На всички ни е ясно, че живеем в реалност, чиито рамки са трудноопределими и се сливат все повече с новата реалност – тази, която създава интернет.

В едната реалност изглеждаме по един начин, а в другата сме коренно различни. Компенсираме дефицитите и недостатъците си в реалния живот, чрез създаване на измислени и нереални профили в интернет – пространството.

Какво се случва всъщност?

На пръв поглед нищо необичайно. Интернет се използва като източник на информация. В интернет пространството има авторитети, има лузъри, пълно е и с прости сеирджии.На пръв поглед това, което виждаме в Интернет си е ясно сегментирано отражение на реалната реалност и на обществото и все пак...анонимността и властта, която предоставя необходимостта Интернет, правят случващото се напоследък много по-опасно, по-неконтролируемо и непредсказуемо.

Какво съветват рекламните специалисти?

Да се използват блоговете, да създават реални образи на измислени хора, които консумират специална марка шоколад, пият сутрешното си кафе в специално заведение и споделят между другото кои са местата с най-прекрасните пици, пастърва и коктейли. Какво се случва в действителност? Обикновените юзъри четат и запомнят марките, местата, характеристиките. В голяма част от случаите, от чисто любопитство решават да отидат и да проверят заведенията с тайната надежда да срещнат блогъра Х. Него, обаче го няма, защото той е създаден от компаният У, за да рекламира продуктите на нейните клиенти.  Същото се случва и в сайтове като facebook и myspace и подобните им. Създават се профили на измислени хора, които рекламират различни събития, случващи се в точно определени заведения, ресторанти, в които се ползва конкретна фирма за кетъринг и нещата не са направени да звучат като реклама, а просто като споделяне на опит и впечатления между потребителите.

Има ли нещо лошо?

Не, разбира се. В случая не говорим за принуда – никой не принуждава потребителите да ходят в заведенията или да ползват продуктите. Всичко е плод на свободната воля и избор.

Да, естествено. В случая говорим за нереални образи, създадени с единствената цел да рекламират. Говорим за манипулация и подвеждане, говорим за власт и контрол, говорим за реалност, в която малко хора се замислят какви са причините да съществува даден блог – той просто съществува и написаното в него се приема като чиста монета. Без съмнения! Без проверки! Без подозрения! С усещането и сигурността, че познаваме този човек.

Снощи пих бира и  разговарях с човек, който от повече от 2 години не е забивал никого в нормално заведение или по стандартния и класически начин. Човек, който от 2 години прави секс с партньори, с които среща в интернет пространството и който се аргументира с тезата: „Нямам време – зает съм, работя много, почивам малко, така ми е екстра – уреждам си среща, правя секс и няма излишни инвестиции на време и пари в този някого”. След разговора ни се замислих за това колко много хора около мен го правят – как дори аз имам регистраци в подобни сайтове. Да, аз също съм излизала с хора, с които съм се запознала по този начин, но нещата винаги са били различни. От нахакани типове в даден сайт се превръщат в стеснителни момчета в действителността. Не остава следа от самоуверените мъже, които размахваха пишките си обясняваха в подробности какво и как искат да правят.

Замислих се за паравана Интернет – скривалището на всеки един от нас от любовните разочарования, кутията с безкрайно много възможности за откриване на партньор за ноща, пространството, в което никой не се интересува от това кой си, а от това като какъв се представяш.

Замислих се и за Интернет, който освобождава от стереотипите – арената, на която голяма част от хората за първи път са казали какви са им сексуалните фантазии. Мястото на което са се разголвали и изливали всичко от себе си и където са били искрени и себе си, без оковите на социалните им роли.

Интернет, чрез който се мобилизират огромни маси от хора, за да протестират или подкрепят. Средството, което убеди 30 души, намиращи се в скайп-листа ми, да сложат Х, пред името си като символ на подкрепа и които го бяха направили без да знаят защо точно го правят и какво подкрепят. Мястото, на което аз самата убедих още 5 души да сложат Х, измисляйки си някакви истории, на които те повярваха, а после не повярваха, когато им признах, че просто съм ги излъгала.

Интернет е мястото, което определя модните тенденции в поведението на тийнейджърите, независимо дали става въпрос за употреба на наркотици, групов секс или училищни боеве. Youtube.com – мястото, на което като напишеш “real fight” или производни ще видиш клипове с по няколко милиона виждания и в същото време, ако напишеш  “domestic violence” се показват реками и най-високата цифра е 200 000 виждания.

Тъжно, но това е действителността. Най-представителната извадка на интересите и предпочитанията в глобален аспект.

Най-силното оръжие и най-безпомощната медия.

Интернет – мястото,  където нещата са толкова изкривени, колкото и истински.

о, учителю Йода, поради що се замисли на такава крайно и преексплоатирана тема, че дори ми беше курсова работа едно време:))

"който иска намира начин, който не иска намира причина"... Та интернет начин ли е или причина?

Сега ми кажи какво е общото между Едмонт Дантес, Тайлър Дърдън, лейди Макбет и д-р Джекил?

благодаря за призванието, ама все пак Йода е баси пича, аз не мога да се меря с него, а за темата - ми какво да правя, вълнуват ме прозаични и тривиални неща и това от доста време.
Само нещо за тривиалността - няма тривиални теми, има нерешени проблеми и неустановени идентичности.

ngc7293,
мисля си, че интернет е и двете :)
А общото между литературните герои според мен е двойствената природа на човешката същност и истината, видяна по различен начин и все пак ми е интересно кое, според теб е общото между тях?

"двойствената природа на човешката същност..." си има име, шизофрения.

Общото между всички тези герои (освен, че са шизофреници (добре де страдат от раздвоение на личността)) е, че на са използвали интернет, за да постигнат това, което са целяли и въпреки това са световноизвестни (донякъде благодарение и на интернет).

Сега да си зададем въпроса, ами ако можеха да използват интернет??!!!

не може да се твърди, че са шизофреници, защото нищо не е диагностицирано и доказано ;)

Ако можеха да използват интернет?
Не знам...дали нямаше да са се превърнали в едни от най-великите лидери и манипулатори, защото аз например, бих последвала двама от тях ;)

Повече фантазия моля, повече фантазия!!!

P.S. И тъй като са нереални личности, литературни характери, предполагам очаквате някой нереален лекар, литературен герой да ги диагностицира и освидетелства или...?

това също е част от дуалистичната същност на заобикалящия ни свят - очарование и разочарование :)

И да, точно това очаквам - един нереален и измислен потребител за извади скалпела и да започне дисекцията или да сподели за героите, които той самият е създал ;)

ебане.нет