "изчезна". Леле мале, какво да обясняваш..пълен провал.. А бе не е лесно и да си мъж..много ти личи, когато не си "готов"..и така тънка работа си е секса трябват поне двама...а другото мастурбацията си е сигурна работа и няма рискове...особенно днес в тази огромна вълна от търсене и предлагане...А преядането си е риск не по-малък от секса...има и умрели...Бъдете здрава и весела.

Наистина, какво ни кара да бъдем уверени в това, че дадена свалка ще завърши със секс, или че можеш да изчукаш всеки мъж? Сигурно идва от мнението на хората около теб, за теб самия и начина, по който те те възприемат, обаче...аз смятам, че по дефиниция всеки може да бъде с всеки, стига да се постарае достатъчно за това и да бъде постоянен и интересен за обекта, в който си се прицелил.
Аз не съм толкова уверена, колкото звуча, просто знам, че няма начин един човек, който е пожелал да бъде с друг да не бъде с него...зависи колко е силно желанието му.

Тук трябва нещо да си призная. Аз се боря за секс с чувства, защото напоследък няма такъв. Но иначе това - никакъв секс без чувства - не е най-добрия вариант. Даже никак не е, ако искаш да си добре.

Отделно от това, много хора нараняваш, ако свободно си практикуваш секс. И като няма ред, има джунгла, в която умират без подбор. Ще има много жертви. Ако всеки прави като теб, ти няма да си добре, защото те нямат тоето мислене. Резултатът е непредсказуем, но е неприятен. Най-вероятно намаляване населението на някои държави за сметка на други и съответно превземането ни, очаква се, от арабския свят, където този секс е възможен само за мъжете и семейството и раждането е съхранено.
Дано ми проследиш мисълта.